туит 4.8

към предишен туит

към следващ туит

към меню

4.8. Каква е връзката между вярата и делата?

Апостол Яков обобщава най-добре отговора на този въпрос: „Вярата без дела е мъртва” (Илк. 2:26.). Ако човек истински вярва в Исус, той ще иска и да прави това, което е пожелано от Него: да обича Бог и ближните си и да следва заповедите Му (виж Туит 4.7). Колко ще струва вярата ни, ако само казваме, че вярваме в Бог, но не Му се покоряваме? Изборът на човек да вярва в Исус трябва да бъде видим в делата му. В противен случай този човек не вярва истински!

# Повече от добър живот?

Един младеж, който истински пожелал да повярва в учението на Исус, Го попитал: „Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?” (Мат. 19:16). А Исус му отговорил, че трябва да последва заповедите (виж Туит 4.9). Преди всичко, да обича Бог и своите ближни. Така ще стане сътрудник на доброто, което Бог носи в живота му. (виж Туит 4.12) Същото се отнася и за нас, защото като християни за нас са важни вярата в Исус, но и нашите дела. Когато младежът казва в отговор, че той изпълнява заповедите, той попитал: „Какво още ми не достига?” Исус отговори: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.” (Марк. 10:21)

Младежът очаква от Исус да го предизвика и Той го прави – иска от младежа да се довери изцяло на Бог, като се откаже от сигурността на своето богатство и Го последва като един от учениците. Ала видимо това решение е много трудно за него, защото той си тръгва натъжен. Исус предизвиква и вас. Готови ли сте да изоставите всичко, за да последвате Исус и да живеете според вашето призвание? (Виж Туит 4.4)

# Какво би сторил Исус?

Да живеем като християни означава това, което правим, и това, което не правим, да се основава върху нашата връзка с Исус. Питаме се: „Какво би сторил Исус в тази ситуация?” Този въпрос ще ни помогне да направим крачка назад и да видим себе си и нашия живот от друга перспектива. Можем да се помолим с думите: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята” (Лук. 22:42). Библията не ни дава конкретни указания как да действаме във всяка ситуация. Например по времето на Исус не е имало социални медии и интернет (виж Туит 4.47). Но Библията ни дава основните принципи, необходими, за да водим добър християнски живот в нашата модерна технологична епоха. От най-голямо значение е отношението ни към живота да бъде изпълнено с любов към Бог и ближния.

# Не мога да помогна на всеки, който има нужда от помощ!

Като християни задачата ни е да се грижим за нашите ближни. Не можем да отхвърлим хората, които имат нужда от помощта ни (Мат. 25:34-40). Исус не ни е дал Делата на милосърдието без основание (виж Туит 4.7). Но, разбира се, не можем да помогнем на всеки в нужда. Тъй като не сме длъжни да вършим невъзможното, Бог е загрижен повече за любовта, която даряваме, отколкото от това на колко хора ще помогнем (Марк. 12:41-44). За щастие, принадлежим на нещо по-голямо от нас, на Църквата, в която всеки има своите задължения (виж Туит 2.1).

Не трябва да се тревожим, че не можем да извършим всичко или да помогнем на всички. Всеки от нас изпълнява собственото си призвание в Църквата като цяло (1 Кор. 12:27-30). И така дава своя принос към величествената структура на всички хора, които съставляват Църквата на Исус. Заедно Му се посвещаваме чрез вярата и делата ни.

Без добри дела вярата ни е мъртва. Задачата ни е да сътрудничим на благодатта, дарена ни от Бог, и така да свидетелстваме за нашата вяра.

 

Да се молим в манастир или да помагаме на хората?

Ако всички християни са задължени да се грижат за своите ближни, как е възможно човек да служи на Бог, стоейки зад стените на някой манастир? Няма ли да бъде по-полезно това време и усилия да бъдат използвани за подпомагане на другите? Може би сте чували този въпрос и друг път.

Най-голямата помощ, която можете да окажете на вашия ближен, е да му помогнете да отиде на небето. А за това е необходима молитва. Монасите и монахините в манастирите се молят за хората вътре и извън Църквата (виж Туит 2.9). Когато се опитвате да помогнете на хората, ще изпитате утеха от това. че винаги има хора. които се молят за вас, за вашата работа и за цялата Църква. Всички имаме нужда от тези молитви!

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.