туит 4.5

към предишен туит

към следващ туит

към меню

4.5. Какви са примерите за истинско призвание?

В Стария завет Бог призовава Аврам (Бит. 12:1-9), Гедеон (Съд. 6:11-24), Самуил (1 Цар. 3:1-21), Исая (Ис. 6:1-13) Йеремия (Иер. 1:4-19) и Йезекиил (Иоз. 2:1-3:14). В Новия завет Бог призовава Мария, а Исус призовава Апостолите, като Матей (Мат. 9:9) и Павел (Деян. 9:1-19; виж Туит 1.11).

# Призванието на Мойсей

В Книга Изход е описано как, докато пасе овцете си на планината Хорив, Мойсей вижда една къпина, обхваната от пламъци, но без да изгаря. Сетне чува гласа на Бог да го вика: „Моисее. Моисее!”А той отговаря: „Ето ме.” Тогава Господ казва: „Видях страданието на Моя народ в Египет… Върви, ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.”(Изх. 3:1-10) Призоваването на Мойсей води до освобождаването на народа на Израил от робството в Египет. А това става възможно, защото Мойсей, наистина не без да протестира, прави това, което Бог очаква от него (виж Туит 1.24).

# Призванието на Дева Мария

Друго много важно призвание е това на Мария, Божията майка. (виж Туит 1.39) Мария е в дома си в Назарет, когато внезапно пред нея се явява един ангел, който й казва: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус.” (Лук. 1:30-31) Мария не се съпротивлява, а се доверява напълно на Бог, макар да не може нито да разбере, ни го да предвиди как ще се осъществи Божията воля. Тя отговаря: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лук. 1:38). Този смирен, но утвърдителен отговор, поставя началото на поредица от събития, които водя т към спасението на всички нас. (виж Туит 1.38)

# Други призвания

Апостолите Петър и Андрей също са призвани от Бог. Докато върви покрай Галилейско море, Исус вижда двамата братя, които хвърляли мрежите си в морето, тъй като са рибари. И Исус им казва: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него.” (Марк. 1:16-18) Исус призовава по подобен начин и другите Апостоли. Например Той се обръща към Матей, когото вижда седнал на митницата и му казва: „Върви след Мене.” (Мат. 9:9) Матей оставя всичко зад гърба си и последва Исус.

Исус призовава всеки един от нас. И към вас се обръща е думите „Върви след Мене” (Лук. 9:59). Той се обръща и към вас с думите, е които се обръща към този, който искал първом да се прости е домашните си: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.” (Лук. 9:62) За да последва призванието си, човек трябва решително да постави Исус на първо място във всеки миг от живота си. Хората, постъпили преди нас по този начин, ни показват, че това посвещение ни извежда към истинското щастие в живота.

Мойсей извършва пожеланото от Бог и освобождава народа си от робството. И Мария казва „да” на Бог и прави възможно нашето спасение в Исус.

 

Историята на св. Игнаций

Игнаций е млад испански благородник, който обичал да влиза в битки. На 17 години става войник и участва в много битки, без да пострада. Но един ден идва нещастието – малко след началото на битката едно гюлле пречупва единия му крак и наранява другия. В продължение на месеци остава на легло. От скука започва да чете и препрочита книги за Исус и светиите, а това го кара да се замисли за смисъла на живота. Започва да си мисли колко би било красиво да стане „Рицар на вярата”, да посвети живота си на Бог също като светците. Друг път си представял как ухажва красиви дами и спечелва слава и известност на бойното поле.

За своя изненада открива, че когато мисли за красиви жени и битки, за кратко усеща щастие, но това усещане го напускало, когато насочил мислите си в друга посока. Сякаш тази мечта не била наистина негова. От друга страна, винаги когато се замислял за великите дела, които би извършил в името на Бог, чувството за щастие и вътрешен покой не го напускало. (виж Туит 3.4) Така открива, че е призван да служи на Бог като свещеник. Следването на Исус за него се оказва по-важно, отколкото предишния му живот сред жени, битки и лукс.

Врича се на Бог винаги да Го поставя на първо място, вместо да прави това, което желае. Веднага след като е излекуван от раните, Игнаций започва да се подготвя да встъпи в свещенство. Това му донася дълбок и траен вътрешен покой. По-късно Игнаций полага основите на един от важните ордени в Църквата: Обществото на Исус, известни също като йезуити (виж Туит 2.40). Написва книга, посветена на духовните упражнения, която и до днес е ползвана от хората, които търсят Божията воля в своя живот, (виж Туит 3.8)