4.49. Какво представлява Новата евангелизация?

Непосредствено преди Възнесението Си Исус казва на учениците Си: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.” (Марк. 16:15) Тази задача продължава да се отнася за всички последователи на Исус, сиреч за всички християни. Вярата ни в любовта на Бог е най-важното, което сме получили от Него. Затова вярата ни е първото, което трябва да споделяме с другите.

# Ревностно свидетелство

Исус казва за Своята мисия: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лук. 12:49) Първите Му следовници разбират, че само трябва да говорят за Исус; те не могат да се въздържат (1 Кор. 9:16). Един от пророците на Бог е казал: „Няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и не можах.” (Иер. 20:9) Хората от всички епохи са преживявали това. Те трябва да възвестяват безмерната любов на Бог към всички хора. Още от своето установяване Църквата е изпращала хора, за да възвестяват Евангелието, Божието слово, навсякъде по света. Тези мисионери не са били сами: те се трудят с подкрепата на Светия Дух. Днес има нужда от мисионери и вие сте един от тях (виж Туит 4.50).

# Повторна евангелизация

През 1983 г. папа Йоан Павел II призова за Нова евангелизация. Той поиска Евангелието да бъде възвестено „с нова ревност, нови методи и нови изрази” (9 март 1983 г.). Той поясни, че Новата евангелизация е насочена към хора, които никога преди не са чували за Исус, но и към големия брой кръстени, които вече не живеят своята вяра. (Redemptoris Missio, 33). Някои от тях вече дори не смятат себе си за членове на Църквата. По този начин те живеят живота си далеч от Исус и Неговото послание за спасение (виж Туит 1.27).

Папата подчерта, че в тази нова ситуация, която той наблюдава по много места, е налице острата необходимост от Нова евангелизация или повторна евангелизация. Папа Бенедикт XVI също често призоваваше за Нова евангелизация. А папа Франциск пояснява, че трябва да изпълняваме тази задача внимател­но и с уважение: „Новата евангелизация изисква от нас смелостта да плуваме срещу течението и да се обърнем от идолите към истинския Бог, но тя не може да си позволи да използва друг език, освен езика на милостта, който да бъде изразен в жестовете и отношението, още преди думите да бъдат произнесени”. (Обръщение, 14 октомври 2013 г.).

# Всички на борда!

По принцип всеки християнин е призван да бъде част от Новата евангелизация (виж Туит 3.50). Всички кръстени християни са упълномощени от Исус да възвестяват Евангелието  Сред всички, които ще го чуят. (Марк. 16:15). Всички ние трябва да полагаме усилия да възвестяваме посланието, което сме получили (виж Туит 4.50). Исус също казва: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” (Мат. 28:19-20)

Новата евангелизация се стреми да възвестява вярата сред всички, които са далеч от Христос, особено сред кръстените, които вече не вярват.

Новата евангелизация

В началото на това хилядолетие папа Йоан Павел II написа:

„Да подхранва себе си със Словото, за да бъде „служител на словото” в делото на Евангелизацията: несъмнено това е основната задача на Църквата в зората на ново­то хилядолетие.

Дори в страни, евангелизирани преди много векове, реалността на „християнското общество” днес е минало, като се имат предвид всички слабости, белязали човешкия живот, и от гледна точка на неизменните християнските ценности. Днес трябва смело да се изправим пред положението, което става все по-разнолико и изискващо, в контекста на „глобализацията” и на произтичащото от нея несигурност от смесването на народи и култури.

През годините често съм отправял призиви за Нова евангелизация. Правя го отново, особено с оглед необходимостта пак да възпламеним у себе си импулса и да се оставим да бъдем изпълнени с ревността на апостолската проповед след Петдесетница. Трябва да приемем в себе си изгарящото убеждение на св. Павел, който извика: „Горко ми, ако не благовествувам!” (1 Кор. 9:16).

Тази страст… трябва да стъпи върху отговорността на всички членове на Божия народ. Тези, встъпили в същински контакт с Христос, не могат да Го запазят само за себе си, те трябва да Го възвестят.” (Novo Мillenio Inneunte, 40)