4.46. Грешни ли са хазартът, наркотиците, алкохолът и прекомерното богатство?

Парите и властта не могат да направят човек истински щастлив, но могат да бъдат използвани за добро – например в подкрепа на благотворителни дела и усилия за разпространение на Евангелието (виж Туит 4.50). Парите сами по себе си не са зло, но алчността е. Алчността е егоистично желание човек да притежава повече пари, отколкото се нуждае, а противоотровата срещу нея е щедростта. Думите, с които св. Павел говори за богатите, се отнасят за всички, богати и бедни: „да вършат добро, да богатеят е добри дела, да бъдат щедри и общителни, като по този начин си събира т съкровище – добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот.” (1 Тим. 6:18-19)

Животът ни на небето е нашето реално бъдеще, единственото, което ще бъде вечно. Когато погледът ни е обърнат към небето, ценността на земните богатства става много относителна. Други са истински важните неща. Важен принцип за всеки християнин е, че „добродетел­та на въздържаността предразполага да се избягват всякакъв вид прекомерности”. (ККЦ 2290) Почти всичко прекалено е лошо. Това се отнася особено за случаите, когато човек застрашава себе си или другите със своето поведение. С такива безразсъдни дела се поема тежка вина. (ККЦ 2290)

# Трябва ли да бъда противник на хазарта?

Хазартът представлява залагане на пари или други ценности на игри на късмета. Само по себе си това не е грях (ККЦ 2413). Слава Богу, защото иначе нямаше да имаме право дори да организираме лотария за набиране на средства за ремонтиране па покрива на църквата! Но е много важно играчът да залага само нещо, което е негово и което може да си позволи да загуби. Опасността на хазарта се крие в неговата съблазнителност: лесно е да бъдете увлечени от страстта си към играта или от вашата алчност. А след това може да изгубите способността за взимане на рационални решения. Ако някой се пристрасти към хазарта, той има нужда от помощ – заради своето пристрастяване, той губи свободата си да взима решения и да прави избор. Обичайните морални правила са задължителни дори в играта. Имате право да запазите лицето си каменно, но измамата, като маркиране на карти, е недопустима. Измамата и лъжата са сериозни проблеми. (ККЦ 2413)

# Грях е да се пие алкохол?

Самият Исус е пил вино (Марк. 14:23). Той превръща водата във вино, когато отива на сватба (Иоан. 2:3-10). Враговете Му дори лъжливо Го обвиняват, че бил винопиец. (Мат. 11:19). Пиенето на алкохол не е грях, но консумацията на твърде много алкохол е (Рим. 13:13), защото това може да увреди вашето здраве и тяло, което сте получили от Бог. Когато човек е пиян, той може да изгуби контрол върху себе си, а това застрашава способността му да прави това, което трябва. Още по-лошо е под въздействие на алкохола човек да застраши собствения си или живота на другите (ККЦ 2290). Съществува опасност и човек да стане алкохолик. „Радвайте се на питието, но го консумирайте умерено” е правилният принцип за католиците, избрали да пият алкохол.

# Дали Църквата е срещу наркотиците?

Употребата на наркотици с цел превъзбуждане на сетивата е дълбок грях, защото това може сериозно да увреди здравето и да застраши живота, (ККЦ 2291). Злоупотребата с наркотици замъглява съзнанието, ограничава способността за мислене и съобразяване с околната среда. Затова шофирането или работата с машини под въздействието на наркотици и силни лекарства е престъпление. Злоупотребата с наркотици е също израз на егоизъм: вместо да сподели живота си с хората около него, човек се обръща към себе си. Наред с това злоупотребата с наркотици води до пристрастяване, а при пристрастяванията човек губи своята свобода. Още по-лошо е производството и продажбата на наркотици, защото това застрашава и уврежда други хора. Взимането на лекарства и опиати, предписани от лекар по определена терапевтична причина, е допустимо, но злоупотребата и продажбата им е винаги грешна.

Умереността е важна добродетел. Хазарт за веселие, богатство без алчност и умерения алкохол не са грешни. Но злоупотребата с наркотици е грях.

Грях ли е да си богат?

Богатството не е грях. Исус е имал богати приятели като Лазар, когото Той възкресява от мъртвите (Иоан. 11:38-44). Друг богат следовник на Исус, Йосиф от Ариматея. е описан в Евангелията много положително (Мат. 27:57-60 и Лук. 23:50). Но Исус наистина предупреждава за опасностите от богатството, казвайки, че за богатия човек е трудно да влезе в Царството небесно. (Мат. 19:23). Той призова своите следовници да не се тревожат за пари. От най-голямо значение не е нашият земен, а нашият небесен живот. „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат: Но съ­бирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде. и дето крадци не подкопават и не крадат“. (Мат. 6:19-20) Ако притежавате пари, трябва да използвате богатството си мъдро и щедро, „защото корен на всички злини с сребролюбието“. (1 Тим. 6:10).