4.45. Дали католическото социално учение е насочено само към грижата за бедните?

Исус идва, за да „благовести на бедните”, да проповядва „на пленените освобождение”, а „на слепите прогледване”. (Лук.4:18). Той казва, че Самият Той е един от „най-малките” от тях, от бедните (Мат. 25:40). Това самоопределение лежи в основата на милосърдните дела на Църквата. Християните винаги са полагали специални грижи за бедните, слабите, болните и самотните, както и за всички останали, нуждаещи се от помощ. Исус също ни призовава да се грижим за нашите ближни (виж Туит 3.50). Ако погледнем на света през Неговите очи, ще осъзнаем, че всеки човек е надарен със специално достойнство.

# Социално учение

Самият Бог е социално битие, тъй като Той е отношение между три Лица (виж Туит 1.33). Те не искат да запазят любовта единствено за Себе Си, искат да я споделят с нас. И ние искаме да споделяме любовта си с другите. Това е принципът, върху който се основава социалното учение на Църквата, а в сърцевината му стои достойнството на човека. Всеки човек е сътворен от Бог с любов и заслужава и нашата любов и подкрепа. Следвайки този принцип, може да бъдат изказани много мисли за богатството и бедността, за икономическите и социалните условия, като и за ролята на държавата, на тези проблеми папа Бенедикт XVI посвети своите енциклики Dens Caritas Est (Бог е любов) и Caritas in Veritate (Милост в истината). Те отразяват католическото социално учение, което е толкова старо, колкото Исус. Всяка епоха се нуждае от специфично приложение на принципите на милостта. Така например през 1891 г. в своята енциклика Rerum Novarum папа Лъв XIII се спира на проблема за правото на жилище и условия та за труд на работниците (виж Туит 2.45). Те заслужават да получават справедлива заплата, имат право на труд и лична собственост. Капитализъм без справедливост за работниците е нехристиянски. (виж Туит 4.48)

# Солидарност и субсидиарност

Солидарността е важен принцип в католическото социално учение. Той означава човек да може да обедини своята загриженост с тази на другите. Необходимо е не само да споделяме това, което притежаваме, но и да сме уверени, че другите хора имат достъп до земните ресурси и възможност достойно да полагат своя труд (виж Туит 4.48). Друг важен принцип в католическото социално учение е субсидиарността, която папа Пий XI разглежда в своята енциклика от I931 г. Quadragesimo Anno. Казано накратко, принципът на субсидиарност означава, че каквото хората могат да сторят сами, не трябва да бъде правено от правителството. „Също както е сериозна грешка да се отнема от хората това, което те могат да постигнат със собствената си инициатива и трудолюбие и то да бъде раздадено на общността, също толкова несправедливо и дори голямо зло и нарушение на правилния ред е по-големите и обхватни асоциации да бъдат упълномощавани да вършат неща, които по-малките и подчинени структури могат да извършат сами.” (№ 79). А това означава, че индивидите, организациите и правителствата трябва да вършат това, което им е присъщо.

# Три ключови камъка

Папа Йоан Павел II поясни, че католическото социално учение „се основава на трите ключови камъка: на човешкото достойнство, солидарността и субсидиарността” (Ecclesia in America, 55). Всичко, коeто Противоречи на тези ключови камъни, трябва да бъде отхвърлено. По тази причина Църквата се противопоставя на социализма, комунизма, фашизма и нацизма, както и на неограничения либерализъм (или индивидуализма) и капитализма. Отново и отново трябва да бъде подчертан смисълът на човешкото достойнство и на справедливото разделение между собственост и възможности

Социалното учение на Църквата превръща в реалност братската любов. То се основава на човешкото достойнство, солидарността и субсидиарността.

Евангелие на Живота!

Папа Йоан Павел II обясни, че защитата на човешкия живот често привлича по-малко вниманието, отколкото социалните въпроси. Той посочи, че на глобално ниво „съществува все по-голяма морална чувствителност, отдава се все по-голямо внимание на стойността и достойнството на всеки човек като човешко същество, без разлика на раса, националност, религия, политически убеждения или социална класа.” Ала в същото време, допълни папата, „все по-активното и широко разпространено е оправданието на посегателствата над човешкия живот… наред с отказа да бъдат приети слабите, хората в нужда, възрастните, както и тези, които току-що са били заченати” (виж Туит 4.26).

Неговите наблюдения съответстват на социалното учение на Църквата. Папата вижда в атаките срещу човешкия живот пряка заплаха за правата на човека, което застрашава демокрацията: „Вместо да са общества на „хора, които живеят заедно”, градовете ни са изложени на опасността да се превърнат в общества на хора, които са отхвърляни, маргинализирани, изкоренени и потиснати”. Затова, каза той, „не трябва ли да поставим под въпрос икономическите модели, често възприемани от държави в резултат и на международния натиск и условия за финансиране, които увеличават несправедливостта и насилието и в които животът на цели народи запада или е поставен в опасност?” (Evangeuum Vitae, 18)