4.44 Могат ли християните да се записват в армията и да участват във война?

Когато няколко войници идват при Йоан Кръстител и го питат: „А ние какво да правим?”, той не им казва да напуснат армията. Но им казва да не злоупотребяват с властта и да не взимат парите на другите (Лук. 3:14). Сред първите християни има хора, кои то достойно служат като войници, но има и други, които напускат или отказват военната служба. Св. Павел призовава за мир: „не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.” (Рим. 12:17-18)

# Война и мир

Докато четете този текст, в много части на света се водят войни. Молим се те да свършат колкото се може по-скоро. Но дали е възможно започването на война да бъде справедливо? Не са ли смъртта, разрушенията и насилието в пълно противоречие с посланието на Исус за любов и мир? Всички трябва да съдействат на миротворството. „За съжаление, войната не е изтръгната от човешкото състояние. И докато съществува опасност от война и не се появи компетентна, разполагаща с достатъчни сили международна власт, не може да се отрече правото на правителствата на законна самоотбрана, след като бъдат изчерпани всички възможности за мирно уреждане на конфликтите.” (Gaudium et Spes, 79) Затова при строго определени условия войната може да бъде оправдана. Могат ли обаче християните да взимат участие в битки?

# Достойни войници

Войникът, който воюва за мир и справедливост, има почтено занятие. Войниците са „служители на сигурността и свободата на народите. Ако изпълняват честно задачата си, те допринасят наистина за общото благо на нацията и поддържането на мира”, (ККЦ 2310)

Тази позитивна оценка предполага, че командирите водят своите войници в съответствие с моралния закон и честта си. Никой не може да се извинява със сляпото подчинение. Всеки войник преди битка трябва да се вслуша в съвестта си. Никой не може да извършва масови убийства например, без да му бъде потърсена отговорност. Тъкмо обратното, всеки войник, получил такава заповед, има моралното задължение да се противопостави.

# Защита на другите

Войникът е подготвен да убива и да рискува собствения си живот за благото на другите (виж Туит 4.43). Християнин, който се записва в армията, трябва да прави това само с идеята да допринесе за мира и сигурността. Тъжната реалност е, че едно от средствата за постигане на това, войната, е варварски и ужасен акт. Но понякога войната е единственият начин за защита на невинните и за запазването на мира, което е напълно християнска цел: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат. 5:9). Войната, както и употребата на сила въобще, трябва да бъдат използвани само в краен случаи. Папа Бенедикт XVI казва: „Стремежът към мир, справедливост и разбирателство трябва да стоят преди всички други цели ” (14 декември 2006 г.). Папа Йоан Павел II се обърна със следните думи към дипломати от всички краища на света: „Не на войната! Невинаги войната е неизбежна. Тя винаги е поражение за човечеството” (13 януари 2003 т.). Папа Франциск повтори тези думи, цитирайки в същото време и Павел VI: „Мирът изразява себе си само чрез мира, мир, който не може да бъде отделен от справедливостта и който е насърчаван от личната саможертва, снизходителността, милостта и любовта”. (7 септември 2013 г.)

Работата в полза на мира и справедливостта е християнско дело. Понякога войната е неизбежна, но тя винаги е поражение за човечеството.

Може ли войната да бъде оправдана?

Въз основа на принципа за самозащита (виж Туит 4.43) понякога войната може да бъде оправдана, за да бъде избегнато по-голямо зло и когато са налице няколко важни условия:

* Справедлива кауза: трябва да има реална и непосредствена опасност (например когато страната е нападната).

* Последна възможност: трябва да бъдат обмислени и изчерпани всички други средства за решаване на проблема.

* Пропорционална: трябва да съществува разумен баланс между причиненото зло (във войната) и резултата (мира).

* Очакване за успех: трябва да е налице разумна и сериозна възможност за успех.

Въз основа на тези принципи правителството трябва да вземе обмислено решение. По време на война моралните закони остават в сила:…. Едно е употребата на оръжие, за да се защитят справедливите права на народите, а съвсем друго желанието да се наложи собственото господство над други страни“. Военната мощ не оправдава всяко използване на сила за политически или военни цели. И това, че войната за нещастие вече е започнала, не означава, че е допустимо всичко между страните в конфликта.” (Gaudium et Spes, 79)