4.43 Имаме ли право да използваме сила за самозащита?

Бог е сътворил всеки човек с голяма грижа и внимание. Всеки носи в себе си Божия образ (Бит. 1:26). Тялото не е наша собственост, а на Бог. (I Кор. 6:19). Следователно правото на живот е основно право, а убийството е сериозен грях.

# Не убивай

Петата заповед често е превеждана като „Не убивай” (Изх. 20:13), но значението на еврейската дума ratsach буквално е „предумишлено убийство”. Разликата е важна. Предумишленото убийство на невинен човек винаги е грешно. Но убийството на някого при самозащита не е убийство, въпреки че е ужасно, че загива човек. Затова при извънредни ситуации може да бъде използвана смъртоносна сила, но само като крайна мярка.

# Самозащитата като избор

Животът е ценност и затова имаме право да защитаваме себе си срещу нападатели: „Който защитава своя живот, не е виновен за убийство дори и ако е принуден да нанесе смъртоносен удар на нападателя.” (ККЦ 2264) Но използваното насилие трябва да бъде пропорционално. Например пребиването до смърт на крадец, проникнал във вашия дом, без обаче да използва насилие срещу вас, би било непропорционална реакция (Изх. 22:2). Ако обаче сме нападнати, имаме право да се защитим. Да си спомним за Давид, който се защитава от Голиат (1 Цар. 17:40-50).

Преди да бъде арестуван, Исус поръчва на Своите учениците да намерят нож, за да могат да се защитават (Лук. 22:36). И все пак Исус не се защитава, а пожертва живота си за нас, дори за Своите нападатели. Би могъл да се съпротивлява, когато войниците пристигат да Го арестуват в Гетсимапската градина. Апостолите със сигурност са били готови да се бият за Исус. Петър дори откъсва ухото на един от мъжете, дошли да арестуват Исус (Иоан. 18:10). Но Исус не иска да има насилие и дори изцелява ухото на този мъж (Лук. 22:51). Той прави това, на което учи своите последователи: „Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.” (Мат. 5:39) Подобно на Исус, и ние можем да решим да отговорим на насилието с любов и саможертва.

# Защитата на другите като дълг

Въпреки че имаме право да защитим живота си, имаме право да решим да последваме Исус и да пожертваме нашия живот за спасението на друг човек (виж Туит 4.41). Но това решение никога не трябва да бъде взимано от името на друг човек. Тъкмо обратното, всеки християнин е задължен да защитава тези, които са заплашени (Пс. 82 (81):4; Прит. 24:11). Това включва и задължението за предупреждаване на хората, които са в опасност: ако пропуснете да сторите това, вие извършвате тежък грях. (Иез. 33:6)

Слабите и особено тези, които не могат да се предпазят, имат специално право да бъдат защитени. Задължението за защита на другите хора е особено валидно, ако носим пряка отговорност за тях. Например един баща трябва да защити своето семейство. Но дори и тогава, той не трябва да използва повече сила, отколкото е необходима. Понякога нападателят може да бъде спрян само като бъде убит. Затова полицаите и войниците имат право да носят оръжие. Те имат моралното задължение да използват сила, за да защитят обществото. В някои страни гражданите имат право да носят оръжие, за да могат да се защитят. В САЩ това право дори е записано в Конституцията. Но с основание това право понякога е поставяно под въпрос от политици и групи за натиск. Не забравяйте, че притежаването на пушка или друго оръжие ви натоварва с голяма отговорност. Лекомисленото му съхранение или употреба е тежък грях. Употребата на вашето оръжие за убиването на човек, който ви напада, винаги трябва да бъде крайна мярка.

Имате право да защитите себе си и другите, използвайки сила при необходимост. За себе си може да изберете ненасилието и саможертвата.