туит 4.42

към предишен туит

към следващ туит

към меню

4.42. Трябва ли християните да се противопоставят на смъртното наказание?

Някои престъпления са толкова ужасни, че смъртното наказание изглежда единственото справедливо за техните извършители. В Стария завет смъртно наказание се е полагало за убийство (Изх. 21:12), отвличане (Изх. 21:16), прелюбодеяние (Лев. 20:10), хомосексуални връзки (Лев. 20:13), изнасилване (Втор. 22:25) и содомия (Изх. 22:19). Видимо става дума за сериозни престъпления. Но все пак смъртното наказание невинаги било изпълнявано: Бог прощава на Давид неговата изневяра например и той не е наказан със смърт. (2 Цар. 12:13)

# Прошката като висша норма

Исус категорично и видимо внася нов подход, в основата на който стои любовта и опрощението. Десетте Божи заповеди продължават да са валидни, ала Исус проповядва любов и опрощение вместо „око за око, зъб за зъб” (виж Туит 1.19). За пример може да бъде посочена историята за прелюбодейката. Законът предписва тя да бъде убита с камъни. Но Исус се обръща към хората, застанали около нея с камъни в ръцете, готови да я накажат: „който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.” (Йоан. 8:7) Горчива ирония е, че Самият Исус е осъден на смърт.

# Наказание или самозащита?

Несъмнено извършителят на престъпление трябва да бъде наказан от обществото за своите действията. Наказанието преследва няколко цели:

* справедливо наказание на нарушителя, т. е. наказанието да бъде пропорционално на неговото деяние,

* защита на обществото и на сигурността на хората,

* поощряване извършителят да не извършва други престъпления и да промени поведението си.

Има случаи, в които смъртното наказание може да изглежда като единствения начин за защита на живота на хората „от несправедлив нападател”. Но за щастие това все по-рядко се случва в повечето общества. Има други начини за наказание и превенция на престъпността. Така че няма нужда от смъртно наказание, а справедливост може да бъде въздавана по други начини, които уважават дара на човешкия живот. Държавата има задължението и правото да въздава правосъдие и да защитава своите граждани. Но все пак тя не трябва да отнема живота на престъпника, а да възпре неговите действия. Един убиец може да бъде затворен на сигурно място, където не може да нарани никого. По този начин обществото ще защити себе си, без да отнема живот.

# Няма връщане назад

Друг аргумент срещу смъртното наказание е, че то е окончателно. Хората правят грешки. И въпреки всички правила и предпазни мерки се е случвало да бъдат екзекутирани невинни хора. Веднъж извършена, екзекуцията не може да бъде отменена, а животът никога не може да бъде върнат. Със смъртното наказание също нерядко се злоупотребява, особено от диктатори, например с цел убийството на техните политически опоненти. А в някои страни смъртното наказание се налага непропорционално срещу бедните. Очевидно аргументи те срещу смъртното наказание са много.

Премахване на смъртното наказание! То е против човешкото достойнство. Наказание е нужно, но прошката е най-великата християнска норма.

 

Прошката като най-висша норма

Исус учи своите последователи да си прощават отново и отново (Maт. 18:22). Всеки ден ние се молим на нашия Отец: „и прости нам дълговете ни, как- то и ние прощаваме на длъжниците си”. (Мат. 6:12) Всеки престъпник трябва да има възможността да се помири с Бог и да поиска прошка.

На жертвите на престъпление им е много трудно да бъдат снизходителни – като например покажат разбиране към психологическите травми, от които е страдал извършителят в тежкото си детство, което го е насочило по пътя на насилието. Но за жертвите понякога прошката е единственото средство, което може да им помогне да продължат напред. Това се потвърждава и от призива на Исус да продължаваме да си прощаваме. (Мат. 6:14-15; виж Туит 4.14) Прошката е една от най-благородните норми, които трябва да бъдат спазвани от християните.

Не на смъртното наказание

„Дълго време прибягването до смъртното наказание от законната власт, след редовен съдебен процес, бе смятано за адекватен отговор на сериозността на някои престъпления и приемлив, макар и екстремен, начин за защита на общото благо. Днес е все по-живо съзнанието, че достойнството на човек не се губи дори след извършването на тежки престъпления. Освен това се разпространи едно ново разбиране на смисъла за наказателните санкции от страна на държавата. И накрая, бяха разработени по-ефективни системи за задържане, които гарантират правилната защита на гражданите, но в същото време не премахват възможността за окончателно изкупление на извършителя. Междувременно Църквата, в светлината на Евангелието, учи, че смъртното наказание е недопустимо, защото накърнява неприкосновеността и достойнството на човека, и се ангажира решително за неговото премахване по цял свят“, (ККЦ 2267)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.