4.42. Трябва ли християните да се противопоставят на смъртното наказание?

Някои престъпления са толкова ужасни, че смъртното наказание изглежда единственото справедливо за техните извършители. В Стария завет смъртно наказание се е полагало за убийство (Изх. 21:12), отвличане (Изх. 21:16), прелюбодеяние (Лев. 20:10), хомосексуални връзки (Лев. 20:13), изнасилване (Втор. 22:25) и содомия (Изх. 22:19). Видимо става дума за сериозни престъпления. Но все пак смъртното наказание невинаги било изпълнявано: Бог прощава на Давид неговата изневяра например и той не е наказан със смърт. (2 Цар. 12:13)

# Прошката като висша норма

Исус категорично и видимо внася нов подход, в основата на който стои любовта и опрощението. Десетте Божи заповеди продължават да са валидни, ала Исус проповядва любов и опрощение вместо „око за око, зъб за зъб” (виж Туит 1.19). За пример може да бъде посочена историята за прелюбодейката. Законът предписва тя да бъде убита с камъни. Но Исус се обръща към хората, застанали около нея с камъни в ръцете, готови да я накажат: „който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.” (Йоан. 8:7) Горчива ирония е, че Самият Исус е осъден на смърт.

# Наказание или самозащита?

Несъмнено извършителят на престъпление трябва да бъде наказан от обществото за своите действията. Наказанието преследва няколко цели:

* справедливо наказание на нарушителя, т. е. наказанието да бъде пропорционално на неговото деяние,

* защита на обществото и на сигурността на хората,

* поощряване извършителят да не извършва други престъпления и да промени поведението си.

Има случаи, в които смъртното наказание може да изглежда като единствения начин за защита на живота на хората „от несправедлив нападател”. Но за щастие това все по-рядко се случва в повечето общества. Има други начини за наказание и превенция на престъпността. Така че няма нужда от смъртно наказание, а справедливост може да бъде въздавана по други начини, които уважават дара на човешкия живот. Държавата има задължението и правото да въздава правосъдие и да защитава своите граждани. Но все пак тя не трябва да отнема живота на престъпника, а да възпре неговите действия. Един убиец може да бъде затворен на сигурно място, където не може да нарани никого. По този начин обществото ще защити себе си, без да отнема живот.

# Няма връщане назад

Друг аргумент срещу смъртното наказание е, че то е окончателно. Хората правят грешки. И въпреки всички правила и предпазни мерки се е случвало да бъдат екзекутирани невинни хора. Веднъж извършена, екзекуцията не може да бъде отменена, а животът никога не може да бъде върнат. Със смъртното наказание също нерядко се злоупотребява, особено от диктатори, например с цел убийството на техните политически опоненти. А в някои страни смъртното наказание се налага непропорционално срещу бедните. Очевидно аргументи те срещу смъртното наказание са много.

Премахване на смъртното наказание! То е против човешкото достойнство. Наказание е нужно, но прошката е най-великата християнска норма.

Прошката като най-висша норма

Исус учи своите последователи да си прощават отново и отново (Maт. 18:22). Всеки ден ние се молим на нашия Отец: „и прости нам дълговете ни, как- то и ние прощаваме на длъжниците си”. (Мат. 6:12) Всеки престъпник трябва да има възможността да се помири с Бог и да поиска прошка.

На жертвите на престъпление им е много трудно да бъдат снизходителни – като например покажат разбиране към психологическите травми, от които е страдал извършителят в тежкото си детство, което го е насочило по пътя на насилието. Но за жертвите понякога прошката е единственото средство, което може да им помогне да продължат напред. Това се потвърждава и от призива на Исус да продължаваме да си прощаваме. (Мат. 6:14-15; виж Туит 4.14) Прошката е една от най-благородните норми, които трябва да бъдат спазвани от християните.

Не на смъртното наказание

„Дълго време прибягването до смъртното наказание от законната власт, след редовен съдебен процес, бе смятано за адекватен отговор на сериозността на някои престъпления и приемлив, макар и екстремен, начин за защита на общото благо. Днес е все по-живо съзнанието, че достойнството на човек не се губи дори след извършването на тежки престъпления. Освен това се разпространи едно ново разбиране на смисъла за наказателните санкции от страна на държавата. И накрая, бяха разработени по-ефективни системи за задържане, които гарантират правилната защита на гражданите, но в същото време не премахват възможността за окончателно изкупление на извършителя. Междувременно Църквата, в светлината на Евангелието, учи, че смъртното наказание е недопустимо, защото накърнява неприкосновеността и достойнството на човека, и се ангажира решително за неговото премахване по цял свят“, (ККЦ 2267)