4.41. Ще отида ли в ада, ако се самоубия?

Самоубийството или посягането на собствения живот е изключително сериозно и отчаяно действие. Когато човек се чувства изпаднал в дълбок мрак и без никакъв изход, продължаването на живота може да изглежда безсмисле­но. Въпреки това самоубийството винаги е грешно. Получили сме живота си от Бог и не зависи от нас кога той да свърши (виж Туит 4.38).

# Без изход?

Самоубийството влиза в пряко противоречие с нашата естествена склонност да защитаваме и пазим живота си (ККЦ 2281), но човек, който сам слага край на живота си, често е толкова объркан от своите проблеми, че вече не може да ги види в правилната перспектива. Той е забравил, че винаги има надежда, и е загубил Бог от погледа си. Той вече не може да се вслуша и да потърси вдъхновение от Светия Дух. Но точно моментите, в които ни се струва, че животът не върви на добре, са миговете, в които най-силно се нуждаем от това вдъхновение! Затова св. Павел се моли: „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда”. (Рим. 15:13)

# Грях

Животът не е наша собственост, той ни е дарен от Бог (ККЦ 2280). Самоубийството е грях срещу признателността и любовта, които дължим на Бог. Животът, сътворен от Него с любов, не може да бъде разрушаван в момент на отчаяние. Това напълно противоречи на Божията воля. Самоубийството противоречи и на любовта към себе си, разбирана в правилния смисъл, от която се нуждаем, за да се грижим за дара, даден ни от Бог. Самоубийството противоречи и на любовта към ближния, защото носи страдание на близките и на обществото като цяло (Лев. 19:18). Това решение носи много мъка и страдание на родители, семейство и приятели.

Очевидно е, че никой няма право да помага на друг човек да извърши самоубийство (ККЦ 2282; виж Туит 4.38). Когато човек е в депресия, той не може да вземе обосновано и добре обмислено решение, особено ако е склонен към самоубийство. Депресията обикновено продължава ограничен период от време, докато смъртта е без край! Трябва да сме изключително бдителни, ако хората около нас изживяват депресия: трябва да бъдем внимателни те да запазят желанието си да получат помощ.

# Не съди

И въпреки това не трябва да съдим хората, които извършват самоубийство, и не трябва да мислим, че е невъзможно този човек да отиде на небето. Често хората, които прибягват до самоубийство, не са напълно отговорни за това, което вършат, защото страдат от сериозни психологически проблеми. Само Бог може да съди душата на човек след смъртта. Само Той знае причините, накарали този човек да прибегне до този отчаян акт (Евр. 4:13). Това означава, че можем да се надяваме и да се молим човекът, извършил самоубийство, все пак да отиде на небето.

Самоубийството е тежък грях. Извършителите на самоубийство често не са в ясно съзнание; можем да се молим и надяваме те да отидат на небето.

Погребение или кремация?

Стара християнска традиция е мъртвите да бъдат погребвани. По този начин показваме уважение към тялото, което е било сътворено от Бог и което по време на живота е служило за „храм на Духа Светаго”, (1 Кор. 6:19) Вярваме, че в края на времето телата на всички мъртви ще възкръснат от гроба (виж Туит 1.50). След това те ще се съединят с душите си. Не е вярно, че ако човек бъде погребан вместо кремиран, има по-голяма вероятност да бъде възкресен. Всеки умрял ще бъде възкресен. Затова Църквата оставя открита възможността за кремация. След кремацията прахта не трябва да бъде съхранявана у дома или да бъде пръсната някъде, а трябва да бъде погребана достойно или поставена в урна. Все пак погребението е по-доброто решение. В Писанието винаги се говори само за погребение на мъртвите (Втор. 21:23: Йоан. 11:38-39:19:40). Това е знак, че мъртвите са „намерили покой“ или са „заспали в Господа”, очаквайки тяхното възкресение в свещената земя.

А ако човек пожертва живота си за друг?

През 1941 г. полският свещеник св. Максимилиан Колбе е изпратен в лагера на смъртта Аушвиц. Когато нацистите осъждат на смърт един баща на две деца, отец Колбе доброволно заема неговото място. Така той спасява живота на бащата, като жертва собствения си живот. Това е нещо много различно от самоубийството: следвайки примера на Исус, отец Колбе предлага себе си заради друг от любов. Той не загива от собствените си ръце, а е убит от охраната на лагера. Впоследствие отец Колбе е обявен за светец (виж Туит 4.17).