4.39. Трябва ли на всяка цена да поддържаме живота?

Има огромна разлика между естествената смърт и смъртта, пряко причинена от други хора (евтаназията – виж Туит 4.38). Последното винаги е грешно. Но все пак Църквата не защитава позицията, че животът трябва да бъде поддържан на всяка цена. В този контекст трябва внимателно да се обмисли въпросът за достъпното лечение. Необходимо е да се прави важната разлика между необходимата, или пропорционалната, и извънредната грижа.

# (Не)пропорционална грижа

Необходимата, или пропорционалната, грижа се състои в осигуряването на храна, вода и необходимите лекарства; в лечението на раните, дори в осигуряването на кислород. Този грижа е от същностно значение за живота: ако човек няма достъп до храна и вода, ако не може да бъде спряно кървенето или инфекцията или ако не може да диша, смъртта настъпва веднага. Следователно отказът от тези грижи е равносилно на активна евтаназия. Дори смъртта да изглежда неизбежна, на пациента не може да бъде отказана необходимата грижа, освен ако тя не започва да му носи повече вреди, отколкото ползи.

Очакваните ефекти от медицинската помощ обаче следва да бъдат пропорционални на трудностите, понасяни от пациента. Някои видове лечение са изключително скъпи, опасни, обременяващи или увреждащи други части от тялото. Такива извънредни или непропорционални лечения не трябва да се полагат на всяка цена и могат да бъдат прекратени, ако не носят пропорционална полза на пациента, дори това да доведе до неговата смърт. Лекарите и техните пациенти или тези, които имат право да взимат решение от тяхно име, трябва да обмислят всички фактори при вземането на решение дали грижата да бъде преустановена: „По този начин не се желае да се причинява смърт, а се приема, че тези процедури не могат да избегнат смъртта.” (ККЦ 2278)

# Пример

Разликата между пропорционална и непропорционалната грижа може да бъде изяснена чрез следния пример. Млада жена вижда как нейната богата баба си удря главата, докато се къпе и пада във водата във ваната. Въпреки че е достатъчно само да вдигне главата на баба си над водата, за да й спаси живота, тя не се намесва, може би мислейки за наследството. Всеки ще се съгласи, че тази млада жена е виновна за смъртта на баба си. Нейната реакция може да бъде сравнена с отказ пациентите да получат необходимото лечение. Но положението щеше да бъде съвсем различно, ако баба й беше паднала от лодка в буйна река, пълна с гладни крокодили. И в този случай младата жена може да си помисли за наследството, но никой не може да я обвини, че не е скочила в реката. Опасността да загуби собствения си живот в опит да спаси този на баба си е непропорционална спрямо шансовете за успех в този случай. По същия начин може да бъде приемливо да не бъдат оказани или да бъдат спрени определени непропорционални медицински процедури.

# Сърдечен масаж

В болницата на пациентите често им е задаван въпросът дали искат да им бъде направен сърдечен масаж, ако се наложи. Дали е морално допустимо да откажете лечение, което може да спаси живота ви? (виж Туит 4.40). Сърдечният масаж обикновено не е скъпа или сложна форма на лечение и по тази причина не може да се смята за непропорционално. От друга страна, възможно е някои възрастни, ранени или тежко болни пациенти да бъдат трайно увредени от опитите за сърдечен масаж, без това да им донесе полза, без да има надежда за подобрение на тяхното състояние, като не им бъде позволено да починат по естествен начин. Необходимо е лекарите да преценят спрямо всеки отделен случай какви са перспективите за оцеляване и възстановяване, за да могат техните пациенти или хората, упълномощени от тях, да направят своя морален избор.

Не на всяка цена: непропорционално скъпите и обременяващи процедури не са задължителни, но нужната грижа трябва да се полага до смъртта.

Грижа за умиращите

Грижата за умиращите (палиативни грижи) има за цел да облекчи страданията им и да им донесе утеха. Тази грижа е изключително важна. При нелечими заболявания акцентът е не толкова върху лечението на пациента, колкото върху облекчаването на неговата болка и оказване на подкрепа за подготовката за смъртта. Тези грижи трябва да надхвърлят чисто физическите и медицински грижи: също толкова важно е да се обърне внимание на духовната и психологическа подкрепа.

Понякога се казва, че палиативните грижи добавят не дни към живота, а живот към дните. Забележително е, че исканията за евтаназия в Холандия, една от първите страни, където тя е узаконена, намаляха значително след подобряването на палиативните грижи. Подходящата и хуманна грижа може неимоверно да подобри качеството на живот на пациентите, дори и те да починат малко след това.