4.38. Винаги ли е недопустима евтаназията?

Думата евтаназия произхожда от старогръцки и буквално означава, добра смърт”. Първоначално думата е използвана при лечението на хора в края на жизнения им път, когато лекарите помагат на хората да починат в мир и по естествен път. По време на Втората световна война с този термин започват да злоупотребяват нацистите, които го използват при убийството на хиляди инвалиди и други хора, обявени от тях за нежелани. В по-ново време евтаназията се е превърнала в синоним на асистираното самоубийство, убийството на човек, който повече не иска да живее и иска да умре. Папа Йоан Павел II дефинира евтаназията като „действие или бездействие, което само по себе си и умишлено причинява смърт с цел елиминиране на страданията” (Evangelium Vitae, 65). Папата също така посочи, че евтаназията е грубо погазване на Божиите закони, защото умишленото убийство на невинен човек винаги е грешно. В морален план извършването на евтаназия е равносилно на оказване на помощ за самоубийство (виж Туит 4.41): вместо човекът да бъде подкрепен да уважава дарения от Бог живот, той получава помощ, за да му сложи край.

# В противоречие на лекарската клетва

Извършване на евтаназията противоречи на древната клетва на гръцкия лекар Хипократ: „Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.” (Хипократова клетва). Трябва да се отбележи, че много от старческите домове в Холандия, където евтаназията е узаконена, дават на лекарите няколко почивни дни, след като са извършили евтаназия. След никоя друга процедура лекарите не ползват време за възстановяване. Дори някой да почине, след като лекарят е положил всички необходими усилия за неговото спасяване, той може спокойно да погледне назад към своите действия. Очевидно, не е такъв случаят с евтаназията.

# Нужда от внимание

Когато качеството на живот започне да спада, човек започва да се нуждае от специална грижа, (ККЦ 2276). Хора, които страдат от старост, загуба на разсъдъка или някакъв вид инвалидност, трябва да получат подкрепа, за да водят живот, който е възможно най-близък до обичайния. Някои настояват, че непоносимото страдание или нелечимостта на болестта са достатъчен аргумент в полза на евтаназията. Ужасно е да си свидетел на страданието на обичан човек (виж Туит 4.40). Но кой може да реши какво означава непоносимо страдание? Пациентите често започват стъпка по стъпка да привикват към страданието. Може дори да открият, че страданието им носи полза, тъй като им дава възможност за размисъл и духовно израстване. Понякога страданието спира, макар лекарите да са били на друго мнение. Човешкият живот може да бъде по-силен, отколкото си мислим. Можем да сме уверени, че от нас няма да бъде поискано да страдаме повече, отколкото можем да понесем: „Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно е изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.” (1 Кор. 10:13.) В същото време трябва да направим необходимото, за да облекчим собствената си болка и страданието на другите (виж Туит 4.39).

# Кой е отговорен?

Колкото повече възможности имат хората, толкова повече те искат да контролират всеки аспект от живота, включително и смъртта (виж Туит 4.36). Тази тенденция е ясно изразена в нашата епоха. Но кой е същински отговорен за живота ни? Получили сме живота си, без да го искаме. И той ще завър­ши, без да се налага да правим нещо, за да го съкратим. Ние не сме собственици на живота си, ние сме негови пазители. Св. Навел казва за човек, който уврежда собственото си тяло, че „него Бог ще разори” (1 Кор. 3:17). Затова самоубийството е недопустимо (виж Туит 4.41). Наред с това човек никога не знае кога може да получи специална благодат от Бога. Спомнете си за Добрият разбойник ма Кръста: той среща Исус едва когато изживява голямо страдание непосредствено преди смъртта си (Лук. 23:40-43). Евтаназията ни противопоставя на Бог, защото отхвърляме Неговия дар на живота, затова евтаназията винаги е грешна.

Евтаназията е умишлено убийство на човек, поискано от него или препоръчано от хората, които го гледат. Тя отрича Бог и Неговия дар на живота.

Кога животът става непоносим?

Една възрастна пациентка на име Мария било толкова тежко болна, че лекарите препоръчали евтаназия. Семейството обмислило препоръката, но отказало. Решението не било взето само по религиозни съображения. Много е трудно да се вземе решение за живота на друг човек! И това било правилното решение, защото противно на всички очаквания Мария била излекувана и продължила да живее щастливо още 20 години с малък недостатък. Разбира се, събитията невинаги се развиват по този начин. Но този случай показва, че не можем да контролираме всичко. Как можем да бъдем уверени, че животът повече не може да се живее? Папа Бенедикт XVI нарича евтаназията „фалшиво решение за драмата на страданието, решение, недостойно за човека. Верният отговор не трябва да бъде да прекратиш живота на друг, колкото и „безболезнено” да е това, а по-скоро да свидетелстваш за любовта, способна да помогне на хората да се изправят пред своята болка и мъка по човешки начин“ (Молитва „Ангел Господен”, 1 февруари 2009 г.).