туит 4.37

към предишен туит

към следващ туит

към меню

4.37. Кога настъпва смъртта?

Смъртта е нещо, за което не искаме да говорим. Обикновено преживяваме смъртта на познат човек като тъжно събитие, като голяма загуба. В същото време смъртта ни очарова. Помислете само за популярността на филмите на ужасите или мистериите. Всеки човек ще умре, но все още не знаем много за смъртта. Вторият ватикански събор (виж Туит 2.48) подчертава, че „именно пред лицето на смъртта загадката на човешкото състояние достига своя връх”. (Gaudium et Spes, 18) Смъртта е част от природата, каквато я познаваме, но тя е и „платата за греха” (Рим. 6:23). Смъртта идва на света след Грехопадението. От този миг всички човешки същества са обречени да умират. (виж Туит 1.4)

# Гледайки на смъртта с очакване?

Християните гледат на смъртта с очакване, защото се надяват да срещнат Бог. Благодарение на Исус смъртта може да бъде видяна и като нещо положително. Св. Павел казва: „Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка”. (Фил. 1:21.) Всъщност той копнее за смъртта: „желая да се освободя и да бъда с Христа, защото т ова е много по-добро”. (Фил. 1:23) Но не ни е дадено да избираме кога да умрем (виж Туит 4.38). По тази причина св. Павел добавя: „но да оставам в плътта е потребно за вас. И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата.” (Фил. 1:24-25)

# Кога умира един човек?

Обърнахме голямо внимание на въпросите за началото на човешкия живот (виж Туит 4.26). Ще бъде от полза да размислим и за края на земния ни живот. Определянето на точния момент на смъртта е много важно особено когато човекът, който умира, е донор на органи, (виж Туит 4.40) Ако се налага органите да бъдат взети много бързо, а това доведе до смъртта на човека, това би било убийство, но ако се чака прекалено дълго, може да настъпи процес на разложение и органите повече да не могат да бъдат трансплантирани.

На конгрес, посветен на донорството на органи, папа Йоан Павел II потвърди убеждението на Църквата, че смъртта настъпва в момента, когато душата напусне тялото. (29 август 2000 г.) Но е видно, че този момент не може да бъде определен по научен път. Затова, допълни папата, учените не трябва да се опитват да открият точния миг на смъртта, а по-скоро да открият биологичните признаци, които по безспорен начин показват, че човекът наистина е починал.

# Определяне на смъртта

Обикновено е достатъчно да се определи, че дишането и сърцето са спрели. Но ако един човек е поставен на респиратор, дали дишането е достатъчен признак за живот? Сред съвременните лекари съществува съгласие, че човек е мъртъв със сигурност, когато необратимо е престанала да функционира мозъчната активност (в главния мозък, в малкия мозък и в мозъчния ствол). Ако този критерий се прилага стриктно, той може да даде на лекаря моралната увереност, че човекът е истински мъртъв (папа Йоан Павел II, 29 август 2000 г.).

Човек умира, когато душата напуска тялото. От юридическа и медицинска гледна точка смъртта настъпва, когато мозъкът престане да функционира.

 

А как се отнасяме към случаите на вегетативно състояние?

За изпадналите в кома хора понякога се казва, че са във „вегетативно състояние”, сякаш животът им е като на зеленчук. Този термин е подвеждащ, защото хората в кома обикновено дишат, сърцата им бият, регистрира се известна мозъчна активност. Всичко това са признаци за живот.

Човек, изпаднал в кома, има правото да получи съответната медицинска помощ, включително изкуствено подаване на кислород, хидратация и храна (виж Tуит 4.39). Не можем да съдим за ценността на хората в кома: човешкият живот нико­га не може да бъде смятан за проста вегетация. Но когато определена медицинска интервенция не носи ползи на пациента, можем да прекратим извънредните грижи за него (виж Туит 4.39).

 

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.