4.37. Кога настъпва смъртта?

Смъртта е нещо, за което не искаме да говорим. Обикновено преживяваме смъртта на познат човек като тъжно събитие, като голяма загуба. В същото време смъртта ни очарова. Помислете само за популярността на филмите на ужасите или мистериите. Всеки човек ще умре, но все още не знаем много за смъртта. Вторият ватикански събор (виж Туит 2.48) подчертава, че „именно пред лицето на смъртта загадката на човешкото състояние достига своя връх”. (Gaudium et Spes, 18) Смъртта е част от природата, каквато я познаваме, но тя е и „платата за греха” (Рим. 6:23). Смъртта идва на света след Грехопадението. От този миг всички човешки същества са обречени да умират. (виж Туит 1.4)

# Гледайки на смъртта с очакване?

Християните гледат на смъртта с очакване, защото се надяват да срещнат Бог. Благодарение на Исус смъртта може да бъде видяна и като нещо положително. Св. Павел казва: „Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка”. (Фил. 1:21.) Всъщност той копнее за смъртта: „желая да се освободя и да бъда с Христа, защото т ова е много по-добро”. (Фил. 1:23) Но не ни е дадено да избираме кога да умрем (виж Туит 4.38). По тази причина св. Павел добавя: „но да оставам в плътта е потребно за вас. И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата.” (Фил. 1:24-25)

# Кога умира един човек?

Обърнахме голямо внимание на въпросите за началото на човешкия живот (виж Туит 4.26). Ще бъде от полза да размислим и за края на земния ни живот. Определянето на точния момент на смъртта е много важно особено когато човекът, който умира, е донор на органи, (виж Туит 4.40) Ако се налага органите да бъдат взети много бързо, а това доведе до смъртта на човека, това би било убийство, но ако се чака прекалено дълго, може да настъпи процес на разложение и органите повече да не могат да бъдат трансплантирани.

На конгрес, посветен на донорството на органи, папа Йоан Павел II потвърди убеждението на Църквата, че смъртта настъпва в момента, когато душата напусне тялото. (29 август 2000 г.) Но е видно, че този момент не може да бъде определен по научен път. Затова, допълни папата, учените не трябва да се опитват да открият точния миг на смъртта, а по-скоро да открият биологичните признаци, които по безспорен начин показват, че човекът наистина е починал.

# Определяне на смъртта

Обикновено е достатъчно да се определи, че дишането и сърцето са спрели. Но ако един човек е поставен на респиратор, дали дишането е достатъчен признак за живот? Сред съвременните лекари съществува съгласие, че човек е мъртъв със сигурност, когато необратимо е престанала да функционира мозъчната активност (в главния мозък, в малкия мозък и в мозъчния ствол). Ако този критерий се прилага стриктно, той може да даде на лекаря моралната увереност, че човекът е истински мъртъв (папа Йоан Павел II, 29 август 2000 г.).

Човек умира, когато душата напуска тялото. От юридическа и медицинска гледна точка смъртта настъпва, когато мозъкът престане да функционира.

А как се отнасяме към случаите на вегетативно състояние?

За изпадналите в кома хора понякога се казва, че са във „вегетативно състояние”, сякаш животът им е като на зеленчук. Този термин е подвеждащ, защото хората в кома обикновено дишат, сърцата им бият, регистрира се известна мозъчна активност. Всичко това са признаци за живот.

Човек, изпаднал в кома, има правото да получи съответната медицинска помощ, включително изкуствено подаване на кислород, хидратация и храна (виж Tуит 4.39). Не можем да съдим за ценността на хората в кома: човешкият живот нико­га не може да бъде смятан за проста вегетация. Но когато определена медицинска интервенция не носи ползи на пациента, можем да прекратим извънредните грижи за него (виж Туит 4.39).