4.35. Какво представлява клонирането?

Клонирането създава реплика на един жив организъм — растение, животно или човек. Процедурите по клониране създават идентично генетично копие на оригиналния организъм. Ако някога обаче бъде клониран човек и бъде оставен да съзрее, ще се появят други фактори, които ще превърнат клонинга в уникален индивид. Едноличните близнаци имат идентично ДНК, но си остават различни хора! Съществуват два начина на клониране:

* Разделянето на един ембрион в лабораторни условия (както това се случва спонтанно по естествен път при еднояйчните близнаци).

* Чрез ядрен пренос на соматични клетки, когато ядрото на една яйцеклетка се заменя от ядрото на клетка от организма, който се клонира (на „родителя”). След известна обработка новата клетка ще започне да се развива и нараства като оплодена клетка.

# Репродуктивно клониране

Целта на репродуктивното клониране е създаването на копие на животно или човек. През 1996 г. чрез ядрен трансфер на соматични клетки беше клонирана овцата Доли. По-късно бяха клонирани и други животни.

Тези животни често имат малформации, увреждания и тежки здравословни проблеми и в повечето случаи умират преждевременно. А това доказва, че тази процедура не е толкова лека, колкото може да изглежда. След ядрения трансфер на соматични клетки ембрионалният клонинг се пренася в матката на сурогатната майка, където продължава да се развива до раждането.

До този момент опитите за репродуктивно клониране на човек са неуспешни, а процедурата е обявена за незаконна в много страни.

# Терапевтично клониране

Целта на терапевтичното клониране е създаването на човешки клетки, които да могат да поправят увредена тъкан или да лекуват някои заболявания. Първо се клонира човешко същество, както беше описано по-горе. След като човешкият ембрион порасне до около 100 клетки, се взимат неговите стволови клетки, което, разбира се, убива ембриона. Тези стволови клетки след това са пренасяни в пациент а или са използвани за отглеждане на тъкани, необходими за лечението на пациента (виж Туит 4.36).

# По-добре да не се прави

Клонирането на животни може да бъде приемливо, ако помага на човешките същества и не уврежда излишно животите, участващи в този процес (виж туит 4.48). Но клонирането на хора е абсолютно неприемливо. Човешкият клонинг е пълноценно човешко същество и следва да бъде третирано по този начин, а не като средство за лечение на някой друг (виж Туит 4.19). В допълнение в случаите на репродуктивното клониране естествената връзка между човешката сексуалност и възпроизводство изцяло отсъства (виж Туит 4.20). Съществува опасност клонирането да бъде използвано и за създаването на определен вид, тип или раса от хора. Накратко, Църквата категорично отхвьрля всички видове клониране на хора.

Клонирането създава идентично генетично копие. Клонирането на хора превръща едни хора в оръдия на други.

Клониране чрез трансфер на соматични клетки

От жената се взима яйцеклетка, от която се изважда ядрото;

Взима се ядрото от клетката на човека, който се клонира, и се поставя в яйцеклетката;

Новата клетка е „близнак“ на човека, който се клонира.

Кой има осем родители?

При репродуктивното клониране на хора цялото ДНК е от един-единствен човек, докато нормалният ембрион е съчетание от ДНК-то на двамата родители. Това повдига множество въпроси. За начало, лицето, чието ДНК се клонира, не е истински баща или майка, а по-скоро брат или сестра. Всъщност осем са хората, които могат да твърдят, че са родители или дори собственици на клонинга: източникът на ДНК, бащата или майката на източника, източникът на яйцеклетката, сурогатната майка, майката или бащата осиновители, както и лицето, извършило процедурата в лабораторията.