4.33. Как стои въпросът с изкуственото оплождане и сурогатното майчинство?

При естественото зачеване сперматозоиди те преминават през фалопиевите тръби, за да достигнат яйцеклетката, където се случва зачеването (виж Туит 4.26). Но в този процес е възможно да се случат проблеми, които да не допуснат сперматозоидите да достигнат яйцеклетката. Медицината може да помогне много за решаването на тези проблеми, без обаче да пренебрегва моралните въпроси, поставяни от християнската гледна точка.

# Изкуствено оплождане

Съпрузите, които силно желаят да имат дете, понякога решават да прибягнат до изкуственото оплождане. При тази процедура от мъжа се изважда сперма, с която след това се опложда жената. Друг метод за изкуствено оплождане е интрафалопиев трансфер на гамети (ИФТГ). Преди да се извърши тази процедура, жената преминава хормонално лечение, чиято цел е узряването на някои от нейните яйцеклетки, които впоследствие се извличат по хирургичен път. Тези яйцеклетки и сперматозоидите на мъжа се вмъкват във фалопиевите тръби, за да може да се случи зачеването.

# Единство и възпроизводство

Църквата не одобрява изкуственото оплождане, защото при него детето е зачевано извън сексуалния акт на семейната двойка (виж Туит 4.20). Друга причина е, че всички участващи в този процес са третирани като обекти в производствен процес (виж Туит 4.34), а действията, които мъжът трябва да предприеме за извличане на неговата сперма, са неморални (виж Туит 4.22). Медицинската помощ за репродукцията е приемлива само при запазване на пряката връзка между зачеването и извършван с любов сексуален съюз между семейната двойка. Такъв може да бъде случаят, когато яйцеклетките и сперматозоиди на брачната двойка се вмъкват във фалопиевите тръби веднага след сексуалния акт на семейната двойка, за да може зачеването да се случи по естествен начин в тялото. Това изключение е изменена форма на ИФТГ.

# Донор на сперма

Ако се установи, че спермата на мъжа е безплодна или когато жената се опитва да зачене без пряката намеса на мъж, за изкуствено оплождане понякога се използват донори на сперма. В този случай не само детето е зачева­но извън брачната прегръдка, то е и съзнателно откъсвано от своя биологичен баща от самото начало на своя живот. Мъжът, който отглежда детето, понякога може да се отчужди от него, а в същото време биологичният баща да изпита съжаление, че има неизвестен брой деца, които са му непознати. Детето може да бъде наранено и да изпита гняв, когато по-късно научи истината за своя произход. Все повече и повече такива деца започват да търсят своите биологични бащи и възможни братя и сестри, заченати по същия начин, в някои случаи и защото се опасяват от възможно кръвосмешение, ако без да знаят, се окажат романтично обвързани със свои брат или сестра.

Църквата отхвърля изкуственото оплождане и сурогатното майчинство, защото детето е третирано като обект, откъснат от брачния съюз.

Какъв проблемът със сурогатното майчинство?

Ако една жена не може да има деца, понякога тя се обръща с молба или наема друга жена, която да стане сурогатна майка. Сурогатната майка приема предварително, че след раждането на бебето, тя ще го предаде на другата жена, която пък от своя страна законно ще осинови детето. В ловенето от тези случаи се използва изкуствено оплождане или оплождане ин витро (виж Туит 4.34) за забременяването на сурогатната майка. Понякога тя е член на семейството или приятел, която се съгласява да износи детето, нерядко тя е напълно непозната жена, бедна жена, която живее в далечна страна.

Договорните споразумения за сурогатно майчинство крият редица проблеми. Бременността и раждането понякога причиняват здравословни проблеми за сурогатната майка, без тя да може след това да се радва на благото на майчинството. Някои сурогатни майки отказ­ват да предадат бебето, защото, напълно естествено, са се привързали към него. Някои отказват да извършат аборт, ако пренаталният тест покаже, че бебето има медицински проблем или по друга причина се окаже „неподходящо за страната наемодател”. Други пък продължават сами да се грижат за детето, ако договорът е бил прекратен от страната наемодател. Във всички тези случаи детето се превръща в обект на съдебни битки.

Сурогатното майчинство се отклонява от идеала, вписан в природата, детето да бъде родено в изпълнен с любов сексуален съюз между един мъж и една жена, сключили брак. Прибягването до сурогатно майчинство води до неестествени и нехуманни ситуации и затова винаги трябва да бъде отхвърляно. Би било дори още по-нехуманно да се постави ембрион в животно, като коза или овца, или дори в изкуствена матка, както някои учени настояват, че в скоро време ще бъде медицински възможно.