4.32. Какво да правят хората, които не могат да имат деца?

Съпрузите често страдат много, ако открият, че физически не могат да имат деца. В крайна сметка възпроизводството в любов е една от целите на техния съюз, който намира израз в сексуалните отношения (виж Туит 4.19). Разбираемо е, че някои от тях се обръщат към медицината, за да им помогне да имат децата, които толкова силно желаят, а в това отношение съвременната медицина е способна да окаже голяма подкрепа. Но не всичко, което е медицински възможно, е добро. Лечението на безплодието е етично само ако уважава както човешката сексуалност, така и живота на нероденото дете. Когато преценява тези въпроси, Църквата изхожда от три важни предпоставки.

# Детето е дар

Първо, всяко човешко същество е дар и заслужава да бъде третирано като човек, независимо колко е малко. Родителите нямат право на дете и те никога не трябва да се отнасят с него като стока или продукт. Човекът никога не трябва да бъдат създаван (в репродуктивни клиники), а винаги трябва да бъде приеман като дар и като резултат от любовта между двамата роди тели.

# Единство и възпроизводство

Второ, семейната двойка постига пълно единство в своя сексуален съюз, който само по себе си е открит към новия живот. Тези два елемента, единството и възпроизводството, не трябва да бъдат отделяни от сексуалния акт (виж Туит 4.20). Единственото лечение на безплодие, приемливо за Църквата, е това, което не нарушава тази връзка. Затова зачеването трябва да става в рамките на физически съюз между съпруга и съпругата, а не извън него в лабораторни условия.

# Семейството

На трето място, винаги трябва да бъде защитено единството на семейството (виж Туит 4.19). Детето заслужава да бъде заченато в семейната прегръдка на баща си и майки си и да бъде отгледано от тях. Когато децата са заченати по начин, който има за цел умишлено да бъдат отделени от техните биологични родители, те може да изпитат объркване за себе си, за своите родственици и за отношението им е хората, е които живеят. Бракът може да бъде плодотворен, без съпрузите да имат биологични деца, а и това семейство може да допринесе много за живота на другите. Едната възможност е осиновяването. То има две предимства: едно дете без родители получава семейство, а едно бездетно семейство получава дете. Но и в тези случаи съпрузите нямат право да настояват на осиновяване; на първо място винаги трябва да стоят интересите на детето. По принцип детето следва да бъде отгледано от собствените му майка и баща, които се обичат взаимно и обичат своите деца. Ала за съжаление това невинаги е възможно, в случаите, когато единият родител почине например. Но това не е причина за отказ от основния принцип на семейния живот. Както казва папа Франциск: „Ако Божията любов отсъства, семейството загубва своята хармония, надделява егоцентризмът, радостта изтлява. Докато семейството, което изживява радостта на вярата, по естествен начин я излъчва извън себе си. Това семейство е солта на земята и светлината на света, то е квасът на обществото.” (Проповед за деня на семейството, 27 октомври 2013 г.)

Безплодието може да причини мъка. В някои случаи то е лечимо. Но детето не е право и към него не трябва да се отнасяме като към стока.

Възпроизводство чрез осиновяване

„Съществуването на толкова много деца без семейства предполага, че осиновяването може да бъде видим израз на любовта… Осиновяването на деца, приемането и уважаването им като собствени, означава да бъде утвърдено, че отношенията между родителите и децата не се свеждат само до генетичните стандарти. Възпроизводителната любов се състои преди всичко в цялостното посвещение. Съществува обаче и „възпроизводство”, което се изразява в приемането, грижата и предаността. Връзката, която се изгражда като последица, е толкова интимна и устойчива, че по никакъв начин не отстъпва на биологичната връзка. Когато тази връзка е и юридически защитена – както в случая на осиновяването – от семейство, съединено от здрава брачна връзка, тя дарява на детето спокойната атмосфера, както и бащината и майчина любов, от която това дете се нуждае за пълноценното си човешко развитие,” (Йоан Павел II, Обръщение към приемните семейства, 5 септември 2000 г.)

Бездетни, но плодотворни?

За една двойка може да е трудно да приеме, че не може да има деца въпреки голямото си желание. Но дори и в своята скръб те могат да бъдат плодотворни по много други начини. Съществуват прекрасни примери за бездетни семейства, които служат щедро на другите. Те могат например да помагат на роднини, приятели и други по начин, който нямаше да бъде възможен, ако имаха деца. Макар и бездетни против своята воля, тези двойки могат да открият своето удовлетворение, като станат майки и бащи по други начини.