4.28. Грешен ли е абортът?

Винаги когато медиите съобщават за случай на агресивна майка, пребила детето си до смърт, всеки е съгласен, че независимо от обстоятелствата, довели до тази агресия, това е ужасно престъпление. Но когато бременната майка извърши аборт, защото по финансови или други причини тя не иска да се грижи за детето, много хора безразлично вдигат рамене.

Двата случая са идентични – независимо дали детето е на 10 години, или е израствало в продължение само на три месеца в утробата на майката, става дума за убийство на невинно дете. Човешкият живот започва от момента на зачатието, когато яйцеклетката на майката е оплодена от сперматозоида на бащата (виж Туит 4.26). Когато родителите умишлено сторят нещо, което препятства израстването на детето или му причинят смърт, без значение колко време след зачатието, те убиват своето дете. Това е тъкмо обратното на това, което детето заслужава да получи от своите родители: да бъде пазено, защитавано и хранено.

# Аборт

Понякога бременността се прекратява спонтанно, без за това някой да носи вина. При спонтанния аборт тялото на майката отхвърля ембриона. Колкото и да е тъжно, спонтанният аборт се случва естествено, когато бременността не се развива добре, (виж Туит 1.34) Това е нещо много по-различно от аборта по желание, който е умишлено причинен. Когато видите мъката, изпитвана от родителите и особено от майките при спонтанен аборт, ще усетите много ясно безчовечносгта на аборта но желание. Исус казва: „който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема” (Марк. 9:37). Трябва да приемем тези думи с цялата необходима сериозност. Нашият Бог е Бог на живота. Петата заповед казва: „Не убивай” (виж Туит 4.9). Всеки човек, независимо колко е малък, има правото да живее. Затова Църквата осъжда аборта при всякакви обстоятелства (виж Туит 4.30).

Различните щати в САЩ имат различни закони за аборта, но след решението по делото на Роу срещу Уейд от 1973 г. Върховният съд утвърждава принципа, че правото на жената на личен живот включва и правото да вземе решение за аборт. Абортите могат да бъдат ограничени законово, когато жизнеспособността на бебето е извън съмнение, т. е. когато то е способно да живее извън утробата па майката, по тези ограничения са редки.

# Срамни прикрития

В индустрията на аборта и в популярната култура често се използват думи, които прикриват факта, че абортът представлява убийството на невинно човешко същество. Често могат да се срещнат термини като „прекратяване па бременността” или „продуктът от зачеването” (виж Туит 4.29). Тези термини са не само грешни технически, те са умишлено подвеждащи, защото подменят думите в обичайния език, с които са описвани неродените деца, и по този начин ги дехуманизират. Блажената Майка Тереза веднъж каза, че абортът е двойно убийство: то убива не само детето, но и съвестта на майката. Решението за аборт понякога е взимано прибързано и хладнокръвно. Но в повечето случаи зова решение, което има дълбоки и необратими последици, е мъчително. Много жени, преживели аборт, страдат от чувство за вина, тъга и депресия (виж Туит 4.29). Понякога първото чувство след аборта е облекчението заради решаването на проблем, но по-късно, понякога дори след години, започват да възникват угризения. Ала тогава вече не може нищо да се направи, за да бъде върнат животът на детето. Тази болка понякога може да бъде трудно поносима. За щастие, Бог винаги прощава на тези, които се покаят за сторения грях. (виж Туит 3.38) Много жени, извършили аборт, получават милост и изцеление в тайнството на Покаянието и помирението.

Абортът е умишлено убийство на човешко същество в утробата. Това е голям грях, който трябва да бъде осъден при всякакви обстоятелства.

Петното от аборта

„Абортът премахва човешко същество в самото начало на неговия живот. Невъзможно е да си представим някой, който да бъде в по-голяма степен абсолютно невинен. По никакъв начин това човешко същество не може да се разглежда като агресор, още по-малко като несправедлив агресор! Той или тя е слабо човешко същество, беззащитно до степен, че е лишено от минимални средства за самозащита, в което се състои и трогателната сила на плача и виковете на новороденото бебе.

Нероденото дете е поверено изцяло на грижата и защитата на жената, която го носи в утробата си. И все пак понякога именно майката е тази, която взима решението и иска детето да бъде премахнато и която след това предприема действията, които водят до неговото премахване.“ (Папа Йоан Павел II. Evangelium Vitae, 58)