4.27. Какъв е проблемът с пренаталната диагностика?

Пренаталният тест се прави преди раждането. Целта му е да установи дали нероденото дете няма някакви заболявания или увреждания. Това позволява на лекарите да започват необходимото медицинско лечение възможно най-рано, включително докато детето все още се развива в утробата на майката.

# Методи

Последните ранни изследвания показват, че само осем седмици след зачатието, ДНК-то на фетуса (плода) може да бъде открито в кръвта на майката, което дава възможност на лекарите да започнат да изследват плода за възможни проблеми. В момента за това се използват основно следните методи:

* Ехографско изследване, което ползва ултразвук. Ехото от звуковите вълни създава изображение на ембриона. Това е най-често използваният метод, защото няколко ехографски изследвания по време на бременността не увреждат ембриона. Но това изследване не може да улови всички възможни проблеми, тъй като показва само външността на фетуса (плода).

* Хорионбиопсия (след 10-та седмица) представлява хирургическа процедура, при която се взима проба от плацентата, през която премина­ва кислорода и храната от майката към детето. Тази проба от тъканта се използва за изследване на възможни генетични заболявания. Процеду­рата леко увеличава опасността от проблеми при раждането или от спонтанен аборт, от спонтанно прекратяване на бременността.

* Амниоцинтезата (след 16-та седмица) се извършва чрез куха игла, е която се пробива амниотичната торбичка, която държи бебето, за да бъде извлечено малко количество околоплодна течност. После се изследва тази течност. Този метод крие малък риск от загуба на кръв, инфекция или спонтанен аборт.

# Смъртна присъда

Полезно е, когато пренаталната диагностика спомага за здравето и доброто на нероденото бебе или ако тя може да помогне родителите да бъдат подготвени за необходимите медицински процедури след или понякога дори преди раждането. Но целта на тези тестове винаги трябва да бъде само лечението на детето. При всеки отделен случай лекарят и родителите на детето трябва внимателно да определят дали възможните ползи от тези тестове надхвърлят риска от увреждане на здравето на бебето.

Но ползването на пренатални тестове за взимане на решение за евентуален аборт поради възможните сериозни увреждания на детето не е правилно (виж Туит 4.28). Едно човешко същество, колкото и да е малко, не трябва да бъде убивано, защото е болно или с увреждания. Правото на живот или е валидно за всички, или е безсмислено. Следователно резултатите от медицинските изследвания никога не трябва да водят до издаване на смъртна присъда!

# Подбор

Дали едно дете, болно от синдрома на Даун, има по-малко право да се роди, отколкото останалите? За съжаление, пренаталната диагностика понякога се използва за предотвратяване на раждането на някои деца. В някои случаи дори се стига да аборти единствено защото заченатото бебе е момиче. Като християни ние категорично отхвърляме тези практики. Дори едно дете с увреждания може да принесе велика радост на своите родители. Но тъй като децата със специални потребности могат да бъдат и голямо бреме, обществото е длъжно да подкрепи тези родители. Християнският дълг налага човек да се грижи за своите ближни. Папа Франциск казва: „Широко разпространеният начин на мислене, който акцентира върху ползата, води до появата на „културата на отхвърлянето”, която днес поробва сърцата и умовете на толкова много хора, цената на която е много висока: тази култура предполага премахването на човешки същества, особено ако те са физически или социално слаби. Нашият отговор на този начин на мислене е решително и безусловно ,“Да” на живота” (Към лекарите католици, 20 септември 2013 г.).

Пренаталната диагностика е полезна, ако целта й е да помогне на детето; но не и ако целта е да се определи дали да се извърши аборт.

Да живееш с хора с увреждания

В Общността „Дъга” хора с умствени и физически увреждания живеят заедно с хора, които се грижат за тях. Основополагащият принцип на тази общност е утвърждаването на великата ценност на всяко човешко същество. Животът в тези общности може да бъде обобщен така: съвместен живот и молитва.

Основателят на общността Жан Вание казва, че всяко човешко същество е увредено в някакво отношение: „Когато заживеете с хора с увреждания, научавате много за себе си.“ В общностите „Дъга” всеки дава своя принос за живота в общността.