4.24. Защо Църквата е против „еднополовите бракове”?

Когато се опитаха да провокират папа Франциск с въпрос за неговото мнение за един известен хомосексуалист, той отговори: „Кажете ми: Когато Бог погледне човек, който е гей, дали Той обгръща този човек с любов, или го отхвърля И осъжда?” (Интервю, 19 август 2013 г.). По този начин папа Франциск напомня, че всеки, независимо от неговата лична битка, е обичан от Бог. Сами по себе си хомосексуалните влечения не са грях. Това е просто фактът, че определени мъже и жени чувстват влечение към хора от същия пол. Макар не всички да изпитват точно тези чувства, всички се борим със своите сексуални желания, които за наше добро не трябва да превръщаме в действия.

# Грях

Църквата учи, че всички сексуални отношения извън брака са грешни. Това се отнася и за сексуалните отношения с лица от същия пол, защото бракът е възможен само между мъж и жена. Старият завет нарича содомията (хомосексуалните актове) „мръсотия” (Лев. 20:13) или перверзия, които са противни на Божия та воля: „Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия” (Лев. 18:22). В Новия завет св. Павел описва по следния начин тези, които имат отношения със същия пол: „те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца… жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.” (Рим. 1 -.25-21) Други новозаветни текстове също категорично отричат хомосексуални актове (1 Кор.6:9-10; 1 Тим. 1:10).

# Мъже и жени, сътворени са от Него

Църквата учи, че хомосексуалните чувства са разстройство, което означава, че те не съответстват на смисъла и целта на нашата сексуалност. Хомосексуалните отношения противоречат на естествения закон (виж Туит 4.1). Мъжките и женски репродуктивни органи са сътворени по начин, който да прави възможно тяхното съчетание в името на създаването на нов живот, а в хомосексуалната връзка и двете са невъзможни (виж Туйт 4.20). Следователно хомосексуалният акт е нещо много по-различно от потенциално насочения към възпроизводство съюз между мъжа и жената в брака. По тези причини еднополовите съюзи никога не могат да бъдат приети за брак, който винаги е връзка между мъж и жена.

Бог сътворява мъжа и жената с определена цел (Бит. 1:27; Бит. 5:2). Двата пола имат различни качества и те взаимно се допълват. Често може да срещнете семейства, които успяват да се превърнат в силен отбор точно защото съпругът и съпругата се различават във важни отношения. Те са равни, но не еднакви (виж Туит 2.16). Нуждаят се един от друг, за да създадат семейство. Майките и бащите допринасят по различен начин за отглеждането на децата. Такъв е бил и замисълът на нашия Творец. В съответствие с това разбиране Църквата е против правото на хомосексуални двойки да осиновяват деца. Най-доброто за едно дете е да израства в семейство с баща и майка, които за предпочитане са неговите биологични родители и които са се посветили на това да се обичат взаимно до края на дните си (виж Туит 4.19). Това не може да стане, когато детето има две майки или двама бащи.

# Целомъдрие

Всеки е призван да обича и да бъде обичан, но за това човек не се нуждае от сексуален живот, тъй като в живота съществуват толкова много неща отвъд секса (виж Туит 4.22). Всички имаме нужда от добродетелта на целомъдрието, за да обичаме другите по подходящ начин. Животът в целомъдрие може да бъде истинска битка, още повече че нашето общество не насърчава решените да водят чист живот. По тази причина Църквата ни предлага тайнствата. Покаянието и помирението (виж Туит 3.38) и Евхаристия (виж Туит 3.45) ни даряват благодатта (виж Туит 4.12), от която се нуждаем, за да разбираме нашите сексуални желания в правилна перспектива и да решаваме разумно как да се справим с тях.

Хомосексуалните чувства противоречат на смисъла и целта на сексуалността. Църквата ясно заявява, че еднополовите бракове са недопустими.

Състраданието не променя истината

„За жалост…, средствата за масово осведомяване поощряват инициативи, които по същество са „антисемейни”. Тези политики омаловажават ценността на семейството и на човешката личност…. Тук можем да посочи една резолюция на Европейския парламент. В нея не само се защитават хората с хомосексуални наклонности и се отхвърля тяхната неоправдана дискриминация. В това отношение Църквата не може да не изкаже своето съгласие и напълно подкрепя инициативите в тази посока, защото всяка личност е достойна за уважение. Ала юридическото оправдание на хомосексуалната практика е морално неприемливо. Разбирането към грешника, неспособен да се пребори със своите грешни наклонности, не означава промяна на моралните стандарти. Христос прощава на прелюбодейката и я спасява от смърт чрез убиване с камъни (Иодн. 8:1-11), но в същото време казва: „Иди си и недей вече греши.” (Йоан Павел II, Молитва „Ангел Господен”, 20 Февруари 1994 г.)