4.20. Старомоден ли е принципът „без секс преди брака”?

Сексът изпълнява двойната цел на брака: за израстване във взаимната любов между мъжа и жената (единство) и за продължаване на живота (възпроизводство). Наред с това Църквата признава, че „сексуалността е източник на радост и удоволствие” (ККЦ 2362).

Съпругът и съпругата не желаят да пазят любовта единствено за себе си, те искат да я споделят с децата, които могат да се родят от техния съюз. Това е част от естествения ред на възпроизводството и замисъла, който Бог има за човешкото щастие (виж Туит 1.2 и Туит 1.27).

# Истинска любов

Много може да се каже за любовта. Може да разберете, че Бог е любов само ако самите вие познавате истинската любов: „който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов”. (1Иоан. 4:8). Истинската любов е вярна и веднъж отдадена, винаги продължава да живее с обещанието да остане вярна „в добро и зло” (виж Туит 3.43 и Туит 4.19). Истинската любов се основава на свободния избор: не може да обичате по заповед. Истинската любов означава винаги да сте готови да се посветите на другия и на свой ред да сте готови да приемете другите като дар. Истинската любов не поставя условия и приема недостатъците на любимия с търпение и разбиране. Истинската любов е плодотворна и открита за новия живот.

# Никакъв секс преди брака

Не е добра идея да водите сексуален живот преди брака. Сексуалните отношения означават, че се отдавате изцяло на другия човек. Само когато сте положили обет за вярност до края на живота и сте получили Божието благословение в брака, може да се посветите на другия изцяло и безусловно. По самата си природа половият акт има потенциала да доведе до зачеването на дете. Това също прави секса извън брака проблематичен, защото детето се нуждае от стабилно семейство (виж Туит 4.19). Св. Павел смята изкушението за водене на сексуален живот извън брака (блудството) за голям проблем. Неговото решение е да бъде укрепено достойнството на брака (Евр. 13;4), защото „всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж” (1 Kop. 7:2). Църквата винаги е настоявала, че сексът е част от брака. Ако сексуалната връзка е най-лични- ят и интимен израз на вашата любов, не е ли добре да се опазите за истинската любов, за човека, с когото искате да прекарате времето да края на живота си? Как е възможно едно толкова красиво разбиране за сексуалността да бъде старомодно?

# Лош ли е сексът?

Сексуалността е нещо много повече от просто търсене на удоволствие, ала без безусловното посвещение в брака другият човек лесно се превръща в средство за задоволяването на личното удоволствие. Със сигурност такъв е случаят на проституцията и порнографията, при които хората са приемани само за обекти (виж Туит 4.22). Това е недостойно за човешката личност. При такива обстоятелства сексът наистина е нещо лошо. За съжаление, има много примери за егоистична сексуалност, която води до тежки злоупотреби. Дори когато двама души са съгласни да правят секс само за удоволствие, те пак взаимно се употребяват. По причините, посочени по-горе, те не се отдават изцяло един на друг в любов, което прави сексуалния съюз между брачните партньори толкова красив и толкова дълбоко човечен. Както казва св. Павел: „Щом любов нямам, нищо не съм” (1 Кор. 13:2).

Само в брака сексът може да бъде израз на пълно посвещение в любов на другия, както и източник на радост и да бъде открит за живота (децата).

Истинска човешка сексуалност

„Следователно сексуалността, чрез която мъжът и жената се отдават един на друг в лични и присъщи на тях актове, не е нещо чисто биологично, а засяга човешката личност в най-интимната й част. Тя се осъществява по истински човешки начин само ако е неразделна част от любовта, с която мъжът и жената се обричат един на друг до смърт. Пълното физическо отдаване би било лъжа, ако то не е знак и плод на това пълно отдаване, в което присъства цялата личност, включително и нейните земни измерения: ако личността се опитва да запази нещо за себе си или да съхрани правото в бъдеще да промени решението си по този начин той или тя отрича пълното отдаване.“ (папа Йоан Павел II. Familiaris Consortio, 11)