туит 4.20

към предишен туит

към следващ туит

към меню

4.20. Старомоден ли е принципът „без секс преди брака”?

Сексът изпълнява двойната цел на брака: за израстване във взаимната любов между мъжа и жената (единство) и за продължаване на живота (възпроизводство). Наред с това Църквата признава, че „сексуалността е източник на радост и удоволствие” (ККЦ 2362).

Съпругът и съпругата не желаят да пазят любовта единствено за себе си, те искат да я споделят с децата, които могат да се родят от техния съюз. Това е част от естествения ред на възпроизводството и замисъла, който Бог има за човешкото щастие (виж Туит 1.2 и Туит 1.27).

# Истинска любов

Много може да се каже за любовта. Може да разберете, че Бог е любов само ако самите вие познавате истинската любов: „който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов”. (1Иоан. 4:8). Истинската любов е вярна и веднъж отдадена, винаги продължава да живее с обещанието да остане вярна „в добро и зло” (виж Туит 3.43 и Туит 4.19). Истинската любов се основава на свободния избор: не може да обичате по заповед. Истинската любов означава винаги да сте готови да се посветите на другия и на свой ред да сте готови да приемете другите като дар. Истинската любов не поставя условия и приема недостатъците на любимия с търпение и разбиране. Истинската любов е плодотворна и открита за новия живот.

# Никакъв секс преди брака

Не е добра идея да водите сексуален живот преди брака. Сексуалните отношения означават, че се отдавате изцяло на другия човек. Само когато сте положили обет за вярност до края на живота и сте получили Божието благословение в брака, може да се посветите на другия изцяло и безусловно. По самата си природа половият акт има потенциала да доведе до зачеването на дете. Това също прави секса извън брака проблематичен, защото детето се нуждае от стабилно семейство (виж Туит 4.19). Св. Павел смята изкушението за водене на сексуален живот извън брака (блудството) за голям проблем. Неговото решение е да бъде укрепено достойнството на брака (Евр. 13;4), защото „всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж” (1 Kop. 7:2). Църквата винаги е настоявала, че сексът е част от брака. Ако сексуалната връзка е най-лични- ят и интимен израз на вашата любов, не е ли добре да се опазите за истинската любов, за човека, с когото искате да прекарате времето да края на живота си? Как е възможно едно толкова красиво разбиране за сексуалността да бъде старомодно?

# Лош ли е сексът?

Сексуалността е нещо много повече от просто търсене на удоволствие, ала без безусловното посвещение в брака другият човек лесно се превръща в средство за задоволяването на личното удоволствие. Със сигурност такъв е случаят на проституцията и порнографията, при които хората са приемани само за обекти (виж Туит 4.22). Това е недостойно за човешката личност. При такива обстоятелства сексът наистина е нещо лошо. За съжаление, има много примери за егоистична сексуалност, която води до тежки злоупотреби. Дори когато двама души са съгласни да правят секс само за удоволствие, те пак взаимно се употребяват. По причините, посочени по-горе, те не се отдават изцяло един на друг в любов, което прави сексуалния съюз между брачните партньори толкова красив и толкова дълбоко човечен. Както казва св. Павел: „Щом любов нямам, нищо не съм” (1 Кор. 13:2).

Само в брака сексът може да бъде израз на пълно посвещение в любов на другия, както и източник на радост и да бъде открит за живота (децата).

 

Истинска човешка сексуалност

„Следователно сексуалността, чрез която мъжът и жената се отдават един на друг в лични и присъщи на тях актове, не е нещо чисто биологично, а засяга човешката личност в най-интимната й част. Тя се осъществява по истински човешки начин само ако е неразделна част от любовта, с която мъжът и жената се обричат един на друг до смърт. Пълното физическо отдаване би било лъжа, ако то не е знак и плод на това пълно отдаване, в което присъства цялата личност, включително и нейните земни измерения: ако личността се опитва да запази нещо за себе си или да съхрани правото в бъдеще да промени решението си по този начин той или тя отрича пълното отдаване.“ (папа Йоан Павел II. Familiaris Consortio, 11)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.