туит 4.18

към предишен туит

към следващ туит

към меню

4.18. Как да се отнасяме към чудесата, магиите и окултизма?

Когато Бог направи нещо, което надхвърля възможностите на природата, наричаме това чудо (виж Туит 4.17). Бог е сътворил законите, които управляват физическата вселена и не ги отменя, но в случаите на чудо Той предизвиква събития, които не могат да се случат без Неговата намеса. Затова науката не може да обясни чудесата. Тъй като са дело на Бога, чудесата са свръхестествени. Добър пример за такова чудо е, когато Исус възкресява Лазар от мъртвите няколко дни след Смъртта Му (Иоан. 11:38-44).

# Чудеса продължават да се случват

Единствено Бог е всемогъщият Творец и само Той може да твори чудеса. Макар да не можем да сторим чудо, можем да се молим за такова. (ККЦ 2734-2741). Например през 1999 г. Адолф Дорманс се помолил на свещеника, живял през XIX век Карел от планината Аргус, да бъде излекувани от смъртоносна болест. Лекарите изоставили всякаква надежда за неговото възстановяване и очаквали скорошната му смърт, но той бил излекуван! Лекарите не могли да обяснят случилото се. Когато отец Карел бе канонизиран за светец през 2007 г. (виж Туит 4.17), г-н Дорманс беше поканен да присъства на събитието. Изцелението на Адолф Дорманс е пример за истинско чудо. Този опит е напълно различен от масовите и емоционални събрания около самозвани лечители, които поставят себе си в центъра на вниманието. Възможно е Бог да твори чудеса и на подобни места, но трябва да бъдем внимателни да не бъдем заблудени.

# Паранормалното

Чудесата са нещо много различно и от така наречените паранормални явления като НЛО и полтъргайсти, съобщенията за които могат да звучат сензационно, но едва ли са достоверни. Картите Таро, дъсчиците за спиритични сеанси, гледането на ръце, астрологията и други практики, чиято цел е да предсказват бъдещето, също са съмнителни, а още по-лошото е, че те проти­воречат на нашата вяра и упование в Бог. Църквата е категорична по отношение на тези явления: трябва да стоим далеч от всичко, което отслабва връзката ни с Бог. Най-важното нещо в живота на християнина е изцяло да се уповава на Бог. Нездравото любопитство към неизвестното бъдеще (ККЦ 2115) отслабва това доверие. Понякога Бог е откривал бъдещето на пророци и други светци. Но това са били изключителни събития, случили се с хора, специално призвани от Бог, за да получат тази благодат.

Посланията на Бог винаги съответстват на цялостната християнска вяра, а верните Божии пратеници винаги смирено са се оставяли да бъдат оценени от църковната власт. За разлика от тях професионалните гадатели не отговорят пред никого и често преследват пари или слава. Те се възползват от хора, които страдат и са уплашени, и им дават фалшива надежда. Това е в пълно противоречие с надеждата, която Бог иска да имаме в Него.

# Внимание

Библията ни предупреждава за съществуването на лъжливи пратеници: „Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.” (1 Йоан. 4:1) Папа Йоан Павел II допълва: „Ако искаме животът ни да се развива в правилна насока, трябва да се научим да различаваме Неговия план, като разчитаме тайнствените „пътни знаци”, поставени от Бог на нашия път. А за това не могат да ни помогнат нито хороскопите, нито гадателите. Необходима е молитва, същинска молитва, която винаги да ни следва в живота, живян в съгласие с Божия закон.” (Молитва „Ангел Господен”, 6 септември 1998 г.) (виж Туит 3.4)

Бог може да твори чудеса, за да израснем във вярата в Него, следователно магията е излишна. Магията от всякакъв вид ни отклонява от Бог.

 

Какво можем да кажем за магията?

Магията е опит за упражняване на власт над природата (включително и над човешките същества) чрез специални формули (магии и заклинания) или жестове (вълшебни пръчици, изгаряне на определени неща и т.н.). Магията е противна на Бог, защото тя приписва на естествения свят или дори на злите духове сили, които принадлежат само на Бога. Хората обикновено се обръщат към магията, когато човешкото познание или Бог не са им донесли това, което те силно желаят. Особено зло е черната магия, защото тя черпи сили от дявола. Злите духове никога не могат да принесат добро, само Божията любов е способна на това. Следователно когато се използва черна магия, тя създава само зло. Църквата се противопоставя на употребата на магия от всякакъв вид. (ККЦ 2117). Дори неща, които изглеждат невинни, като примерно белите магически отвари, чиято цел е лекуването на болести (за разлика от истинските лекарства), са опасни, защото те отслабват и разума, и вярата ни в Бог.