4.17. Как се става светец?

През всички епохи е имало християни, открити по конкретен начин за Божията благодат. От самото начало Църквата започва да отличава тези християни като пример за другите и да ги обявява за светци. През вековете е създадена специална процедура, която да гарантира, че хората, обявени за светци, наистина са такива.

Когато Църквата официално обяви някого за светец, можем да сме сигурни, че този човек е на небето. Това знание може да донесе голяма полза, защото тогава имаме възможност да се обръщаме към този светец с просба да се моли за нас (виж Туит 4.15). Защото светците на небето са много по-близо до Бог, отколкото ние на земята!

# Канонизация

Светецът е обявяван за такъв след процес по канонизация. Част от този процес включва събирането на обективни доказателства, че този човек е водил истински праведен и добродетелен живот. Наред с това бъдещият светец трябва да е извършил чудо след смъртта си като доказателство за неговото застъпничество за нас пред Бог (виж Туит 4.18), Такова чудо често представлява изцеление на човек от сериозно заболяване, което не може да бъде обяснено от медицината. Тези случаи са внимателно разглеждани от комисия от лекари и учени, защото не трябва да остане никакво съмнение: изцелението не трябва да може да бъде обяснено по научен път. Въз основа на тези доказателства папата може да реши да обяви някого за блажен или светец.

# Чудо!

Такова скорошно чудо е изцелението на френската медицинска сестра Мари Симон-Пиер, която страда от сериозна форма на болестта на Паркинсон. Заради болестта си тя повече не може да работи, а докторите не могат да сторят нищо, за да й помогнат. Но през 2005 г. болестта й внезапно изчезва напълно, след като тя се помолва за своето изцеление па Йоан Павел II (виж Туит 2.50). Лекарите и учените не могат да дадат научно обяснение на това изцеление.

След задълбочени изследвания папа Бенедикт XVI признава това изцеление за чудо и за доказателство, че Йоан Павел II наистина е на небето. Той беатифицира, или обявява за блажен, Йоан Павел II на 2 май 2011 г. А папа Франциск канонизира, или обявява за светец, Йоан Павел II на 27 април 2014 г.

# Всеки може да стане светец!

Всеки, който е на небето, е светец. Вашите баби и дядовци или други обичани от вас хора, които са починали, може и да не са канонизирани, но да са светци на небето! (Виж Туит 3.27) С Божията благодат и вие можете да станете светец чрез молитва, тайнства и дела на милосърдието.

С Божията благодат всеки може да стане светец. Само папата може официално да канонизира някого за светец.

Стъпки за канонизиране на светец

Няколко са стъпките, които трябва да бъдат изминати, преди един човек да бъде обявен за светец:

* Първо, една епархия или религиозен орден събират доказателства за личността, която се предлага за канонизация. Когато тези документи бъдат приети за изследване от Конгрегацията за делата на светците, която е официалната ватиканска институция, натоварена с тези въпроси, личността, която се обследва става раб Божи (виж Туит 2.5).

* Ако събраните доказателства потвърдят, че тази личност е живяла праведен християнски живот и е водила живот на героична добродетел, този човек е обявяван за преподобен.

* Ако по застъпничеството на човека, който е обявен за преподобен, се случи чудо, папата може да реши да го обяви за блажен, което става на официално литургично честване. На 19 октомври 2003 г. например Майка Тереза беше обявена за блажена. За мъчениците, загинали заради своята вяра, не се изисква чудо.

* Ако се случи още едно чудо, делото се разглежда отново от папата, който може да реши да обяви блажения за светец, за пример и застъпник за цялата Църква.

Всеки трябва да стане светец!

Въпросът към катехумените „Искате ли да приемете Кръщение?”, означава, че им е задаван въпросът: „Искате ли да станете светци?” Това означава да им представите радикалния характер на Проповедта на планината: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“. (Мат. 5:48)…. Този идеал не трябва да бъде разбиран погрешно, сякаш предполага някакъв изключителен живот, достъпен само за „необикновените герои” на светостта. Пътищата на светостта са много, според призванието на всеки човек” (Йоан Павел II, Novo Miliennio Inneunte, 31)