4.13. И какво все пак е грехът?

Грехът е умишлено непослушание на Бог в мислите, думите, това, което правим, и това, което пропускаме да направим. Това означава, че се противопоставяме на Божията воля за нас. За да бъде една мисъл или дело грях, те трябва да бъдат избрани съзнателно и свободно или да не бъдат избегнати, въпреки възможността за това. Само Исус и Мария се покоряват съвършено на Бог (виж Туит 1.39). Всички други са грешници.

И въпреки това нашият Творец не ни е създал за греха. Той ни е дарил свобода и Неговото най-голямо желание е чрез свободната си воля да Го изберем (виж Туит 1.4 и Туит 1.42). Бог ни е сътворил по Свой образ и подобие. (Бит. 1:26) Всеки път когато грешим, закриваме или възпираме частица от Божия образ и ставаме по-малко като Него. Колкото повече грешим, толкова по-малко сме себе си и толкова по-трудно бихме могли да се доближим до Бог. Затова грехът е нещо толкова сериозно.

# Смъртен грях

Макар всеки грях да е нещо лошо, някои грехове са по-тежки от останалите.

Най-тежкият грях се нарича смъртен грях. Три са характеристиките, които определят дали един грях е смъртен:

Стореното е нещо много сериозно, с други думи, е сериозно нарушение, като например престъпването на една от Десетте Божи заповеди (виж Туит 4.9).

Грехът е извършен съзнателно, т. е. човекът има ясното съзнание, че греши.

Грехът е извършен умишлено, избран е свободно, без принуда.

Наричаме този грях смъртен, защото Божията благодат не може да живее у нас, ако сме сторили нещо толкова сериозно: Божието присъствие, а следователно и любов, умират в нас. В резултат ние вече не сме в състояние на благодат и не можем да отидем на небето, без тази благодат да бъде подновена (виж Туит 4.12).

Отчаяно се нуждаем да открием сърцето си за Божията милост. Само чрез покаяние и молба за Божие опрощение можем да се освободим от това ужасно състояние (виж Туит 3.39).

# Простими грехове

Всички останали грехове (несмъртни грехове) се наричат простими. Тази дума може да навежда на мисълта, че тези грехове не са толкова тежки, но все пак простимите грехове са си реални грехове. Те не заличават Божието присъствие в нас, но ни отслабват и ако продължим да грешим, тази слабост се задълбочава. Колкото повече грехове вършим, толкова по-лесно ни е да кажем: „Какво значение има, кой го интересува?” Но ако сте честни, ще осъзнаете колко нещастни ви правят греховете. Затова е добре да молим Бог отново и отново за опрощение и по този начин да водим щастлив живот, в който Той е на наша страна.

# Обичай и не съди

Лесно е да бъдат видени чуждите грехове и недостатъци, по-трудно е да бъдат осъзнати собствените! Исус казва: „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?” (Мат. 7:3). Затова правилен принцип е човек да бъде строг към себе си и редовно да изповядва греховете си (виж Туит 3.38), като в същото време избягва да съди другите за техните грехове.

В Библия та е разказана историята за прелюбодейката, която хората искали да убият с камъни. А Исус им казал: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.” (Йоан. 8:7; виж Туит 1.19)

Но разбира се, сред гях нямало безгрешен и един по един те си тръгнали и оставили Исус сам с жената. А след това Исус й казал: „Иди си и недей вече греши.” (Йоан. 8:11) Всеки път когато изповядате своит е грехове пред свещеник, Исус казва т ези думи и на вас, отново и отново. „Прощават ти се греховете, иди си с мир и не греши повече.”

Грехът е непослушание на Бог. Той води до прекъсването на нашата връзка с Него, която може да бъде възстановена в изповедта.

Седемте смъртни гряха

Те са наречени седем смъртни гряха, защото убиват живота на душата. Те са първопричините за всички други грехове и пороци.

Гордост

Алчност (сребролюбие)

Завист

Гняв

Похотливост

Лакомия

Леност (мързел)