4.11. Защо Църквата има собствени закони?

Винаги когато хората работят или живеят заедно, имат нужда от правила. Етикетът помага за утвърждаването на взаимното уважение и защитата на личното пространство. Правилата за поведение и учтивост в компаниите помагат на хората да работят заедно в хармония. Дори в семейството правилата в едно домакинство спомагат членовете на това семейство да живеят заедно в мир. Не е по-различно и в Църквата, където хората също искат да живеят като голямо семейство, като постоянно израстват в любов и вяра.

Нациите, държавите и градовете имат граждански закони и като добри граждани католиците трябва да ги спазват. Но въпреки това, ако гражданските закони противоречат на законите на Бога, на природата или на Църквата, католикът е длъжен да им се противопостави (ККЦ 1903). Ако например съществува закон, който се намесва или противоречи на свободното изповядване на нашата религия, ние трябва да протестираме. Тъй като свободата на вероизповеданието е основно право на всеки човек по света! Наред с това трябва да се опитваме да променим законите, които не защитават правото на живот (виж Туит 4.30 и Туит 4.43).

# Канонично право

Църквата има собствена законодателна система, известна като канонично право. Гръцката дума canon означава „правило”. Правилата или каноните на Църквата са записани в Кодекс на каноничното право, Codex Iuris Canonici (CIC, ККП). Тези правила не са фиксирани за вечни времена: понякога Кодексът на каноничното право се налага да бъде ревизиран. Целта на каноничното право е да ни помага в управлението на Църквата и в живота ни като добри християни. Кодексът за каноничното право представлява приложение на принципите на божествения закон и естественото право: конкретните закони са съобразени със съответната епоха, но самите принципи са валидни вечно.

Кодексът на каноничното право съдържа много закони и правила, но всички те се подчиняват па един общовалиден принцип. Последният канон казва, че спасението на душата (salus animarum) винаги трябва да бъде най-висшият принцип на Църквата (ККЦ 1752). Това показва и целта на каноничното право: да помага на хората да живеят по начин, който да направи възможно тяхното изкупление от Христос!

# Книги на каноничното право

Кодексът на каноническото право е разделен на части или книги, които обхващат всички аспекти на църковния живот. Книга 1 пояснява основанията за правилата. Книга 2 регламентира правата и задълженията на всички вярващи, включително на свещениците, епископите и посветените. Книга 3 подчертава необходимостта от правилната евангелизация и преподаване на вярата. Сетне, Книга 4 се спира на тайнствата и Литургията, а останалите книги от 5 до 8 съдържат постановките на наказателното право на Църквата и какви процедури трябва да се спазват при нарушение на правилата.

# Приложим за всички

Кодексът на каноничното право е приложим за всички верни! Така например в него се казва: „Всички верни християни трябва да полагат усилия да водят свят живот и да насърчават растежа на Църквата и нейното постоянно осветяване, според своето положение.” (ККП 210) Споменато е и задължението за възвестяване на Евангелието не само от свещениците и епископите (виж Туит 3.42 и Туит 4.50): „Всички вярващи християни имат правото и задължението да работят за това божественото послание за спасението да достига до все повече и повече хора във всяка епоха и на всяко място.” (ККП 211)

Каноничното право съществува, за да помага на всички католици да живеят в съгласие с учението на Исус, отразено в Библията и Църквата.

Три вида закони

Можем да разграничим три вида закони, основани на Божия план за човечеството (виж Туит 1.27). Ето кои са те, подредени според тяхната важност:

1. Божествено право: законите, които откриваме в Свещеното писание, например Десетте Божи заповеди (виж Туит 4.9).

2. Естествено право: законите, които Бог е вписал в самото творение.

3. Човешки закон: тези закони трябва да се основават на горните, но могат да търпят промени във времето. Разделят се на:

а)     канонично право;

б)     гражданско право.