туит 4.10

към предишен туит

към следващ туит

към меню

4.10. Защо някои кристияни са лицемери?

Бог ни е дал ясни заповеди, но никой не ги спазва съвършено. Със сигурност разбирате колко трудно е всички заповеди да бъдат спазени правилно! Тъкмо защото първите хора съгрешиха и се обърнаха срещу Бог, ние сме родени увредени (виж Туит 1.4). Умовете ни са затъмнени, а волята ни е отслабена и затова лесно можем да се изкушим да не вършим всичко правилно. Природата ни е накърнена и затова не успява сама със собствени сили да се върне към Бог. Затова се нуждаем от Божията благодат, която Исус дава на всеки, който я поиска (виж Туит 4.12). Фактът, че християните грешат, не означава автоматично, че са лицемери. Означава, че не са съвършени. Лицемер е човек, който се прави, че вярва в нещо, но всъщност делата не съответстват на вярата му. Има християни, които наистина са лицемери, но повечето от нас сме просто обикновени грешници.

# Пороци

Въпреки благодатта, приета в тайнството, след кръщението всеки продължава да има някои лоши склонности, (виж Туит 1.4). Когато ги следваме неотклонно, развиваме лоши навици, или пороци, което е обратното на добродетелите. Пороците често са противоположното на някой добър навик: грижата за другите например е нещо много добро, но тя не трябва да ви кара постоянно да се бъркате в чуждите работи или да пренебрегвате останалите си отговорности в името на помощта за другите. Развиваме лоши навици, като упорстваме в извършването на нещо вредно. Макар някои пороци от определена гледна точка да може да изглеждат интересни или дори авантюристични, те никога няма да ни доведат до истинско, трайно щастие. Те могат само за кратко време да ни накарат да се чувстваме добре. Колкото повече се отдаваме на лошите си навици или пороци, толкова повече те ни завладяват. А колкото повече ставаме роби на лошите си навици, толкова по-празен, безсмислен и тъмен става нашият живот.

# Добродетели

Добродетелите са добри навици или стабилни нагласи, които ни помагат да правим това, което е правилно и добро. Чрез практикуването на добродетелите можем да живеем пълноценен живот. В наше време думата добродетел вече се е превърнала почти напълно в синоним на нещо скучно и досадно. Но това не е вярно! Добродетелният християнин, кой то изгаря от любов към Бог, предава тази любов на другите и по този начин преобразява света. Не е възможно да останете безразличен, ако сте близо до такъв човек. Помислете за блажената Майка Тереза и свети Йоан Павел II. Те не са били родени светци. Те се превръщат в хора с изключителна доброта чрез практикуването на добродетелите с помощта на Божия та благодат.

# Грях

Израстването в добродетелите не е лесен път, защото ние грешим отново и отново. Лесно е да се обезсърчим. Но в крайна сметка греховете ни не са най-важното. Най-важно е признанието, че се нуждаем от Божията благодат и опрощение! Земната църква не е общност на съвършените хора. Според описанието на папа Франциск Църквата е полева болница за хора, наранени на бойното поле на живота. Макар и грешници, ако обичаме Бог, ние желаем да бъдем светци! Ала за да го постигнем, се нуждаем от Божията благодат и помощта на Църквата. Може да станете светец само ако постоянно правите малки стъпки.

Никой не е безгрешен, освен Исус и Дева Мария. Но можем да положим усилия, за да живеем добродетелен живот с помощта на Божията благодат.

 

Седемте добродетели

Богословски добродетели

1. Вяра (tides)

2. Надежда (spes)

3. Любов или милосърдие (caritas)

Кардинални добродетели

4. Благоразумие (prudentia)

5. Справедливост (justitia)

6. Смелост (fortitude)

7. Въздържание (temperantia)

Петте заповеди на Църквата

1. Посещавай Литургията в неделя и на празнични дни и избяг­вай работата или дейности, които противоречат на сакралния характер на тези дни.

2. Изповядвай греховете си поне веднъж годишно (виж Туит 3.39).

3. Приеми тайнството Евхаристия поне веднъж годишно по време на Великденския период (виж Туит 3.49).

4. Спазвай дните за пост и въздържание, установени от Църквата (виж Туит 3.29).

5. Помагай за издръжката на Църквата.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.