4.10. Защо някои кристияни са лицемери?

Бог ни е дал ясни заповеди, но никой не ги спазва съвършено. Със сигурност разбирате колко трудно е всички заповеди да бъдат спазени правилно! Тъкмо защото първите хора съгрешиха и се обърнаха срещу Бог, ние сме родени увредени (виж Туит 1.4). Умовете ни са затъмнени, а волята ни е отслабена и затова лесно можем да се изкушим да не вършим всичко правилно. Природата ни е накърнена и затова не успява сама със собствени сили да се върне към Бог. Затова се нуждаем от Божията благодат, която Исус дава на всеки, който я поиска (виж Туит 4.12). Фактът, че християните грешат, не означава автоматично, че са лицемери. Означава, че не са съвършени. Лицемер е човек, който се прави, че вярва в нещо, но всъщност делата не съответстват на вярата му. Има християни, които наистина са лицемери, но повечето от нас сме просто обикновени грешници.

# Пороци

Въпреки благодатта, приета в тайнството, след кръщението всеки продължава да има някои лоши склонности, (виж Туит 1.4). Когато ги следваме неотклонно, развиваме лоши навици, или пороци, което е обратното на добродетелите. Пороците често са противоположното на някой добър навик: грижата за другите например е нещо много добро, но тя не трябва да ви кара постоянно да се бъркате в чуждите работи или да пренебрегвате останалите си отговорности в името на помощта за другите. Развиваме лоши навици, като упорстваме в извършването на нещо вредно. Макар някои пороци от определена гледна точка да може да изглеждат интересни или дори авантюристични, те никога няма да ни доведат до истинско, трайно щастие. Те могат само за кратко време да ни накарат да се чувстваме добре. Колкото повече се отдаваме на лошите си навици или пороци, толкова повече те ни завладяват. А колкото повече ставаме роби на лошите си навици, толкова по-празен, безсмислен и тъмен става нашият живот.

# Добродетели

Добродетелите са добри навици или стабилни нагласи, които ни помагат да правим това, което е правилно и добро. Чрез практикуването на добродетелите можем да живеем пълноценен живот. В наше време думата добродетел вече се е превърнала почти напълно в синоним на нещо скучно и досадно. Но това не е вярно! Добродетелният християнин, кой то изгаря от любов към Бог, предава тази любов на другите и по този начин преобразява света. Не е възможно да останете безразличен, ако сте близо до такъв човек. Помислете за блажената Майка Тереза и свети Йоан Павел II. Те не са били родени светци. Те се превръщат в хора с изключителна доброта чрез практикуването на добродетелите с помощта на Божия та благодат.

# Грях

Израстването в добродетелите не е лесен път, защото ние грешим отново и отново. Лесно е да се обезсърчим. Но в крайна сметка греховете ни не са най-важното. Най-важно е признанието, че се нуждаем от Божията благодат и опрощение! Земната църква не е общност на съвършените хора. Според описанието на папа Франциск Църквата е полева болница за хора, наранени на бойното поле на живота. Макар и грешници, ако обичаме Бог, ние желаем да бъдем светци! Ала за да го постигнем, се нуждаем от Божията благодат и помощта на Църквата. Може да станете светец само ако постоянно правите малки стъпки.

Никой не е безгрешен, освен Исус и Дева Мария. Но можем да положим усилия, за да живеем добродетелен живот с помощта на Божията благодат.

Седемте добродетели

Богословски добродетели

1. Вяра (tides)

2. Надежда (spes)

3. Любов или милосърдие (caritas)

Кардинални добродетели

4. Благоразумие (prudentia)

5. Справедливост (justitia)

6. Смелост (fortitude)

7. Въздържание (temperantia)

Петте заповеди на Църквата

1. Посещавай Литургията в неделя и на празнични дни и избяг­вай работата или дейности, които противоречат на сакралния характер на тези дни.

2. Изповядвай греховете си поне веднъж годишно (виж Туит 3.39).

3. Приеми тайнството Евхаристия поне веднъж годишно по време на Великденския период (виж Туит 3.49).

4. Спазвай дните за пост и въздържание, установени от Църквата (виж Туит 3.29).

5. Помагай за издръжката на Църквата.