4.1. Защо сме на земята?

Една книга за вярата, издадена отдавна, отговоря по следния начин на въпроса „Защо съм тук?”: „Бог ме е сътворил, за да Го познавам, да Го обичам и да Му служа на този свят и за да бъда завинаги щастлив с Него във вечността” (Балтиморски катехизис).

Всички признаваме Бог за наш творец (виж Туит 1.2). Като наш Творец Той е и наш Отец. Дори и да ни е трудно да си го представим, Той обича всяко човешко същество (Иоан. 3:16). Бог обича и вас (виж Туит 4.2). Затова заслужава вашата любов и вашето преклонение. Служейки на Бог, ние не Му се подчиняваме като роби. Тъкмо обратното, от любов избираме да Му се покоряваме като на наш Господ и Отец. Но за да успеем да сторим това, трябва да разберем какво очаква Той от нас (виж Туит 4.3).

# Търси се: щастието

Крайната цел е да постигнем съвършеното и вечно щастие с Бог на небето (виж Туит 1.45). Макар и да е трудно да се повярва, можем да бъдем щастливи с Него още тук, на земята. Както казва Исус: „его, царството Божие вътре във вас е” (Лук. 17:21).

Бог присъства навсякъде, където хората се обичат и се грижат един за друг, където заедно се молят. Заради греха и последиците от него, кои то са страданието и смъртта, животът на земята е далеч от съвършенството (виж Туит 1.34). И все пак може да постигнете изпълнен със смисъл и щастие живот на земята, ако живеете с чиста съвест пред Бог и се грижите за другите. Ако живеете по този начин, вие ковете своята съдба на небето, където ви очаква вечното щастие.

# Само Господ

За да бъдем щастливи, трябва да се научим да се уповаваме и доверяваме на Бог, Който единствен може да ни донесе истинското щастие. Всички желаем много неща: любов, здраве, успех и удобство. Това са хубави неща, но стремежът ни към тях може да бъде толкова силен, че в желанието си да ги постигнем може да се изкушим да нарушим Божиите заповеди. Тогава превръ­щаме тези неща в идоли и започваме да служим и да се кланяме на тях вместо на Бог.

# Как мога да живея добре?

Библията учи, че основните правила са вписани в сърцата ни (Рим. 2:15). Тези правила формират естествения закон, наричан така, защото хората от различни епохи и места са разбрали, че този закон съответства на човешката ни природа и пи помагат да живеем по-добре. Съвестта е вътрешният глас, който ни казва кои от нашите действия съответстват на естествения закон и кои — не (Рим. 9:1).

Затова винаги трябва да се вслушваме в нашата съвест. Но трябва и да възпитаме съвестта си искрено да търси истината. Понякога намираме определено действие за добро само защото изключително силно искаме да го сторим. За да не позволи да се лъжем, Бог ни е дал Десетте заповеди (виж Туит 4.9). Дал ни е и Исус и Църквата, за да можем да различаваме доброто от злото (виж Туит 1.20).

Съществуваме, за да познаваме, обичаме и служим на Бог. Това ще ни донесе възможното щастие на земята и вечното щастие на небето.

Можете ли сами да решите кое е правилно и кое не?

Хората, които живеят добре, се вслушват в съвестта си. Но това не означава, че те сами (или съвестта им) решават кое е правилно и кое не. Може да мислите нещо за правилно или погрешно и пак да грешите! Св. Павел казва, че само Бог знае всичко: „Аз сам себе си не съдя. Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ.” (1 Кор. 4:3-4). Правилното и грешното са обективни дадености, те са вписани в Божието сътворение на света.

Има хора, които настояват, че не съществува обективна истина. Ако това беше така, щях да съм прав, дори и да твърдя, че въглищата са жълти, и вие щяхте да сте прави , ако настоявахте, че те са жълти. Но обективната истина е, че въглищата са черни. Личното ми мнение не изменя фактическото положение (виж Туит 1.8). По същия начин има и действия, които са обективно грешни, без значение какво някой мисли за тях. Убийството, съзнателното унищожение на невинен човек например винаги е зло. Грешно е дори убийството при самозащита на един човек от друг. (виж Туит 4.42 и Туит 4.43)