3.6. Защо няма отговор, когато се моля?

Понякога изглежда, че Бог мълчи. Тогава сякаш се молим пред тухлена стена. Това може да ни накара да изпитаме всякакви съм­нения: „Ами ако Бог не ме чува?”, „Ами ако няма Бог?” Нормално е да си задаваме такива въпроси. Може да поговорите за тях с вашия духовен наставник (виж Туит 3.4 и Туит 4.6), може да зададете тези въпроси и на Бог във вашата молитва. Важно е да се знае, че Бог има Свой начин за общуване. Той решава кога и как да каже нещо – колкото и да ни се иска ние да сме тези, които водим диалога.

# Постоянство във вярата

Дори когато ни се струва, че нищо съществено не се случва в молитвата, е важно да постоянстваме и да пазим вярата. Дори най-великите светци са изживявали период, в който изглежда, че Бог отсъства. Описват молитвата си в този миг като суха и изхабена. Сякаш Бог е много далечен. А мислите им блуждаят наоколо. Въпреки това те постоянстват в своята любов към Бог и продължа­ват да се молят. Знаят, че Бог е там и ще Го почувстват отново, когато истински имат нужда от Него. Бог винаги е тук, дори когато не чувстваме присъствието Му. Удържането на вярата невинаги е лесно. Дори да сте много дисциплинирани и да се молите всеки ден, ще ви бъде трудно да продължите, ако преживявате период на сухота в молитвения живот. Но не трябва да се държим като разглезени деца. Тези периоди ни показват, че не можем винаги да получаваме това, което искаме. Важно е не да се чувстваме добре, когато се молим, а да бъдем верни и да се уповаваме на Бог. Той винаги ни е верен.

# Не е това, което поисках!

Понякога може да изглежда, че Бог не отговаря на молитвите ни. Може и да се досещате защо Бог не отговори на молбата ви да порази вашия съсед, който не намаляваше музиката. Но защо Бог не ви чу, когато Го помолихте леля ви да се възстанови от болестта? Това е добър въпрос, но отговорът не е лесен. Бог е способен да твори чудеса (виж Туит 4.18), тоест да надмогва нормалното действие на природните сили (затова и наричаме чудесата свръхестествени). Бог очаква от нас вярата ни в Него да бъде толкова силна, че да се осмеляваме да Го молим за чудеса. Папа Франциск напомня, че самият Исус настоява „да искаме”, „да чукаме на вратата” и дори да „тревожим” Бог, като се доверяваме на любовта Му към нас. Молитвите ни, казва папата, трябва да бъдат едновременно „С нужда И увереност” (Проповед, 6 декември 2013 г.). Ако Бог иска да се молим и чува всичките ни молитви, защо не ни дава всичко, което искаме от Него? Св. Яков пише: „Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия.” (Иак. 4:3) С други думи, понякога Бог не ни дава исканото, защото се молим по неправилен начин или искаме погрешни неща. Не можем да въвлечем Бог в осъществяването на собствените ни кроежи. Дори когато намеренията ни са добри, не знаем какво Бог знае, че е най-добро.

# Правилното отношение

Молитвата започва с пълно доверие в Бога. Подобно на Исус трябва да се молим с думите: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.” (Лук. 22:42) Молитвата не е само да искаш нещо, от което се нуждаеш ти или другите; преди всичко тя е изграждане на вашата връзка с Бог, търсене на Неговата воля и упование, че Той най-добре знае какво да стори. Ако обичаме Бог, как може да Го молим за нещо, което е против волята Му? Свети Йоан каза: „И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни” (1 Йоан. 5:14).

Понякога Бог изглежда мълчалив и далечен. Ако постоянствате в молитвата и доверието си в Бог, Той няма да ви разочарова.

Тъмната нощ на душата

Свети Йоан Кръстни (+ 1591) написва книга за своето преживяване на молитвата. Той не се е стремял да бъде щастлив на земята, а единствено да бъде с Бог. Затова и описва пътуването, което извършва неговата душа, за да се съедини с Бог. Този път не е бил лек. Сблъсква се с много трудности, преди да се срещне с Бог. Затова и Йоан говори за „тъмната нощ на душата“.

Накрая той постига целта си с упорство и упование в Бог. Блажената Майка Тереза и други светци също изпитват нещо подобно (Виж Туит 4.12). Но въпреки всичко остават верни на Бог, защото дълбоко в себе си знаят, че Бог е най-важният в техния живот.