туит 3.53

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.53. Кои са основните части на Византийската литургия?

Източните църкви използват терм и на Божествена литургия, докато в латинския обред се използва терминът Света меса, или служенис на Евхаристията. На Изток най-често отслужвана е Божествената литургия на св. Йоан Златоуст. Тя е създадена през първи век в Антиохия и е завършена и доукрасена през V век, когато св. Йоан е патриарх на Константинопол. Оригиналният език е гръцки, но през вековете тя е била преведена на много различни езици. В църковната архитектура вниманието привлича иконостасът, преграда с три врати, която частично или изцяло закрива погледа на верните към олтара, Светая светих. Литургията се състои от три основни части; повечето думи се изпяват тържествено от свещеника, дякона и вярващите. Широко се използва тамянът, често може да чуете звъна на кадилницата.

# Подготовка

Първата част се състои основно в молитвена подготовка на свещениците и служителите, които влизат в църквата и след като се поклонят на иконите, слагат своите богослужебни одежди. По време на Литургията за подготовка те приготвят хляба и виното за Евхаристията на масата за припошение (Prothesis).

# Литургия на Словото

След като прославят Бог, следва Великата ектения от молитви, стихове от псалмите (антифони) и химн към Христос. По време на Малкия вход Евангелието се внася тържествено в шествие, което преминава през главните двери на олтара. Традиционни химни обясняват литургичната тема на деня, последвани от Трисагион в прослава на Троицата (виж Туит 1.33): „Светий Боже, Светий Крепкий (Силний), Светий Безсмертний, помилуй нас.”

След псалмите и четивото от Новия завет се изпява Алилуя като въведение към тържественото четене на евангелския текст за деня. В проповедта свещеникът пояснява пред вярващите как евангелският текст се свързва с техния всекидневен живот (виж Туит 3.47). В края на проповедта се отправят няколко молитви, също и за оглашените, хората, които очакват да бъдат кръстени. В миналото в този момент те са били отпращани, за да продължат на друго място изучаването на вярата. Затова първата част от Литургията се нарича и „Литургия на оглашените”.

# Литургия на приношението

„Литургията на верните” започва с Великия вход, при който хлябът и виното са отнесени на олтара. Следва целувката на мира. Прочита се Символът на вярата (виж Туит 1.31). Вярващите са призовани да „издигнем сърцата си нагоре” към Бог и да осъзнаят тайната на Неговото присъствие в Евхаристията. Заедно го хвалят: „Свят, Свят, Свят …”

Евхаристичната молитва (анафора) припомня раждането, смъртта и Възкресението на Исус (анамнезис), сетне се повтарят думите, казани от Исус на Тайната вечеря: „Вземете и яжте/пийте …” (виж Туит 3.48). Следва молитва към Светия Дух да преосъществи хляба и виното в Тяло и Кръв Христови (Епиклеза). Поменават се светците и Мария, Божията майка (Богородица), както и папата, епископът и гражданските власти. Всички заедно изричат Отче наш (виж Туит 3.11). Преди причасгяването вярващите изповядват вярата си, че Христос същински присъства в Евхаристията със Своето Тяло и Кръв. След това заедно пристъпват да получат Причастие, обикновено под двете форми на хляба и виното.

Божествената литургия завършва с благодарствена молитва, с молитва за тръгване в мир; в нея вярващите са призвани да свидетелстват за Христос пред всеки, когото срещнат в живота си (виж Туит 3.50). Раздава се обикновен хляб, който е бил благословен (да не се бърка с Евхаристията), за да бъде занесен на тези, които не са присъствали на Божествената литургия.

В „Божествената литургия” подготовката на свещеника е последвана от Литургията на Словото и Литургия на приношението на Исус.

 

Катехизисът за Литургията

„Участвайки в земната Литургия, ние предвкусваме онази небесна Литургия, която се чества в свещения град Йерусалим, към който ние се стремим в пътя си и където Исус седи отдясно на Отца като служител на Светая светих и на истинната Дарохранителница; с цялото небесно войнство ние пеем на Господа химн на прославата; като почитаме паметта на светците, ние се надяваме да влезем в съобщност с тях; очакваме като Спасител нашия Господ Исус Христос, докато самият Той, Който е наш живот, се появи, и тогава и ние ще се явим с него в славата.“ (ККЦ 1090).

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.