3.53. Кои са основните части на Византийската литургия?

Източните църкви използват терм и на Божествена литургия, докато в латинския обред се използва терминът Света меса, или служенис на Евхаристията. На Изток най-често отслужвана е Божествената литургия на св. Йоан Златоуст. Тя е създадена през първи век в Антиохия и е завършена и доукрасена през V век, когато св. Йоан е патриарх на Константинопол. Оригиналният език е гръцки, но през вековете тя е била преведена на много различни езици. В църковната архитектура вниманието привлича иконостасът, преграда с три врати, която частично или изцяло закрива погледа на верните към олтара, Светая светих. Литургията се състои от три основни части; повечето думи се изпяват тържествено от свещеника, дякона и вярващите. Широко се използва тамянът, често може да чуете звъна на кадилницата.

# Подготовка

Първата част се състои основно в молитвена подготовка на свещениците и служителите, които влизат в църквата и след като се поклонят на иконите, слагат своите богослужебни одежди. По време на Литургията за подготовка те приготвят хляба и виното за Евхаристията на масата за припошение (Prothesis).

# Литургия на Словото

След като прославят Бог, следва Великата ектения от молитви, стихове от псалмите (антифони) и химн към Христос. По време на Малкия вход Евангелието се внася тържествено в шествие, което преминава през главните двери на олтара. Традиционни химни обясняват литургичната тема на деня, последвани от Трисагион в прослава на Троицата (виж Туит 1.33): „Светий Боже, Светий Крепкий (Силний), Светий Безсмертний, помилуй нас.”

След псалмите и четивото от Новия завет се изпява Алилуя като въведение към тържественото четене на евангелския текст за деня. В проповедта свещеникът пояснява пред вярващите как евангелският текст се свързва с техния всекидневен живот (виж Туит 3.47). В края на проповедта се отправят няколко молитви, също и за оглашените, хората, които очакват да бъдат кръстени. В миналото в този момент те са били отпращани, за да продължат на друго място изучаването на вярата. Затова първата част от Литургията се нарича и „Литургия на оглашените”.

# Литургия на приношението

„Литургията на верните” започва с Великия вход, при който хлябът и виното са отнесени на олтара. Следва целувката на мира. Прочита се Символът на вярата (виж Туит 1.31). Вярващите са призовани да „издигнем сърцата си нагоре” към Бог и да осъзнаят тайната на Неговото присъствие в Евхаристията. Заедно го хвалят: „Свят, Свят, Свят …”

Евхаристичната молитва (анафора) припомня раждането, смъртта и Възкресението на Исус (анамнезис), сетне се повтарят думите, казани от Исус на Тайната вечеря: „Вземете и яжте/пийте …” (виж Туит 3.48). Следва молитва към Светия Дух да преосъществи хляба и виното в Тяло и Кръв Христови (Епиклеза). Поменават се светците и Мария, Божията майка (Богородица), както и папата, епископът и гражданските власти. Всички заедно изричат Отче наш (виж Туит 3.11). Преди причасгяването вярващите изповядват вярата си, че Христос същински присъства в Евхаристията със Своето Тяло и Кръв. След това заедно пристъпват да получат Причастие, обикновено под двете форми на хляба и виното.

Божествената литургия завършва с благодарствена молитва, с молитва за тръгване в мир; в нея вярващите са призвани да свидетелстват за Христос пред всеки, когото срещнат в живота си (виж Туит 3.50). Раздава се обикновен хляб, който е бил благословен (да не се бърка с Евхаристията), за да бъде занесен на тези, които не са присъствали на Божествената литургия.

В „Божествената литургия” подготовката на свещеника е последвана от Литургията на Словото и Литургия на приношението на Исус.

Катехизисът за Литургията

„Участвайки в земната Литургия, ние предвкусваме онази небесна Литургия, която се чества в свещения град Йерусалим, към който ние се стремим в пътя си и където Исус седи отдясно на Отца като служител на Светая светих и на истинната Дарохранителница; с цялото небесно войнство ние пеем на Господа химн на прославата; като почитаме паметта на светците, ние се надяваме да влезем в съобщност с тях; очакваме като Спасител нашия Господ Исус Христос, докато самият Той, Който е наш живот, се появи, и тогава и ние ще се явим с него в славата.“ (ККЦ 1090).