туит 3.50

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.50. За какво сме изпращани в края на Месата?

В края на служението на Евхаристията (в латинския обред) дяконът или свещеникът казват: „Идете си с мир.” На латински се казва: „Ite, missa est”, откъдето произхожда и думата Миса (от Missa) (виж Туит 3.44). Това последното изречение обобщава смисъла на целия ни християнски живот.

# Излезте

След като сме срещнали Самия Исус в Светата меса, в Неговото Слово, както и в Неговите Тяло и Кръв (виж от Туит 3.45 до Туит 3.49), ние сме изпратени от Него в света. По същия начин Исус изпраща и Своите ученици с думите: „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари ”. (Марк. 16:15)

Във всекидневието изживяваме и свидетелстваме за полученото; трябва да бъдем Исус за всеки, когото срещаме. Започваме с желанието да служим на Христос във всеки един момент от живота ни, като се откриваме към нуждите на хората около нас и желаем да споделим с тях това, което имаме. Това служение на другите наричаме милосърдие (виж Туит 4.7).

# 24 часа християнин

Приемането на Тялото и Кръвта на Исус има смисъл само ако това успява да ни преобрази, т. е. да ни уподоби все повече на Христос. Ние сме християни не само за един час в неделя, а 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Когато приемем Христос в нашия живот, ние Го донасяме в нашите домове, квартали, класни стаи и на работните си места. Изживявайки милостивата и преобразяваща Божия любов, християните се превръщат в знак на надежда за другите, особено когато се обърнат към хората, които са бедни, тъжни, гладни, болни или потиснати. Призвание на всеки християнин е да повери цялото си същество на Исус (виж Туит 4.4), за да може да свидетелства за истината за Божията любов не само за себе си, но и за всеки човек. През вековете и до наши дни много християни са рискували живота си, за да останат верни на това свое призвание.

# Амин

Също като последната книга на Библията Евхаристична молитва завършва с „Амин” (Откр. 22:21). С тази дума ние се присъединяваме към всички вярващи в молитвата, с която свещени­кът, от името на цялата общност, се обръща към Бог. Еврейският корен на тази дума означава „постоянен” или „сигурен”. Акламацията на гръцки означава „така да бъде” или „наистина”. Така в края на молитвата ние казваме „Амин”, което означава „така да бъде за слава Божия” (2 Кор. 1:20; ККЦ 1065). Добър пример за това е „Амин” в края на Символа на вярата, което ни връща към първата дума „Вярвам” (ККЦ 1064).

Ако истински вярваме в словото, обещанията и заповедите на Бог, ние ще искаме и да ги утвърдим с цялото си сърце. Затова и целият ни живот трябва да бъде това „Амин” в отговор на любовта и верността на Бог. След Евхаристията ние си тръгваме в мир с Христос, за да предложим подкрепа на тези, които се нуждаят от нея, и за да възвестим Евангелието.

Идете си с мир” означава, че трябва да следваме Исус и да Го възвестяваме пред света. Трябва да бъдем Църквата за другите.

 

Против несправедливостта

Холандският кармилит свещеник Тит Брандсма (+ 1942) е бил професор в Университета в Ниймеген. Преди Втората световна война той отправя остро предупреждение за опасностите на националсоциалистическата идеология на нацистите и се обявява срещу расовата омраза. На тях той им противопоставя „невидимия героизъм” на човек, който почита Христос у другите хора чрез своята молитва и помощ: „Не питай. Не се обръщай назад. Не съди. Просто помогни.” Няколко години по-късно той трябва да отстои верността на тези свои думи. В отговор на германската окупация на Холандия холандските епископи осъждат нацизма и забраняват на католиците да бъдат членове на организации, които имат връзки с нацистите.

През 1942 г„ като съветник на католическите журналисти, отец Тит изпраща писмо до директорите и редакторите на католическата преса. В него се казва, че никое католическо периодично издание не трябва да приема свързани с нацистите статии или реклами. Подкрепен от епископите, отец Тит разпространява писмото лично и го разяснява на получателите. Въпреки предупрежденията, че е наблюдаван от окупаторите, той продължава своята дейност, защото знае колко важна е съпротивата срещу нацизма. На 19 януари Тит е арестуван и изпратен в затвора в Схевенинген, Холандия. През юни същата година той е преместен в концентрационния лагер Дахау, където оказва голямо влияние върху другите затворници, оставайки верен на призванието си на свещеник. Мнозина затворници намират утеха в неговите думи и пример. Блаженият Тит Брандсма е убит на 26 юли 1942 г. като мъченик за вярата.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.