3.50. За какво сме изпращани в края на Месата?

В края на служението на Евхаристията (в латинския обред) дяконът или свещеникът казват: „Идете си с мир.” На латински се казва: „Ite, missa est”, откъдето произхожда и думата Миса (от Missa) (виж Туит 3.44). Това последното изречение обобщава смисъла на целия ни християнски живот.

# Излезте

След като сме срещнали Самия Исус в Светата меса, в Неговото Слово, както и в Неговите Тяло и Кръв (виж от Туит 3.45 до Туит 3.49), ние сме изпратени от Него в света. По същия начин Исус изпраща и Своите ученици с думите: „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари ”. (Марк. 16:15)

Във всекидневието изживяваме и свидетелстваме за полученото; трябва да бъдем Исус за всеки, когото срещаме. Започваме с желанието да служим на Христос във всеки един момент от живота ни, като се откриваме към нуждите на хората около нас и желаем да споделим с тях това, което имаме. Това служение на другите наричаме милосърдие (виж Туит 4.7).

# 24 часа християнин

Приемането на Тялото и Кръвта на Исус има смисъл само ако това успява да ни преобрази, т. е. да ни уподоби все повече на Христос. Ние сме християни не само за един час в неделя, а 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Когато приемем Христос в нашия живот, ние Го донасяме в нашите домове, квартали, класни стаи и на работните си места. Изживявайки милостивата и преобразяваща Божия любов, християните се превръщат в знак на надежда за другите, особено когато се обърнат към хората, които са бедни, тъжни, гладни, болни или потиснати. Призвание на всеки християнин е да повери цялото си същество на Исус (виж Туит 4.4), за да може да свидетелства за истината за Божията любов не само за себе си, но и за всеки човек. През вековете и до наши дни много християни са рискували живота си, за да останат верни на това свое призвание.

# Амин

Също като последната книга на Библията Евхаристична молитва завършва с „Амин” (Откр. 22:21). С тази дума ние се присъединяваме към всички вярващи в молитвата, с която свещени­кът, от името на цялата общност, се обръща към Бог. Еврейският корен на тази дума означава „постоянен” или „сигурен”. Акламацията на гръцки означава „така да бъде” или „наистина”. Така в края на молитвата ние казваме „Амин”, което означава „така да бъде за слава Божия” (2 Кор. 1:20; ККЦ 1065). Добър пример за това е „Амин” в края на Символа на вярата, което ни връща към първата дума „Вярвам” (ККЦ 1064).

Ако истински вярваме в словото, обещанията и заповедите на Бог, ние ще искаме и да ги утвърдим с цялото си сърце. Затова и целият ни живот трябва да бъде това „Амин” в отговор на любовта и верността на Бог. След Евхаристията ние си тръгваме в мир с Христос, за да предложим подкрепа на тези, които се нуждаят от нея, и за да възвестим Евангелието.

„Идете си с мир” означава, че трябва да следваме Исус и да Го възвестяваме пред света. Трябва да бъдем Църквата за другите.

Против несправедливостта

Холандският кармилит свещеник Тит Брандсма (+ 1942) е бил професор в Университета в Ниймеген. Преди Втората световна война той отправя остро предупреждение за опасностите на националсоциалистическата идеология на нацистите и се обявява срещу расовата омраза. На тях той им противопоставя „невидимия героизъм” на човек, който почита Христос у другите хора чрез своята молитва и помощ: „Не питай. Не се обръщай назад. Не съди. Просто помогни.” Няколко години по-късно той трябва да отстои верността на тези свои думи. В отговор на германската окупация на Холандия холандските епископи осъждат нацизма и забраняват на католиците да бъдат членове на организации, които имат връзки с нацистите.

През 1942 г„ като съветник на католическите журналисти, отец Тит изпраща писмо до директорите и редакторите на католическата преса. В него се казва, че никое католическо периодично издание не трябва да приема свързани с нацистите статии или реклами. Подкрепен от епископите, отец Тит разпространява писмото лично и го разяснява на получателите. Въпреки предупрежденията, че е наблюдаван от окупаторите, той продължава своята дейност, защото знае колко важна е съпротивата срещу нацизма. На 19 януари Тит е арестуван и изпратен в затвора в Схевенинген, Холандия. През юни същата година той е преместен в концентрационния лагер Дахау, където оказва голямо влияние върху другите затворници, оставайки верен на призванието си на свещеник. Мнозина затворници намират утеха в неговите думи и пример. Блаженият Тит Брандсма е убит на 26 юли 1942 г. като мъченик за вярата.