3.5. Защо молитвата може да бъде толкова трудна и скучна?

В началото всяко ново нещо е предизвикателство. Но след като веднъж го започнете, то става по-лесно. И с молитвата е същото. Ако постоянствате, ще започнете да се молите всеки ден с ентусиазъм и убеждение. Ще почувствате, че Бог ви обича и че с Негова помощ уверено може да излезете в света! Ще забележите огромната сила на молитвата, сила, която идва единствено от Бог.

След като станете опитни в молитвата, може да изживеете моменти, в които молитвата отново става трудна. Молитвата може да бъде изтощителна, суха и скучна. В такива моменти може да се почувствате много самотни. Това е нормално. Всеки вярващ изпитва това в един или друг момент.

Но едно е ясно: необходимо е постоянство (виж Туит 3.6). Врагът на Бог ще се опита да ви спре да се молите (виж Туит 3.11). Но дори когато не чувствате присъствието на Бог, може да сте уверени, че Бог е там. Затова и бъдете последователни в посвещаването на време на Бог в молитвата, дори когато изглежда, сякаш не изпитвате нищо особено. Не може да опреде­лите резултата от вашата молитва, но може да определите времето, което да прекарате с Бог.

# Да се научим да караме колело

Хората често осъзнават, че им става все по-трудно да се молят тъкмо когато изглежда, че са поели в правилна посока. Това не трябва да ви притеснява. Бог ви съпровожда във вашето пътуване през живота. Иска да ви научи как да продължите да напредвате, без значение от останалото. Затова невинаги преживяването ни в молитвата е красиво и вдъхновяващо. Представете си един баща, който учи детето си как да кара колело. В началото, докато то върти педалите, държи детето за рамото. После го оставя, но продължава да тича до колелото, за да хване детето, ако започне да пада. А накрая спира да тича, а детето върти педалите щастливо – докато не разбере, че баща му вече не тича до него. В този момент изпада в паника и пада. Често нещо подобно се случва и в молитвения живот: когато почувстваме, че Бог вече не е там да ни подкрепя, се изкушаваме да изгубим вярата си.

# Бог ни помага по свой начин

Не се плашете: Бог винаги ни помага. Само че Той често ни помага по неочакван за нас начин. Когато Исус изпраща Петър и неколцина други в морето на кораб, те се уплашват да не загинат от силните вълни. Изплашват се още повече, когато помислят, че срещу тях по водата върви привидение. Оказва се, че това е Исус, който им казва: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се!” (Мат. 14:27) Точно това казва и на вас, когато сте неуверени в молитвата. „Не се плаши. Продължавай! Не си сам, довери се на Бог.” Исус извиква Петър да излезе от кораба и да тръгне към Него по водата (Мат. 14:28). В началото Петър успява да го направи: с Божията помощ можем да постигнем невъзможното докато правим това, което Той иска от нас. Но сетне Петър се оглежда, вижда вятъра и вълните, уплашва се и започна да потъва. В момента, в който призовава за помощ, Исус му протяга ръка и го хваща (Мат. 14:31). Можете да сте сигурни, че Бог ще помогне и на вас, когато ви е трудно и се помолите за Неговата помощ.

# Познаване на Божията помощ

Понякога не можем да разпознаем как Бог ни помага. Понякога разбираме, че Той е бил до нас в труден момент едва когато се върнем назад във времето. Обръщайки се назад към молитвата, може да осъзнаем доброто, произлязло от нея. Това може да ви донесе чувство за удовлетворение (виж Туит 3.4). Това се случва на двама от учениците, които не могат да повярват; че Исус е възкръснал от мъртвите.

Без да знаят, че това е Господ, те Го срещат на пътя. Едва тогава те осъзнават, че това е Исус (Лук. 24:32). Срещата им носи покой. Това дълбоко вътрешно чувство на спокойствие често е потвърждение, че сте на прав път (виж Туит 3.4).

Трябва да упорствате във всичко, в молитвата също. Ако искате нещо и положите усилия, Бог ще помогне. Дори да не Го забележите, Той е там!

Един млад човек за трудностите на молитвата

„Ако молитвите ми станат сухи, си представям, че присъствам на качването на Исус на кръста, Сядам до краката Му. Той виси там заради мен! Говоря Му какво ме притеснява. Понякога си представям Исус да стои пред вратата под проливния дъжд. И всеки път си представям как отварям вратата и Го пускам. Всеки път когато се почувствам разсеян, насочвам мислите си обратно към Исус (виж Туит 3.4). Но преди всичко, когато се моля, молитвите ми са за Него, а не просто за мен.”