3.47. Кой избира четивата? Мога ли да спя по време на проповедта?

По време на отслужването на Евхаристията се прочитат текстове от Евангелието и други книги от Библията. В Писанията е записано Словото Божие и често смисълът на текстовете в него е ясен. Но в някои случаи не е толкова лесно те да бъдат разбрани, защото са написани в поетична форма или в рамките на определен исторически контекст. Наред с това никога не можем напълно да разберем Бог, защото Той винаги е по-голям от нашите представи за Него (виж Туит 1.9).

Но със сигурност Божието Слово има много на какво да ни научи и днес, затова и има различни средства, които да ни помогнат за по-доброто разбиране на Библията (виж Туит 1.10).

# Четива

В латинския обред на Месата в делнични дни има две четения от Библията, а в неделя и на големите празници – три. Често текстовете са свързани един е друг. Първото и второто четиво са от Стария или Новия завет. Често второто четиво е от посланията на св. Павел. Псалмът между двата текста може да се разглежда като молитвен отговор на тези четива. Във всяка Света меса след това се чете текст от едно от четирите Евангелия, предхождани от Алилуя (виж Туит 3.45).

# Цикли

Църквата е изготвила схема от текстовете, които да се четат, за да може през годината при отслужването на Месата всеки ден да се чуят колкого се може повече различни библейски текстове. Цялата Библия е Слово Божие и следователно е достойна за четене.

В латинския обред има установена тригодишна схема за четения от Евангелията в неделните дни. През първата година се четат текстове предимно от Евангелието на Матей, а през втората и третата година се четат текстове съответно от Марк и Лука. По време на Тридневието и на Великденския период, както и на сутринта на Рождество, се чете предимно от Евангелието на Йоан. За дните от седмицата има установен двугодишен цикъл, за четни и нечетни години

# Значението на проповедта

В проповедта се обяснява и задълбочава знанието върху Словото Божие, което сме изслушали в четивата. Често проповедта съдържа препратка към нашия всекидневен живот. Проповедта може да ви помогне да разберете по-добре словото на Библията. Но свещеникът във вашата енория едва ли е толкова активен проповедник, колкото св. Павел, който веднъж говорил толкова дълго, че едно момче заспало и паднало от прозореца. След като св. Павел го върнал към живота, той продължил своята проповед. (Деян. 20:7-12)

Някои хора казват, че не обичат да ходят на църква, защото не харесват проповедите. Това не е основателна причина да си останете вкъщи. Проповедта е само една част от Месата. Понякога проповедта може да ви докосне повече, отколкото друг път, но и в двата случая може да приемете Исус в Божието слово и в Причастието и да получите благодатта, която да укрепи пътуването ви във вярата.

Четивата на Месата са внимателно подбрани от Църквата. Проповедта пояснява Божието Слово, в което се състои и нейната важност.

Библията сама разкрива себе си

Добър пример за стихове, които взаимно се поясняват, са четивата за празника на Въздвижение на Светия кръст, който се отбелязва всяка година на 14 септември. В първото четиво на този ден се разказва как израилтяните в пустинята се оплакват от нападенията на отровни змии. За да помогне на хората, Бог казва на Мойсей да направи медна змия. Всеки ухапан продължавал да живее, ако погледнел към бронзовата змия (Чис. 21:4-9). Ако този празник се случи в неделя, тогава има и второто четиво, в което св. Павел учи, че Бог издигнал Исус на високо, за да ни изкупи (Фил. 2:6-11).

В Евангелието чуваме Исус да казва същото за Себе Си: „И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан. 3:14-16). Исус е качен на кръста, на който умира от любов към нас.

Исус стои пред нас като медна змия. Само дето тези, които са погледнали бронзовата змия и след това са оживели, някой ден по-късно са починали. А ние, които гледаме към Исус с вяра, продължаваме да живеем с Него във вечността (виж Туит 1.26).