туит 3.47

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.47. Кой избира четивата? Мога ли да спя по време на проповедта?

По време на отслужването на Евхаристията се прочитат текстове от Евангелието и други книги от Библията. В Писанията е записано Словото Божие и често смисълът на текстовете в него е ясен. Но в някои случаи не е толкова лесно те да бъдат разбрани, защото са написани в поетична форма или в рамките на определен исторически контекст. Наред с това никога не можем напълно да разберем Бог, защото Той винаги е по-голям от нашите представи за Него (виж Туит 1.9).

Но със сигурност Божието Слово има много на какво да ни научи и днес, затова и има различни средства, които да ни помогнат за по-доброто разбиране на Библията (виж Туит 1.10).

# Четива

В латинския обред на Месата в делнични дни има две четения от Библията, а в неделя и на големите празници – три. Често текстовете са свързани един е друг. Първото и второто четиво са от Стария или Новия завет. Често второто четиво е от посланията на св. Павел. Псалмът между двата текста може да се разглежда като молитвен отговор на тези четива. Във всяка Света меса след това се чете текст от едно от четирите Евангелия, предхождани от Алилуя (виж Туит 3.45).

# Цикли

Църквата е изготвила схема от текстовете, които да се четат, за да може през годината при отслужването на Месата всеки ден да се чуят колкого се може повече различни библейски текстове. Цялата Библия е Слово Божие и следователно е достойна за четене.

В латинския обред има установена тригодишна схема за четения от Евангелията в неделните дни. През първата година се четат текстове предимно от Евангелието на Матей, а през втората и третата година се четат текстове съответно от Марк и Лука. По време на Тридневието и на Великденския период, както и на сутринта на Рождество, се чете предимно от Евангелието на Йоан. За дните от седмицата има установен двугодишен цикъл, за четни и нечетни години

# Значението на проповедта

В проповедта се обяснява и задълбочава знанието върху Словото Божие, което сме изслушали в четивата. Често проповедта съдържа препратка към нашия всекидневен живот. Проповедта може да ви помогне да разберете по-добре словото на Библията. Но свещеникът във вашата енория едва ли е толкова активен проповедник, колкото св. Павел, който веднъж говорил толкова дълго, че едно момче заспало и паднало от прозореца. След като св. Павел го върнал към живота, той продължил своята проповед. (Деян. 20:7-12)

Някои хора казват, че не обичат да ходят на църква, защото не харесват проповедите. Това не е основателна причина да си останете вкъщи. Проповедта е само една част от Месата. Понякога проповедта може да ви докосне повече, отколкото друг път, но и в двата случая може да приемете Исус в Божието слово и в Причастието и да получите благодатта, която да укрепи пътуването ви във вярата.

Четивата на Месата са внимателно подбрани от Църквата. Проповедта пояснява Божието Слово, в което се състои и нейната важност.

 

Библията сама разкрива себе си

Добър пример за стихове, които взаимно се поясняват, са четивата за празника на Въздвижение на Светия кръст, който се отбелязва всяка година на 14 септември. В първото четиво на този ден се разказва как израилтяните в пустинята се оплакват от нападенията на отровни змии. За да помогне на хората, Бог казва на Мойсей да направи медна змия. Всеки ухапан продължавал да живее, ако погледнел към бронзовата змия (Чис. 21:4-9). Ако този празник се случи в неделя, тогава има и второто четиво, в което св. Павел учи, че Бог издигнал Исус на високо, за да ни изкупи (Фил. 2:6-11).

В Евангелието чуваме Исус да казва същото за Себе Си: „И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан. 3:14-16). Исус е качен на кръста, на който умира от любов към нас.

Исус стои пред нас като медна змия. Само дето тези, които са погледнали бронзовата змия и след това са оживели, някой ден по-късно са починали. А ние, които гледаме към Исус с вяра, продължаваме да живеем с Него във вечността (виж Туит 1.26).

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.