туит 3.45

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.45. Какъв е редът на Светата литургия?

За всяка Меса ние се събираме като християни, за да посрещнем Исус в Неговото Слово и в Евхаристията (виж Туит 3.44). Литургията по латински обред се състои от четири основни части.

# Въвеждащи обреди

Свещеникът започва Литургията с кръстното знамение и поздравява хората с тези или подобни думи на св. Павел: „Благодатта на Господа нашето Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общението на Светаго Духа да бъдат с всички вас.” (2 Кор. 13:14) Молим Бог за опрощение на нашите грехове и пеем или изричаме Кирие („Господи, помилуй”) (виж Туит 3.46).

Повечето недели славим и хвалим Бог, като изпяваме Слава, който е древен химн (виж Туит 3.27). След това свещеникът завършва първата част от Месата, като казва молитвата за начало за този ден, Колекта.

# Литургия на Словото

Следват четивата от Стария или Новия завет на Свещеното писание (виж Туит 3.47). След първото четиво от Писанието се прочита или изпява един псалм. В неделите и на големите празници следва втори текст. И в двата случая те са последвани от Евангелието. За да покажем колко е важно това за нас, стоим прави, докато се пее Алилуя и докато Евангелието се чете от дякон или свещеник, който след това изяснява текстовете от Писанията в своята проповед. В неделите и на големите празници се изповядва Символът на вярата, което означава, че го изричаме на глас (виж Туит 1.31 и Туит 1.33). След това отправяме нашите общи молитви към Бог в Общите молитви.

# Литургията на Евхаристията

До олтара са донесени хлябът и виното, където свещеникът ги полага и поднася на Бог от името на всички присъстващи. Вярващите се присъединят към тази жертва, като поднасят своя живот, символичен израз за което са техните финансови приношения. Свещеникът изрича над жертвата молитвата и след Пролога, който по същество е молитва за въздаване на благодарност, изпяваме Sanctus („Свят, свят, свят”). Евхаристичната молитва е изречена от свещеника от името на всички. Той казва думите, изречени от Исус на Тайната вечеря, като взима първо хляба, а след това виното. Когато свещеникът произнася думите на освещаването, хлябът и виното се променят в Тялото и Кръвта на Исус (виж Туит 3.48). Чрез своето „Амин” в края на Евхаристична молитва събранието потвърждава своята съпричастност към цялата молитва (виж Туит 3.50).

След молитвата Отче наш по покана на свещеника или дякона всеки присъстващ се обръща с подходящ знак за мир към своя съсед. Хостията се разчупва, докато се изпява или изрича Agnus Dei („Агнец Божи”). Свещеникът издига Божия агнец, Който е слязъл сред нас под вида на хляба и виното, а всички ние се молим: „Господи, не съм достоен …”. Докато се дава Тялото Христово, некатолиците и тези, които не приемат Причастие, остават по местата си (виж Туит 3.49). Понякога те са поканени да пристъпят напред със скръстени пред гърдите им ръце да получат благословия.

# Заключителни обреди

След молитва след причастяването свещеникът благославя всички присъстващи за последен път и те са изпратени да се върнат в света (виж Туит 3.50), за да възвестяват Словото Божие в живота.

Исус ни говори чрез Библията, Неговото слово, и предлага Себе Си в Евхаристията. Сетне ние сме изпращани да вестим Исус в света.

 

Причастяване извън Месата

Католиците могат да се събират за молитва и Причастие и във времена и на места, където на неделната Литургия няма възможност да присъства свещеник. След четивата от Писанията и молитвите на общността се дава Тялото Христово (осветено по-рано по време на Меса) (виж Туит 3.48). Това причастно служение не е Меса, нито може да замени служението на Евхаристията. Това служение е допустим заместител само когато достъпът до Месата е невъзможен.

 

Общи молитви

Общите молитви започват с покана за молитва от свещеника, последвана от поредица от прошения. Обикновено първите молитви са за Църквата и нейните водачи, следващите са за големите проблеми в обществото и по света. Обикновено има молитви за болните и накрая за мъртвите. Свещеникът завършва прошенията, като ги възлага на Бог.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.