3.40. Помазването на болните и последното Причастие едно и също ли е?

Исус посещава болните и ги изцелява (Лук. 4:38-40). Учениците Му са научени да нравят същото (Марк. 16:17-18). Когато някой боледува, първите християни са викали презвитер или по-възрастен (виж Туит 3.41), „те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне”. (Иак. 5:14-15)

# Надежда или отчаяние?

Когато хората са болни или сериозно ранени, те изпитват физическа и психическа болка и чувството за безсилие и крайност. Животът им се променя и те стават зависими от помощта на другите. Тъй като всичко това е трудно да се приеме и понесе, един болен или наранен човек лесно може да стане тъжен, да се уплаши или да потъне в безнадеждност. Дори един вярващ може да бъде изкушен от самосъжаление, гневливост към Бог или отчаяние. От друга страна, болестта или нараняването могат да доближат човек до Бог, тъй като това открива пред този човек истинската цел на живота: общението с Него. За да помогне на болните и наранените да се справят с предизвикателството, Църквата е установила Помазването на болните, което се дава на всички страдащи от сериозни заболявания, травми или увреждания; хора, чийто живот е в опасност; кои то страдат от слабостите на старостта или на които предстои тежка операция.

# Сила, покой, кураж

Чрез тайнството Помазване на болните Бог пи носи сила, покой и кураж да понесем страданието. Тайнството също може да помогне за физическото ни изцеление, ако то ни е отредено от Бог. Ако това не е така, тайнството помага на вярващите да се подготвят за смъртта или за да понесат продължителното заболяване или страдание. Ако изобщо е възможно, за болния е добре преди това да приеме тайнството на Покаянието и помирението (виж Туит 3.38). Ако това не е възможно, той ще получи опрощение на греховете си чрез тайнството на Помазването на болните.

# Общността

Св. Павел пише: „Никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме- Господни сме.” (Рим. 14:7-8) Страданието може да бъде разгледано като напълно негативно изживяване или като нещо, което може да ни съедини с Исус и да ни уподоби на Него (виж Туит 1.37). Вярата не е нещо, което човек постига сам, затова и болестта не трябва да бъде понасяна самотно. Едно от телесните дела на милосърдие е посещението на болните и молитвата за тях (виж Туит 4.7). Човек може да получи голяма утеха от приемането на тайнството Помазване на болните в присъствието на семейството, приятелите и хората, кои то се грижат за него. Те представляват всички християни, Църквата, която се моли за болните.

Не чакайте твърде дълго, за да извикате свещеник: Помазването на болните е за болни и умиращи. То носи сила и понякога физическо изцеление.

Тайнството на Помазването на болните

Повторяемо: Да

Служител: Епископ, свещеник

Резултат: Духовна сила, връзка със страданието на Христа, опрощение на греховете, изцеление на душата и възможно телесно изцеление.

Материали: Осветен елей

Действие: Помазване на болния по челото и ръцете

Слова: „С ТОВА СВЕТО ПОМАЗВАНЕ И СЪС СВОЕТО ПРЕВЛАГО МИЛОСЪРДИЕ ДА ТИ ПОМОГНЕ ГОСПОД С БЛАГОДАТТА НА СВЕТИЯ ДУХ. [Амин] Като те освободи от греховете, да те спаси и в Своята БЛАГОДАТ ДА ТЕ ИЗЦЕРИ.“ [АМИН]

Последно Причастие?

Помазването на болните понякога е наричано последно Причастие, ако се дава на хора, които скоро ще починат.

Но все пак, ако човекът има възможност за това, последното тайнство, което той получава преди кончината си, е Светото Причастие (виж от Туит 3.44 до Туит 3.50). Това последно Причастие също е наричано viaticum (от латинските думи за „поемане по пътя”), защото Тялото Христово дава на умиращия човек силата да направи последната крачка от своето пътуване към Бог.

Някои хора отлагат приемането на Помазването на болните до момента на смъртта. Това е достойно за съжаление по няколко причини. Те се лишават от силата и изцелението, които Бог желае да им даде по време на заболяване, а може би и благодатта да се подготвят за смъртта. Наред с това, ако човек твърде дълго отлага призоваването на свещеника, когато той дойде, болният може вече да е в безсъзнание и да не може да приеме Причастие. Друга причина да не се отлага приемането на Помазването на болните е, че човек може да получи това тайнство повече от веднъж.