туит 3.40

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.40. Помазването на болните и последното Причастие едно и също ли е?

Исус посещава болните и ги изцелява (Лук. 4:38-40). Учениците Му са научени да нравят същото (Марк. 16:17-18). Когато някой боледува, първите християни са викали презвитер или по-възрастен (виж Туит 3.41), „те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне”. (Иак. 5:14-15)

# Надежда или отчаяние?

Когато хората са болни или сериозно ранени, те изпитват физическа и психическа болка и чувството за безсилие и крайност. Животът им се променя и те стават зависими от помощта на другите. Тъй като всичко това е трудно да се приеме и понесе, един болен или наранен човек лесно може да стане тъжен, да се уплаши или да потъне в безнадеждност. Дори един вярващ може да бъде изкушен от самосъжаление, гневливост към Бог или отчаяние. От друга страна, болестта или нараняването могат да доближат човек до Бог, тъй като това открива пред този човек истинската цел на живота: общението с Него. За да помогне на болните и наранените да се справят с предизвикателството, Църквата е установила Помазването на болните, което се дава на всички страдащи от сериозни заболявания, травми или увреждания; хора, чийто живот е в опасност; кои то страдат от слабостите на старостта или на които предстои тежка операция.

# Сила, покой, кураж

Чрез тайнството Помазване на болните Бог пи носи сила, покой и кураж да понесем страданието. Тайнството също може да помогне за физическото ни изцеление, ако то ни е отредено от Бог. Ако това не е така, тайнството помага на вярващите да се подготвят за смъртта или за да понесат продължителното заболяване или страдание. Ако изобщо е възможно, за болния е добре преди това да приеме тайнството на Покаянието и помирението (виж Туит 3.38). Ако това не е възможно, той ще получи опрощение на греховете си чрез тайнството на Помазването на болните.

# Общността

Св. Павел пише: „Никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме- Господни сме.” (Рим. 14:7-8) Страданието може да бъде разгледано като напълно негативно изживяване или като нещо, което може да ни съедини с Исус и да ни уподоби на Него (виж Туит 1.37). Вярата не е нещо, което човек постига сам, затова и болестта не трябва да бъде понасяна самотно. Едно от телесните дела на милосърдие е посещението на болните и молитвата за тях (виж Туит 4.7). Човек може да получи голяма утеха от приемането на тайнството Помазване на болните в присъствието на семейството, приятелите и хората, кои то се грижат за него. Те представляват всички християни, Църквата, която се моли за болните.

Не чакайте твърде дълго, за да извикате свещеник: Помазването на болните е за болни и умиращи. То носи сила и понякога физическо изцеление.

 

Тайнството на Помазването на болните

Повторяемо: Да

Служител: Епископ, свещеник

Резултат: Духовна сила, връзка със страданието на Христа, опрощение на греховете, изцеление на душата и възможно телесно изцеление.

Материали: Осветен елей

Действие: Помазване на болния по челото и ръцете

Слова: „С ТОВА СВЕТО ПОМАЗВАНЕ И СЪС СВОЕТО ПРЕВЛАГО МИЛОСЪРДИЕ ДА ТИ ПОМОГНЕ ГОСПОД С БЛАГОДАТТА НА СВЕТИЯ ДУХ. [Амин] Като те освободи от греховете, да те спаси и в Своята БЛАГОДАТ ДА ТЕ ИЗЦЕРИ.“ [АМИН]

 

Последно Причастие?

Помазването на болните понякога е наричано последно Причастие, ако се дава на хора, които скоро ще починат.

Но все пак, ако човекът има възможност за това, последното тайнство, което той получава преди кончината си, е Светото Причастие (виж от Туит 3.44 до Туит 3.50). Това последно Причастие също е наричано viaticum (от латинските думи за „поемане по пътя”), защото Тялото Христово дава на умиращия човек силата да направи последната крачка от своето пътуване към Бог.

Някои хора отлагат приемането на Помазването на болните до момента на смъртта. Това е достойно за съжаление по няколко причини. Те се лишават от силата и изцелението, които Бог желае да им даде по време на заболяване, а може би и благодатта да се подготвят за смъртта. Наред с това, ако човек твърде дълго отлага призоваването на свещеника, когато той дойде, болният може вече да е в безсъзнание и да не може да приеме Причастие. Друга причина да не се отлага приемането на Помазването на болните е, че човек може да получи това тайнство повече от веднъж.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.