туит 3.4

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.4. Може ли молитвата да ми помогне да взема правилните решения?

Исус се моли, преди да предприеме важни стъпки. Преди да избере дванайсетте Апостоли например, прекарва цяла нощ в молитва (Лук. 6:12-13). И в това отношение, както и за всичко останало Исус трябва да ни бъде за пример. За да разберем какво иска Бог от нас, трябва да се научим да различаваме как ни говори. Макар и да е възможно да не изглежда така, Бог наистина ни говори в молитвата. Но Той прави това по дълбок и проницателен начин. Говори в дълбините на сърцата ни. И така ни помага да взимаме правилните решения.

# Да се научим да слушаме

Да се научим да слушаме Бог, означава да се научим да различаваме най-дълбоките си желания. Очакването на Бог към вас често може да се открие в най-дълбоките ви копнежи. Проблемът е, че толкова често ние имаме много и различни желания. Но не всичко, което желаем, е еднакво важно. В един горещ ден може да ни се прииска сладолед. Но може да решите да не си купувате, защото желанието да отслабнете е по-важно. Така е с всичко в живота. Всеки избор изисква да се откажем от нещо друго. (виж Туит 4.3) Например може да искате да имате деца и все пак да откриете, че по-дълбокото ви желание е не да се жените, а да се посветите изцяло на Бог като свещеник или монахиня. (виж Туит 4.21)

# Различаване

Много е лесно да се заблудим. Често се спираме на някое повърхностно желание вместо на това, което може да ни донесе най-голямо удовлетворение. И все пак тъкмо то е това, в което можем да различим Божията воля. Затова от ключово значение е да се научим да различаваме желанията, които имаме.

По тази причина се нуждаем от различаването, от способността да познаваме кои желания идват от Светия Дух и кои не. Кое ми е най-присъщо? Как мога истински да бъда себе си? Само чрез вслушване и отговаряне на Божията воля можем да бъдем истински щастливи (виж Туит 4.6). Да чуете Божия глас и да не бъдете фокусирани само върху собствените си мисли, може да ви помогне, ако се помолите със стих от Библията (виж Туит 3.8).

# Помощ в различаването

Не можете сам да различите вашето звание, вашето конкретно призвание от Бог. За да напра­вите разлика между вашите повърхностни желания и най-дълбоките си копнежи, имате нужда от Божията помощ. Затова и е толкова важно изграждането налична връзка с Него, като се научите да се молите пълноценно (виж Туит 3.3 и Туит 3.8). Разумно е също да споделите своите мисли със свещеник или друг човек, на когото имате доверие, че може да стори това разграничение. Духовният наставник може да ви предложи насоки и да ви помогне да не губите от поглед по-голямата картина (виж Туит 4.6). Много е лесно да се оставите да бъдете носени от шума и суетата на всекидневието или от ентусиазма на мига!

Когато откриете това, към което сте призвани, ще изпитате истинско чувство на задоволство. Дори някои неща да останат неясни или изборът да ви носи опасности и трудности, дълбоко в себе си ще почувствате, че вършите правилното нещо. Точно това чувство на вътрешен мир е онова, което Бог желае за всеки един от нас. Исус казва и на нас това, което говори на уплашените си ученици след Неговото Възкресение: „Мир вам”. (Йоан. 20:19)

Най-дълбоките ви желания идват от Бог, Който иска да ви помогне в решенията. Ако Го помолите за насока, Той със сигурност ще ви я даде

 

Постоянно се разсейвам!

Всеки, който се е опитвал да се моли, знае колко трудно е да остане концентриран изцяло върху Бог. Постоянно изскачат различни мисли, а това разсейва. В началото започвате със силното желание да се посветите пълноценно на времето, което сте отделили на Бог, и въпреки това мислите ви започват да блуждаят в различни посоки.

Това не трябва да ви притеснява. Тъкмо обратното: ако започнете да се тревожите, ще бъдете дори още по-малко фокусирани върху Бог! Ако по време на молитва забележите, че сте разсеяни, просто отново насочете мислите си към Бог. Само Той е важен; всички ваши мисли и желания в този миг са напълно неуместни.

По време на молитвата вие сте с Бог: няма нищо по-добро и важно! Ако например внезапно си спомните, че имате да вършите нещо важно, доверете се, че Бог знае това и запазете спокойствие. Ако е достатъчно важно, ще го помните и след като свършите молитвата. Затова, когато това се случи, насочете мислите си обратно към Бог и продължете да се молите.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.