3.38. Защо да се изповядвам пред свещеник, а не само пред Бог?

Бог не иска да ни наказва за нашите грехове. Той иска да съжалим за тях и да решим да не ги повтаряме, за да можем да изживеем живота си в пълнота. Исус приветства известни грешници. Прощава им и им казва да променят живота си: „Прощават ти се греховете” (Марк. 2:5); „Иди си и недей вече греши” (Йоан. 8:11). Той не иска нищо повече от това да отнеме греховете на света (виж Туит 4.14). Затова Той установява тайнството на Помирението, наричано също Изповед.

# Пред свещеник

Исус дава на апостолите силата да опрощават греховете от името на Бог (Йоан. 20:21-23). За да може това служение на опрощението да продължи до края на времената, тази власт преминава от Апостолите към техните приемници, епископите и свещениците. Ако се молим да бъдем опростени сами, лесно можем да се усъмним дали наистина сме получили опрощение. Докато се изпълваме с увереност и радост винаги когато изповядаме греховете си пред свещеник и го чуем да казва: „Освобождавам те от греховете ти.”

# Искрена изповед

Всеки греши (виж Туит 4.13). Всеки се нуждае от Божието опрощение. Следователно тайнството на Покаянието и помирението е непомерен дар на Църквата. В момента, в който свещеникът опрощава вашите грехове (опрощение), вие действително сте опростени от Бог. Но опрощението не е автоматично. Има три условия: честно да изкажете пред свещеника вашите грехове (изповед), същински да съжалите за стореното и сериозно да решите да не повтаряте тези грехове (разкаяние), както и да сте готови да изпълните епитимията, наложена ви от свещеника (удовлетворение).

# Разкаяние

Когато св. Петър осъзнава, че на три пъти се е отрекъл от Христос, той „горко плака” (Лук. 22:62). Той съзнава, че е извършил сериозен грях, и се покайва за извършеното от него. Вие също може да се покаете за извършените от вас грешки. Църквата прави разлика между съвършено и несъвършено покаяние или разкаяние. При съвършеното разкаяние вие съжалявате за стореното от вас зло, защото знаете, че сте обидили Бог, Когото обичате; вие имате и готовност да избегнете повторението на този грях в бъдеще.

При несъвършеното разкаяние вие съжалявате за стореното, защото се страхувате от наказание. Независимо от причината за вашето разкаяние Бог иска да ви прости. Несъвършеното разкаяние е достатъчно, но съвършеното е по-добро: ако се отнасяте сериозно към вашата връзка с Исус, вероятно съжалявате основно защото сте Го наранили! Всеки път, когато се покаете и пристъпите към изповед, Бог с радост ви прощава. Той не брои колко пъти сте приели тайнството: с желание ви прощава отново и отново. (Мат. 18:22)

Бог иска да знаем: ако се изповядаме честно и с покаяние, че греховете ни са простени. Упълномощава свещениците да правят това в Негово име.

Тайнството на Помирението

Повторяемо: Да

Служител: Епископ, свещеник

Резултат: Помирение с Бог, опрощение на всички грехове, изповядани с истинско покаяние, възстановяване на състоянието на благодат, което е било изгубено чрез смъртния грях

Материали: *

Действие: След като каещият се човек изповяда своите грехове и изрази своето покаяние, свещенослужителят полага върху него ръцете си

Слова: „Опрощавам греховете ти в името на Отца, Сина и Светия дух“

Покаяние

В тайнството Изповед Бог прощава греховете и възстановява връзката с Него, но вредата, нанесена от вашите грехове, остава. Когато счупите една ваза (дори случайно), вие не само трябва да кажете, че съжалявате, но и да се опитате да я поправите или възстановите (виж Туит 2.35). По същия начин трябва не само да кажем на Бог, че съжаляваме за нашите грехове, но и да се опитаме да поправим нанесената вреда. За да ви помогне да сторите това, по време на изповедта свещеникът ви налага епитимия. Справедливостта изисква да поправите вредата, която вашият ближен е претърпял заради вас (да върнете открадната стока, да поправите лъжливия доклад и т.н.). Но също трябва да поправите вредата, която сте нанесли на себе си и на връзката ви с Бог. Това не може да постигнете сами, за това е необходимо Божията благодат и подкрепата на такива практики като молитва, пост и милосърдните дела, които имат силата да възстановят счупеното. Тъй като душите след смъртта продължават да имат нужда от възстановяване, в отвъдния живот съществува чистилището (виж Туит 1.47)