туит 3.37

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.37. С Миропомазването Светият Дух за втори път ли слиза върху нас?

При Кръщението на Исус върху Него слиза Светият Дух (Мат. 3:16), което му дава сили да устои на изкушенията на дявола в пустинята (Мат. 4:1-11). Исус обещава на Своите ученици, че след Неговото Възнесение и те ще получат Светия Дух (Йоан. 15:26). Това се случва на Петдесятница, когато Апостолите получават силата и смелостта да вестят Благата вест за Исус по целия свят (Деян. 2:1-4; виж Туит 3.34). Миропомазването завършва тайнството Кръщение, както например когато Апостолите Петър и Йоан се молят над някои хора, които вече са били кръстени, за да получат Светия Дух (Деян. 8:15-17). По-късно Църквата започва да извършва кръщението и миропомазването на новите християни по време на Великденското бдение.

# Ново начало

Преди да приеме Миропомазването, човек, който е бил кръстен като дете, подновява обетите, дадени от родителите и кръстниците му от негово име по време на кръщението. В Източния католически обред детето получава миропомазване веднага след кръщението, а в латинския обред като младеж.

Човек, който встъпва в Църквата в зряла възраст, получава Миропомазване веднага след Кръщението. В знак на новия живот при кръщението човек получава ново име. Когато по-късно получи Миропомазване, той може да добави и друго име, в знак на решението му да следва Христос като зрял човек. Името, прието при миропомазването, обикновено е името на светец, когото той почита и от когото се възхищава. (виж Туит 4.16) Задачата на кръстници те е да помагат на родителите на кръстенето дете да възпитат детето си като християнин. Застъпниците при миропомазването помагат на човека, който получава Миропомазването (Конфирмация), да бъде зрял следовник на Исус.

# Даване на сила

Когато се раждаме отново като християни чрез кръщението, ние приемаме Светия Дух. Миропомазването утвърждава или укрепва присъствието на Духа (на латински firmare означава „укрепвам”). Това тайнство ни дава специалната сила и подкрепа на Светия Дух, а връзката на кръстените с Църквата става по-съвършена. (ККЦ 1285). Миропомазването оставя невидим и незаличим отпечатък върху човека. Този печат, или знак на Светия Дух, показва, че вече напълно принадлежим на Христос.

# Разпространяване на вярата

Заедно с другите тайнства на въведението – Кръщението и Евхаристията (виж Туит 3.35) – Миропомазването ни прави зрели християни, призвани да свидетелстваме за нашата вяра и ако е необходимо, да я защитаваме. По този начин ние се превръщаме в „солта на земята” и „светлината на света”, каквито Исус очаква да бъдат всички християни. (Мат.5:13-14) С помощта на Светия Дух ставаме способни на велики дела за Бог, получаваме силите да надмогнем нашата човешка слабост, както правят светците. За да стане това възможно, даровете на Светия Дух са от голяма полза (Виж Туит 1.32).

Миропомазването укрепва дара на Светия Дух, приет в Кръщението. Получилият тайнството свидетелства за Божията любов и е по-близо до Църквата.

 

Тайнството Миропомазване

Повторяемо: Не

Служител: Епископ (свещеник, ако получи разрешение)

Резултат: Обвързва кръстения по-здраво с Църквата и укрепва у него даровете на Светия Дух

Материали: Миро (олио)

Действие: Полагане на ръце и миропомазване на челото

Слова: „(Името), приеми печата на Светия Дух

 

Броня

Свети Павел ни призовава да открием силата си в Бог и да се въоръжим срещу злото, като си наденем бронята на Бог, което може да бъде видяно като описание на даровете на Миропомазването: „И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово” (Еф. 6:14-18). С помощта на Светия Дух, чиито дарове приемаме чрез тайнството Миропомазване, сме способни да извършим всичко, което Бог иска от нас.

Свети Павел не иска да каже, че ние буквално трябва да се впуснем във война, а че истинският следовник на Христос рано или късно се сблъсква със съпротива и несгоди. Християнинът трябва да бъде готов да се бори с изкушението и злото и да се посвети на следването на Божията воля (виж Туит 4.43). За да разграничим доброто от злото, ние се нуждаем от даровете на Светия Дух (виж Туит 1.32). Затова тайнството Миропомазване е толкова важно.

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.