3.36. Какви са последиците от кръщението?

Исус поверява на Църквата задачата да превърне всички хора в Негови следовници, като ги кръщава и поучава (Мат. 28:19-20). Кръщението е много важно: „Ако някой се не роди от вода и Дух, казва Исус, не може да влезе в царството Божие” (Иоан. 3:5).

Кръщението поставя началото на нова, лична връзка с Бог, на нов живот в Христос, което изисква и нов начин на живот. За да получи подкрепа и да успее да преодолее влечението си към злото, кандидатът за кръщение се помазва с елея на катехумените (виж Туит 3.30). След кръщението той е помазван с миро в знак на това, че чрез Светия Дух той споделя служението на Исус като цар, пророк и свещеник (виж Туит 3.30). Кръщелната свещ показва, че подобно на Исус той също трябва да стане светлина на света (Мат. 5:14).

# Божие чедо

Чрез кръщението ние сме възприемани като Божии чеда. От този миг ние ставаме част от Неговата Църква, от голямото християнско семейство (виж Туит 2.1). Това тайнство отмива първородния грях, отделянето от Бог, което е последица от първия грях на Адам (ККЦ 405; виж Туит 1.4). Кръщението измива и опрощава и личните грехове, т.е. тези, които са били извършени доброволно. Кръщението поставя началото на нов, свръхестествен живот с Христос. Умираме за нашия стар начин на живот, за да израснем в новия живот в Него (Рим. 6:3-6). От този момент нататък Светият Дух ни помага да живеем като добри християни (1 Кор. 12:13). За греховете, които извършваме след кръщение­то, можем да потърсим прошка чрез тайнството на Покаянието и помирението (виж Туит 3.38).

# Рано или късно?

Ако личните грехове се опрощават чрез кръщението, защо да не изчакаме до края на живота си, за да се кръстим? Така човек може да продължи да води греховен живот колкото се може по-дълго и все пак да отиде на небето, нали? Единственият проблем в този възглед е, че никой не знае кога ще умре. Другият е, че Бог не прощава нашите грехове, ако не съжалим за тях истински: а как може да съжалява човек, който умишлено извършва грехове колкото се може по-дълго? Тънките сметки или личният интерес нямат място в добрите отношения, особено в отношенията с Бог.

Ако съзнателно и без основателна причина отлагате кръщението, не може да обичате истински Бог! Не е нужно да бъдете съвършен, за да се кръстите: най-важно е да копнеете за приятелство с Бог.

# Твърде късно?

И все пак никога не е твърде късно в живота да се помирите с Бог: човек, който съжалява за греховете си, може да получи кръщение дори и преди смъртта си. Ако той умре, преди да бъде кръстен, в определени случаи това може да се смята за кръщение по желание и да има същите последици като същинското тайнство. Църквата вярва, че некръстен човек, загинал заради вярата си в Исус, получава кръщение по кръв, какъвто е случаят на децата, убити от Ирод, когато той се опитва да убие Исус (Мат. 2:16).

Чрез кръщението ставаме деца на Бог и членове на Църквата. Първородният грях и личните грехове се измиват.

Тайнството Кръщение

Повторяемо: Не

Служител: Епископ, свещеник, дякон (в изключително положение всеки може да кръщава)

Резултат: Кръстеният става чедо на Бог и член на Църквата; първородният грях е измит, личните грехове са простени, приет е Светият Дух

Материали: Вода

Действие: Трикратно изливане или потапяне във вода

Слова: „(Името), аз те кръщавам в името на Отца и Сина и Светия Дух“

Дете или възрастен?

Първите християни са възрастни хора, съзнателно решили да последват Исус. Ако те са имали деца, и те са били кръщавани и възродени в Христос. Добрите родители обичат своите деца и им дават всичко, от което те имат нужда. Тъй като връзката с Бог чрез кръщението е толкова важна за спасението, католиците искат да дадат този дар на своите деца.

След кръщението децата са възпитавани във вярата, за да могат впоследствие те съзнателно да направят избора си и да последват Исус в Католическата църква. Най-големият дар, който родителите могат да дадат на своите деца, е личната връзка с Бог