3.32. Какво се случва по време на Великденското бдение?

Християните от векове имат традицията да се събират в нощта, когато Исус възкръсва от мъртвите. Те прекарват тази нощ в молитва, песни и четене на Писанията. Евхаристията е отслужвана на зазоряване, защото Исус възкръсва тъкмо преди изгрев слънце. Все още било тъмно, когато жените отиват до гроба Му и чуват: „Той възкръсна, както беше казал” (Мат. 28:5-6). Великденското бдение е най-важният празник в литургичния календар. Защото във Възкресението всичко, казано и сторено от Исус, добива смисъл (виж Туит 1.50). Чрез Възкресението Си Той обещава и на нас живот вечен!

# Литургия на светлина

Започваме Литургията за Великденското бдение, като се събираме в тъмнината на нощта. Вътре или извън църквата е запален огън, който е благословен. Той се използва за запалването на пасхалните свещи, които символизират Христос, нашата Светлина. Дякон или свещеник внася свещта през иначе тъмна църква, като изпява на три пъти „Светлината Христова”. А всички отговарят: „Да благодарим на Бога.” Събраните на едно място свещи на хората са запалвани от тази пасхална свещ и тогава изведнъж тъмната църква е огрята от светлина.

# Литургия на Словото

По време на Великденското бдение в латинския обред се четат седем текста от Стария завет, които описват развитието във времето на Божия план за спасение на човечеството (виж Туит 1.27). Всяко четиво е последвано от псалм и молитва. Четивата включват историята на Сътворението (Бит.1:1-2:2; виж Туит 1.3), Авраамовата жертва (Бит. 22:1-18; виж Туит 1.23) И изхода от робството в Египет (Изх. 14:15-15:1; виж Туит 1.24). Четени са и откъси от пророците за новия Йерусалим (Ис. 54:5-14; виж Туит 1.45), за спасението на всички народи (Ис. 55:1-11; виж Туит 1.26), за източниците на мъдростта (Вар. 3:9-15; 32; 4:4) и за новото сърце и душа, които Бог иска да ни даде. (Иез. 36:16-17а; 18-28). След това се изпява Слава, (виж Туит 3.27). Както и Алилуя, тя не е била пята от началото на Великия пост.

Всички светлини са запалени, свещите на олтара греят, църковните камбани бият. Това е най-голямото тържество през годината, защото през тази нощ Исус наистина възкръсва от мъртвите! Сетне чуваме думите на свети Павел, че веднъж възкръснал от мъртвите, Христос няма да умре отново (Рим. 6:3-11). Преди да бъде прочетено Евангелието, триумфално се е изпява Алилуя: Алилуя! Христос воскресе!

# Кръщение и Евхаристия

Великден е най-важният момент за християнско въведение (виж Туит 3.35). Когато хората, които очакват да бъдат кръстени, застанат със свеще­ника пред кръщелния купел, ние измолваме Божието благословение над кръщелна вода. С литаниите към светците се обръщаме с молитва към тях да се помолят за всеки един от тези, които ще се кръстят, и за всички нас. По време на молитвата, с която свещеникът благославя водата, изслушваме разказа за историята на нашето спасение (виж Туит 1.27). След като катехумените (кандидатите за кръщение) се отрекат от злото и дявола и изповядат Исус за свой Спасител, те приемат тайнствата Кръщение и Миропомазване. (виж Туит 3.36 – Туит 3.37) Тогава всички вярващи подновяват своите кръщелни обети.

Като знак за новия живот, който започва с кръщението, всички се поръсват с новата кръщелна вода. През нощта Христос е върнат към живота от Бог и Той ни обещава, че ние също ще бъдем възкресени. В известен смисъл в кръщението пие умираме и възкръсваме с Христос, за да започнем нов живот с Него. (виж Туит 3.36) Великденското бдение завършва с радостно и тържествено отслужване на Евхаристията.

Великденското бдение отбелязва възкресението на Исус чрез запалени свещи и четива за Божия спасителен план, чрез тайнствата Кръщение и Евхаристия.

Благословението на пасхалната свещ

Пасхалната свещ е символ на Христос. Това се вижда, когато свещеникът очертава върху голямата и здрава свещ кръстен знак, първата буква (A, alpha) и последната буква (Ω, omega) от гръцката азбука и годината. Сетне произнася: „Христос вчера и днес. Начало и Край. Алфа и Омега. Негови са времената. И вековете. На Него слава и владичество през цялата вечност. Амин.” Свещеникът взима пет зрънца тамян като символ на петте кръстни рани на Исус. Те символизират жертвата на живота Му, който Той посвещава изцяло на Бога (виж Туит 1.26). Зрънцата се вграждат в свещта, докато свещеникът казва: „Чрез Своите свети рани. Славни. Да ни закриля и опази Христос Господ Амин“. А когато пасхалната свещ е запалена, той казва: „Нека светлината на Христос израства в слава и разнесе мрака в умовете и сърцата ни.”