3.31. Трябва ли да отида на църква на Велики петък?

В три часа следобед на първия Велик петък, увиснал на кръста, Исус извиква: „Отче! в Твоите ръце предавам духа Си” (Лук. 23:44-46). След тези думи Той умира, отдавайки живота си за нае. Оттогава три часът следобед е смятан за „час на милосърдието”, на любовта докрай. Това е „великото” на Велики петък. (виж Туит 1.26)

# Тържествена литургия

На Велики петък отбелязваме най-същественото в нашата вяра в Исус: ако Той не беше пострадал и умрял за нас, нямаше да бъде възможно Възкресението Му на Великден (виж Туит 3.33). За отношенията ни с Исус е много важно на този ден, най-тежкия в неговия живот, да отделим известно време, за да отидем на църква. Ако на Разпети петък се налага да отидем на работа или на училище, може да отделим време през обедната почивка, за да прочетем молитвата за спирките на Кръстния път (виж Кръстен Път). Още по-важно е да посетим Тържествената литургия на Разпети петък.

Погледнато повърхностно, Литургията на Велики петък може да ви се стори дълга и мрачна, но когато почувствате любовта, коя то Исус излива към нас на Кръста, ще осъзнаете и красотата, и вълнението на това богослужение. Когато на Разпети петък влизаме в църквата, забелязваме, че купелът със светената вода е празен, а статуите са покрити. Няма горящи свещи, органът е замлъкнал. Олтарът е празен и гол, няма никаква украса. Празната и отворена Дарохранигелница потвърждава: Исус е мъртъв.

# Страсти и застъпничество

В началото на Литургията на Разпети петък свещеникът и неговите помощници пристъпват мълчаливи, облечени в червени одежди и лягат ничком (изцяло) на земята пред олтара (виж Туит 3.25). Всички други коленичат. След първото (Ис. 52:13-53:12) и второто четиво (Евр. 4:14-16; 5:7-9) се прочита описанието на Страстите и смъртта на Христос от Евангелието на Йоан (Йоан. 18:1-19:42). Когато чуем, че Исус е умрял, всички коленичат. Следва поредица от тържествени прошения за Църквата, за подготвящите се за кръщение, за единството на християните, за юдейския народ, за невярващите в Бог, за заемащите обществена длъжност и за всички хора в нужда.

# Поклонение на Кръста и Причастие

Следва поклонение па Кръста. Разпятието е носено тържествено между две горящи свещи. Свещеникът показва на всички кръста като знак за свръхчовешката жертва, която Исус поема върху Себе Си заради нас (виж Туит 1.28). Трикратно се повторя следната молитва: „Ето кръстното дърво, на което увисна спасението на света.” А всички отговарят: „Дойдете да се поклоним.” За известно време всички коленичат в знак на мълчаливо преклонение. А сетне, в знак на нашата любов към Исус, пристъпваме да целунем кръста. Добре е да се знае, че Исус очаква от всички нас да поемем своя кръст и да Го последваме (Марк. 8:34). Жертвата на Исус на Кръста и литургичната жертва е една и съща жертва (виж Туит 1.26). Затова дори на този ден на възпоминание на Неговата смърт можем да приемем Причастие, което стои на временен олтар от Велики четвъртък (виж Туит 3.30). След последната молитва свещеникът излиза в мълчание. В празната и тъмна църква остава Кръстът, осветен само от две свещи, които напомнят, че Божията светлина ще надмогне дори най-дълбокия мрак и зло.

На Велики петък Исус умира за теб. Има ли по-важна причина, която да те накара да отделиш известно време и да отидеш на църква?

Велика събота

Денят след Разпети петък е Велика събота. Този ден често сякаш е забравян, но той не е само ден за последни приготовления и пазаруване преди Великден. Това е преди всичко ден, в който можем да бъдем с Исус, Който наистина е мъртъв. Чрез своята смърт Той надмогва смъртта и побеждава дявола, „оногова, у когото е властта на смъртта”. (ККЦ 635). Исус „слезе в недрата на смъртта” не само заради християните, но и заради всички живели преди Христос. (Йоан. 5:25; виж Туит 1.45). Исус спасява всички хора от всички времена и всички места, потърсили помирение с Бог (ККЦ 634). На Велика събота можем да помислим за Страстите и смъртта на Христос. На този ден не се отслужва Евхаристия, а олтарът остава празен до тържественото Великденско бдение. Продължаваме нашия пост до Великденското бдение (виж Туит 3.29). До около 1955 г. Великденското бдение е било отбелязвано сутринта на Велика събота, а постът е завършвал на обяд, когато започвали да бият църковните камбани. Днес, подобно на първите християни, отбелязваме Великденското бдение след залез слънце (виж Туит 3.32).