3.30. Какво представлява Пасхалното тридневие, което започва на Велики четвъртък?
Последната седмица на Великия пост, Страстната седмица, започва с Връбница и завършва със Страстната събота. Тази седмица е свята, защото ни напомня за времето, в което Исус страда и умира за нашето спасение (виж Туит 1.28).
Великденското или Пасхалното тридневие – Triduum, е тридневното почитане на страстите, смъртта и възкресението на Исус, което започва вечерта на Велики четвъртък и завършва в неделята на Възкресение. По време на Тридневието отбелязваме същинския център на нашата вяра. Върховният миг е Великденското бдение, което започва вечерта на Велика събота и с което отбелязваме Възкресението на Христос от мъртвите. В тези дни ние отбелязваме същността на нашата християнска вяра.
# Меса на миропомазване
На Велики четвъртък Църквата чества установяването от Исус на Евхаристията и Свещенството. Сутринта на Велики четвъртък (или по-рано през Страстната седмица) свещениците от диоцеза се събират заедно с техния епископ на тържествена Меса, на която те подновяват своите свещенически обети. В тази Меса на миропомазването се осветяват трите вида свето миро, използвани в тайнствата през следващата година.
# Евхаристия
Вечерта на Велики четвъртък честваме празника на трите големи дара, е които Исус дарява Църквата: Евхаристията (виж Туит 3.44), Свещенството (виж Туит 3.41) и Божията любов, която побеждава смъртта (виж Туит 1.26). Като символ на зържесгвеността на този миг богослужебният цвят е бял.
Припомняме си как Исус установява Евхаристията на Тайната вечеря със Своите ученици, както това е описано от евангелистите Матей, Марк и Лука. Прави впечатление, че Йоан не споменава нищо в своето Евангелие за важния момент, в който Исус преосъществява хляба и виното в Своите Тяло и Кръв, но той описва други неща, сторени от Исус през тази нощ. Когато Исус измива нозете на Апостолите, Той извършва дело на покорен слуга (Йоан. 13:2-17). А сетне, наричайки ги Свои приятели, им заповядва да правят същото. По този начин Исус показа, че Евхаристията е пряко свързана с любовта и служението на ближния (виж Туит 3.50). Така, по време на Месата на Велики четвъртък, след проповедта свещеникът сваля от себе си одеждите си и измива краката на 12 души. Това прави любовта на Исус видима, а ние отново сме вдъхновени да следваме Неговия пример (Йоан. 13:15). Бихте ли искали и вашите крака да бъдат измити от Исус? Може да ви се струва странно и трудно приемливо. Не сте единствените: свети Петър също се бори да приеме Христовата любов (Йоан. 13:6-10).
# Молитвата на Исус
В края на Литургията съдът с Хостията се поставя върху олтара и се прекадява. Оставяйки Дарохранителницата празна и отворена (виж Туит 3.21), свещеникът в шествие отива със Светото Причастие до временен олтар, където то остава до Великден. Този олтар, красиво украсен със свещи и цветя, напомня за Гетсиманската градина, където Исус очаква своя арест в страх. Той иска от Своите Апостоли да останат будни и да се моля т с Него, приканва и нас да направим същото. „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна”. (Мат. 26:41)
Исус страда, умира и възкръсва след три дни (Triduum). На Велики четвъртък поменаваме установяването на Евхаристията и свещенството.
Светите масла (мира)
Маслата са използвани през годината за предаване на тайнствата. Всяка енория получава малко количество от него и то се съхранявани на специално място в църквата.
* Елеят за катехумените е ползван за помазването на тези, които се подготвят за Кръщението. Молим се силата Христова да ги предпази от злото (виж Туит 3.36).
* Елеят за болните е ползван в тайнството за Помазването на болните. Молим се болният да има духовната сила, за да преживее своите страдания в единство с Христос и за изцеление (виж Туит 3:40).
* Светото миро включва балсам, ароматно смолисто вещество, произвеждано от различни растения. Епископът духва над него, за да отбележи изпращането от Исус на Църквата на Светия Дух. Мирото е ползвано в тайнствата Кръщение, Миропомазване и Свещенство (виж Туит 3.36, Туит 3.37 и Туит 3.41).
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.