туит 3.30

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.30. Какво представлява Пасхалното тридневие, което започва на Велики четвъртък?

Последната седмица на Великия пост, Страстната седмица, започва с Връбница и завършва със Страстната събота. Тази седмица е свята, защото ни напомня за времето, в което Исус страда и умира за нашето спасение (виж Туит 1.28).

Великденското или Пасхалното тридневие – Triduum, е тридневното почитане на страстите, смъртта и възкресението на Исус, което започва вечерта на Велики четвъртък и завършва в неделята на Възкресение. По време на Тридневието отбелязваме същинския център на нашата вяра. Върховният миг е Великденското бдение, което започва вечерта на Велика събота и с което отбелязваме Възкресението на Христос от мъртвите. В тези дни ние отбелязваме същността на нашата християнска вяра.

# Меса на миропомазване

На Велики четвъртък Църквата чества установяването от Исус на Евхаристията и Свещенството. Сутринта на Велики четвъртък (или по-рано през Страстната седмица) свещениците от диоцеза се събират заедно с техния епископ на тържествена Меса, на която те подновяват своите свещенически обети. В тази Меса на миропомазването се осветяват трите вида свето миро, използвани в тайнствата през следващата година.

# Евхаристия

Вечерта на Велики четвъртък честваме празника на трите големи дара, е които Исус дарява Църквата: Евхаристията (виж Туит 3.44), Свещенството (виж Туит 3.41) и Божията любов, която побеждава смъртта (виж Туит 1.26). Като символ на зържесгвеността на този миг богослужебният цвят е бял.

Припомняме си как Исус установява Евхаристията на Тайната вечеря със Своите ученици, както това е описано от евангелистите Матей, Марк и Лука. Прави впечатление, че Йоан не споменава нищо в своето Евангелие за важния момент, в който Исус преосъществява хляба и виното в Своите Тяло и Кръв, но той описва други неща, сторени от Исус през тази нощ. Когато Исус измива нозете на Апостолите, Той извършва дело на покорен слуга (Йоан. 13:2-17). А сетне, наричайки ги Свои приятели, им заповядва да правят същото. По този начин Исус показа, че Евхаристията е пряко свързана с любовта и служението на ближния (виж Туит 3.50). Така, по време на Месата на Велики четвъртък, след проповедта свещеникът сваля от себе си одеждите си и измива краката на 12 души. Това прави любовта на Исус видима, а ние отново сме вдъхновени да следваме Неговия пример (Йоан. 13:15). Бихте ли искали и вашите крака да бъдат измити от Исус? Може да ви се струва странно и трудно приемливо. Не сте единствените: свети Петър също се бори да приеме Христовата любов (Йоан. 13:6-10).

# Молитвата на Исус

В края на Литургията съдът с Хостията се поставя върху олтара и се прекадява. Оставяйки Дарохранителницата празна и отворена (виж Туит 3.21), свещеникът в шествие отива със Светото Причастие до временен олтар, където то остава до Великден. Този олтар, красиво украсен със свещи и цветя, напомня за Гетсиманската градина, където Исус очаква своя арест в страх. Той иска от Своите Апостоли да останат будни и да се моля т с Него, приканва и нас да направим същото. „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна”. (Мат. 26:41)

Исус страда, умира и възкръсва след три дни (Triduum). На Велики четвъртък поменаваме установяването на Евхаристията и свещенството.

 

Светите масла (мира)

Маслата са използвани през годината за предаване на тайнствата. Всяка енория получава малко количество от него и то се съхранявани на специално място в църквата.

* Елеят за катехумените е ползван за помазването на тези, които се подготвят за Кръщението. Молим се силата Христова да ги предпази от злото (виж Туит 3.36).

* Елеят за болните е ползван в тайнството за Помазването на болните. Молим се болният да има духовната сила, за да преживее своите страдания в единство с Христос и за изцеление (виж Туит 3:40).

* Светото миро включва балсам, ароматно смолисто вещество, произвеждано от различни растения. Епископът духва над него, за да отбележи изпращането от Исус на Църквата на Светия Дух. Мирото е ползвано в тайнствата Кръщение, Миропомазване и Свещенство (виж Туит 3.36, Туит 3.37 и Туит 3.41).