3.29. Защо постим в продължение на 40 дни по време на Великите пости?

Периодът от 40 дни преди Великден (Великия пост) е време за покаяние. Съзнавайки, че сме грешници, които имат нужда от Божието опрощение и благодат (виж Туит 4.12), ние изпо­вядваме греховете си (виж Туит 3.39), постим (виж Туит 3.19), молим се и вършим благочестиви дела (виж Туит 3.50), за да поправим сторената от нас вреда. Постим в подражание на Исус, който пости в пустинята в продължение на 40 дни (Мат. 4:1 -2).

Както и в периода на Адвента, литургичната атмосфера по време на Великия пост е приглушена: в латинския обред празничните Алилуя и Слава не се пеят (виж Туит 3.27); няма цветя, а музиката не е жизнерадостна. Богослужебният цвят е виолетов. В средата на Великите пости, на четвъртата неделя (Радостната неделя Laetare), може да бъде носено розово (виж Туит 3.25). Съгласно древния обичай на петата неделя от Великия пост (по-рано Страстната неделя), в знак на покаяние и траур изображенията и статуите в църквата често са покривани.

# Пепеляна сряда

В латинския обред Великият пост започва на Пепеляна сряда (виж Пепеляна Сряда). В много католически страни тя е предшествана от тържества – обилно ядене и пиене по време на Карнавала (думата произхожда от две латински думи, смисълът на които е почти „сбогом, месо” или от Мардигра, от френски „Блажен вторник”). Осветената пепел, ползвана при отбелязването на Пепеляна сряда, идва от изгорени върбови (палмови) клони (виж Туит 3.15) от предходната Връбница. С пепелта се прави кръстен знак върху челата на вярващите с думите: „защото пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит. 3:19) или „локайте се и вярвайте в Евангелието.” (Марк. 1:15). Смисълът на тези думи е: „Животът е кратък; живейте го благоразумно.”

# Подготовка

На Пепеляна сряда заявяваме твърдото си решение да се присъединим към покаянието на Великия пост чрез по-усърдна молитва, пост и добри дела за другите хора (Мат. 6,2-18). Чрез всичко това ние заявяваме желанието си да се покаем за греховете си и да се подготвим за Великден. Това е правилното време за получа­ване на тайнството Помирение (виж Туит 3.38). 40-те дни преди Великден са последният подготвителен период за катехумените, за тези, които ще получат Кръщение на Великден. По време на Великия пост за тях има специални молитви, официално им се даряват Евангелията, Символа на вярата и Отче наш.

# Връбница или Страстна неделя

Месата на Връбница започва с Евангелието за влизането на Исус в Йерусалим, когато Той е посрещнат царски (виж Връбница). Сетне ние го придружаваме заедно с жителите на Йерусалим в шествие с палмови клонки, пеейки „Осанна” (Мат. 21:8-9).

След шествието атмосферата се променя и ние слушваме за Страстите на Исус, започвайки с Тайната вечеря и завършвайки с Неговата смърт на Кръста. По време на съдебния процес срещу Него, организиран от Пилат, тълпата, която Го приветствала при влизането му в града, се обръща срещу Него и призовава за Неговата екзекуция: „Да бъде разпнат” (виж Мат. 27:22). Сетне Исус е бичуван, подиграван, принуден да носи своя кръст и разпнат (виж Туит 1.28). Заради страданията на Исус богослужебният цвят е червен и този ден е наричан Страстна неделя. Черкуващите се носят в дома си палмовите (върбовите) клони и ги поставят зад разпятието или друго изображение (виж Туит 3.15).

След Месата на Връбница в някои страни има традицията децата да посещават болните и възрастните. Носят им върбова (палмова) клонка във формата на кръст, украсена със сладкиши и бисквита във формата на петел.

Постим по време на Великия пост, защото и Исус пости в пустинята. Лишаваме се и от други любими неща, за да израснем в близостта си с Него.

Пост и въздържание

В периода на Великите пости спазваме пост и въздържание (виж Туит 3.19). Постим, като се храним по-малко от обичайното на Пепеляна сряда и на Велики петък. На тези дни и през другите петъци през Великия пост се въздържаме от месо. Наред с това съблюдаваме Великия пост, като се лишаваме от нещо, което обичаме, като например да играем на компютърни игри, да ядем сладкиши или прекарване на време в социалните мрежи, в израз на това, че Бог е по-важен за нас от всичко останало. Времето, което се открива в живота ни, като правим това, може да използваме за по-усърдна молитва или за по-голяма щедрост към другите. Каквито и жертви да сторим, те трябва да ни помогнат да се доближим до Исус.