туит 3.28

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.28. Рождество Христово ли е най-големият празник през годината?

Литургичиата година в латинския обряд започва с Адвента, който представлява четири седмици на подготовка и съзерцание, надежда и очакване. Четенията фокусират вниманието ни върху Божиите обещания за идването на Месията в Стария завет (виж Туит 1.26), които се изпълняват с раждането на Исус. Литургичният цвят на Адвента е виолетово. (виж Туит 3.25). Слава (виж Туит 3.27) не се пее до Бъдни вечер. На третата неделя (радостната неделя) се намираме по средата на пътя до Рождество и затова в богослуженията може да бъде използван розовият цвят, съчетание от виолетово и бяло (виж Туит 3.25). В периода на Адвента очакваме раждането на нашия Спасител Исус Христос на Коледа, но и предчувстваме Неговото Второ пришествие в края на времето (виж Туит 1.50).

# Рождество

На Рождество Ангелът Господен възвестява: „днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ”. (Лук. 2:11). След Великден и Петдесетница Рождество е най-големият и тържествен празник в християнската година. Римският служебник съдържа четири различни Рождествени меси (виж Туит 3.44), със съответните (конкретни) четения и молитви за бдението, Месата през нощта, Месата на изгрев слънце и Рождествените меси през деня. В практиката нощната и Коледните меси са най-често отслужвани. На Рождество Христово отново радостно в чест на Бог е изпят химнът Слава, който не е звучал по време на Адвента (Лук. 2: и, виж Туит 3.27). При изричането на Символа на вярата коленичим при думите: „Който за нас човеците и за нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек” (виж Туит 1.31) или при думите „който се заченал от Светия Дух, родил се от Дева Мария” (виж Туит 1.33).

# Осмината на Рождество

За да може това, което честваме, да изпълни изцяло живота ни, Рождеството съдържа осем литургични дни. Наричаме този период Рождествена осмина, която продължава от 25 декември до 1 януари. В деня след Рождество почитаме св. Стефан, първия мъченик, загинал заради Христос (Деян.7:54-60). На 27 декември отбелязваме деня на св. Йоан Богослов, а на 28 декември почитаме паметта на светите младенци, Витлеемските момчета, убити по заповед на Ирод (Млт. 2:16). В неделята след Рождество Христово почитаме Пресветото семейство на Исус, Мария и Йосиф. Новата календарна година започва с празника на Мария, Божия та Майка (1 януари).

# Богоявление

На 6 януари (или най-близката неделя) се отбелязва Богоявление, когато се чества откриването на Исус като Месия за тримата мъдреци. Тези трима мъдреци от Изтока прочитат по звездите, че се е родил велик цар на юдеите и последват звездата, която ги завежда до Младенеца Исус Христос във Витлеем. Те коленичат пред Исус и Го почитат. Даровете им говорят много за Исус: злато за царя, ливан за свещеника и смирна за помазвапе на мъртвите (Мат.2:11). В много страни на Богоявление се изпича сладкиш, в който се поставя бобено зърно или късмет. Човекът, който го открие в своето парче от сладкиша, е обявяван за цар на деня. По вратите на къщите, благословени за Богоявление, може да видите изписани буквите „С + М + В”, заобиколени от числа от двете страни, които представляват годината. Това е не само акроним от традиционните имане на тримата мъдреци – Каспар, Мелхиор и Балтазар – но и от латинския израз Christus Mansionem Benedicat: „Христос да благослови този дом”

След Великден и Петдесетница Рождеството Христово е най-големият празник в Католическата църква.

 

Адвентният венец и рождественската сцена

В седмиците преди Рождество Христово в християнските домове и църкви често е поставян Адвентен венец с четири свещи. Венецът от зелени храсти символизира вечния живот, който очакваме да наследим с идването на Исус. На всяка неделя от Адвента се запалва нова свещ. Увеличаващата се светлина символизира нашия нарастващ копнеж за идването на Христос в нашия живот.

Рождественската сцена е въведена от св. Франциск от Асизи (+ 1226). По време на своето поклонническо пътуване до Светите земи той посещава пещерата във Витлеем, в която според традицията се е родил Исус. След като се завръща у дома, той пресъздава рождественска сцена с хора и животни, която развълнувала дълбоко жителите на Асизи и ги накарала с още по-голяма почит да отбележат Рождество Христово. Оттогава християните пресъздават рождественската сцена в своите домове и по църквите.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.