3.28. Рождество Христово ли е най-големият празник през годината?

Литургичиата година в латинския обряд започва с Адвента, който представлява четири седмици на подготовка и съзерцание, надежда и очакване. Четенията фокусират вниманието ни върху Божиите обещания за идването на Месията в Стария завет (виж Туит 1.26), които се изпълняват с раждането на Исус. Литургичният цвят на Адвента е виолетово. (виж Туит 3.25). Слава (виж Туит 3.27) не се пее до Бъдни вечер. На третата неделя (радостната неделя) се намираме по средата на пътя до Рождество и затова в богослуженията може да бъде използван розовият цвят, съчетание от виолетово и бяло (виж Туит 3.25). В периода на Адвента очакваме раждането на нашия Спасител Исус Христос на Коледа, но и предчувстваме Неговото Второ пришествие в края на времето (виж Туит 1.50).

# Рождество

На Рождество Ангелът Господен възвестява: „днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ”. (Лук. 2:11). След Великден и Петдесетница Рождество е най-големият и тържествен празник в християнската година. Римският служебник съдържа четири различни Рождествени меси (виж Туит 3.44), със съответните (конкретни) четения и молитви за бдението, Месата през нощта, Месата на изгрев слънце и Рождествените меси през деня. В практиката нощната и Коледните меси са най-често отслужвани. На Рождество Христово отново радостно в чест на Бог е изпят химнът Слава, който не е звучал по време на Адвента (Лук. 2: и, виж Туит 3.27). При изричането на Символа на вярата коленичим при думите: „Който за нас човеците и за нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек” (виж Туит 1.31) или при думите „който се заченал от Светия Дух, родил се от Дева Мария” (виж Туит 1.33).

# Осмината на Рождество

За да може това, което честваме, да изпълни изцяло живота ни, Рождеството съдържа осем литургични дни. Наричаме този период Рождествена осмина, която продължава от 25 декември до 1 януари. В деня след Рождество почитаме св. Стефан, първия мъченик, загинал заради Христос (Деян.7:54-60). На 27 декември отбелязваме деня на св. Йоан Богослов, а на 28 декември почитаме паметта на светите младенци, Витлеемските момчета, убити по заповед на Ирод (Млт. 2:16). В неделята след Рождество Христово почитаме Пресветото семейство на Исус, Мария и Йосиф. Новата календарна година започва с празника на Мария, Божия та Майка (1 януари).

# Богоявление

На 6 януари (или най-близката неделя) се отбелязва Богоявление, когато се чества откриването на Исус като Месия за тримата мъдреци. Тези трима мъдреци от Изтока прочитат по звездите, че се е родил велик цар на юдеите и последват звездата, която ги завежда до Младенеца Исус Христос във Витлеем. Те коленичат пред Исус и Го почитат. Даровете им говорят много за Исус: злато за царя, ливан за свещеника и смирна за помазвапе на мъртвите (Мат.2:11). В много страни на Богоявление се изпича сладкиш, в който се поставя бобено зърно или късмет. Човекът, който го открие в своето парче от сладкиша, е обявяван за цар на деня. По вратите на къщите, благословени за Богоявление, може да видите изписани буквите „С + М + В”, заобиколени от числа от двете страни, които представляват годината. Това е не само акроним от традиционните имане на тримата мъдреци – Каспар, Мелхиор и Балтазар – но и от латинския израз Christus Mansionem Benedicat: „Христос да благослови този дом”

След Великден и Петдесетница Рождеството Христово е най-големият празник в Католическата църква.

Адвентният венец и рождественската сцена

В седмиците преди Рождество Христово в християнските домове и църкви често е поставян Адвентен венец с четири свещи. Венецът от зелени храсти символизира вечния живот, който очакваме да наследим с идването на Исус. На всяка неделя от Адвента се запалва нова свещ. Увеличаващата се светлина символизира нашия нарастващ копнеж за идването на Христос в нашия живот.

Рождественската сцена е въведена от св. Франциск от Асизи (+ 1226). По време на своето поклонническо пътуване до Светите земи той посещава пещерата във Витлеем, в която според традицията се е родил Исус. След като се завръща у дома, той пресъздава рождественска сцена с хора и животни, която развълнувала дълбоко жителите на Асизи и ги накарала с още по-голяма почит да отбележат Рождество Христово. Оттогава християните пресъздават рождественската сцена в своите домове и по църквите.