туит 3.25

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.25. Какво е значението на всички тези жестове, знаци и цветове?

По време на Литургията извършваме много и различни действия, всяко едно от тях е израз на нещо, което бихме искали да кажем (виж Туит 3.24).

# Прав, поклон, седнал

* Стоенето прав е молитвената поза още на ранните християни и представлява символичен знак на възкресението. Затова по време на някои от най-важните молитви на Литургията стоим прави. От уважение към Евангелието стоим прави и когато то се възвестява.

* Поклонът е друг начин за изразяване на почит. Правим малък поклон с глава в името на Исус (на Мария или на определен светец). Ако не сме коленичили, когато приемаме Причастие, правим дълбок поклон (или коленичим) преди това. Свещеникът и неговите помощници се покланят пред олтара всеки път когато минават пред него. Ние също се покланяме пред олтара, ако при влизането ни в църквата Дарохранителницата не стои на видно място (виж Туит 3.20).

* Седналото положение изразява покой. Изслушваме четенията тихо и внимателно. Можем да се молим седнали, както и във всяка поза.

* Колениченето е класическа поза за лична молитва и израз на преклонението на Бог. Подобно на тримата мъдреци, които обожават бебето Исус във Витлеем, и вие може да се смирите пред Исус (Maт. 2:11). По време на важни моменти от Месата коленичим пред Неговото присъствие в Евхаристията.

* Падане ничком с лице надолу е знак за пълно отдаване на Бог. На Разпети петък свещеникът пада ничком на земята пред олтара (виж Туит 3.31). В Литургията по ръкоположението (в латинския обред) (виж Туит 3.41) кандидатите също лягат ничком, докато вярващите призовават светците да се молят за тях.

# Ръцете

Можем да изразим много неща с ръцете си. Когато се молим, събираме ръцете си: не ги ползваме за нищо друго и се фокусираме изцяло върху Бог. Ранните християни често са се молили, като стоели с широко отворени ръце в знак, че са готови да приемат Божията благодат (виж Туит 4.12) и че самите те стоят с празни ръце пред Него. Това е позата, с която свещеникът се моли от името на общността. Когато свещеникът простре ръцете си над човек или обект, това е знак за призоваване на Светия Дух (виж Туит 1.31), при което той измолва Божията благословия.

# Жестове

В началото и в края на молитвата правим кръстния знак: молим Светата Троица (виж Туит 1.33) да бъде е нас и да ни помага. Когато се чете Евангелието, правим кръст е палеца върху челото, устните и след това сърцето. Без думи изразяваме готовност да разберем Божието Слово, да говорим Неговото Слово и да го запазим в сърцата си. Литургичната целувка е знак на уважение. Свещеникът целува олтара, защото той символизира самия Исус. По същата причина той целува и текста на Евангелието след неговото изчитане на глас. В определени моменти целуваме реликвите в израз на почит към светците, както и нозете на Господа Исус върху кръста на Разпети петък (виж Туит 3.31).

Изправени е поза за молитва; поклонът и колениченето са израз на преклонение. Седнали; събраните ръце са също знаци за молитва.

 

Какви са богослужебните цветове?

Цветовета на одеждите на духовниците и литургичното пространство се променят в зависимост от църковни празници и тържества. В латинския обред тези цветове символизират причината за нашето събрание в този миг (виж Туит 3.26).

* Бялото е цветът на светлината, чистота и славата. Той е използван на празнични дни (Рождество Христово, Великден, както и в дните на някои светни). Понякога вместо или заедно с бялото се използват златният и сребърният цвят, символ съответно на триумфа и радостта.

* Червеното символизира огъня на Светия Дух (Петдесетница), кръвта (Велики петък) и Божията любов. Червено се носи и на празниците на мъчениците, убити заради вярата си в Христа.

* Виолетовото е цветът на покаянието и на подготовка през Адвента и Великия пост (виж Туит 3.28Туит 3.29). (В неделите в средата на тези периоди може да бъде носено розово, което е смес от бяло и виолетово) Виолетовото също често е използвано и при погребения и в дена на Възпоминание на покойните.

* Черното, знак за траур, може да бъде носено на погребения и на Задушница (виж Туит 3.27).

* Зеленото, символ на живота и израстването в Господа, е използвано при всички останали богослужения през годината (виж Туит 3.27).

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.