3.25. Какво е значението на всички тези жестове, знаци и цветове?

По време на Литургията извършваме много и различни действия, всяко едно от тях е израз на нещо, което бихме искали да кажем (виж Туит 3.24).

# Прав, поклон, седнал

* Стоенето прав е молитвената поза още на ранните християни и представлява символичен знак на възкресението. Затова по време на някои от най-важните молитви на Литургията стоим прави. От уважение към Евангелието стоим прави и когато то се възвестява.

* Поклонът е друг начин за изразяване на почит. Правим малък поклон с глава в името на Исус (на Мария или на определен светец). Ако не сме коленичили, когато приемаме Причастие, правим дълбок поклон (или коленичим) преди това. Свещеникът и неговите помощници се покланят пред олтара всеки път когато минават пред него. Ние също се покланяме пред олтара, ако при влизането ни в църквата Дарохранителницата не стои на видно място (виж Туит 3.20).

* Седналото положение изразява покой. Изслушваме четенията тихо и внимателно. Можем да се молим седнали, както и във всяка поза.

* Колениченето е класическа поза за лична молитва и израз на преклонението на Бог. Подобно на тримата мъдреци, които обожават бебето Исус във Витлеем, и вие може да се смирите пред Исус (Maт. 2:11). По време на важни моменти от Месата коленичим пред Неговото присъствие в Евхаристията.

* Падане ничком с лице надолу е знак за пълно отдаване на Бог. На Разпети петък свещеникът пада ничком на земята пред олтара (виж Туит 3.31). В Литургията по ръкоположението (в латинския обред) (виж Туит 3.41) кандидатите също лягат ничком, докато вярващите призовават светците да се молят за тях.

# Ръцете

Можем да изразим много неща с ръцете си. Когато се молим, събираме ръцете си: не ги ползваме за нищо друго и се фокусираме изцяло върху Бог. Ранните християни често са се молили, като стоели с широко отворени ръце в знак, че са готови да приемат Божията благодат (виж Туит 4.12) и че самите те стоят с празни ръце пред Него. Това е позата, с която свещеникът се моли от името на общността. Когато свещеникът простре ръцете си над човек или обект, това е знак за призоваване на Светия Дух (виж Туит 1.31), при което той измолва Божията благословия.

# Жестове

В началото и в края на молитвата правим кръстния знак: молим Светата Троица (виж Туит 1.33) да бъде е нас и да ни помага. Когато се чете Евангелието, правим кръст е палеца върху челото, устните и след това сърцето. Без думи изразяваме готовност да разберем Божието Слово, да говорим Неговото Слово и да го запазим в сърцата си. Литургичната целувка е знак на уважение. Свещеникът целува олтара, защото той символизира самия Исус. По същата причина той целува и текста на Евангелието след неговото изчитане на глас. В определени моменти целуваме реликвите в израз на почит към светците, както и нозете на Господа Исус върху кръста на Разпети петък (виж Туит 3.31).

Изправени е поза за молитва; поклонът и колениченето са израз на преклонение. Седнали; събраните ръце са също знаци за молитва.

Какви са богослужебните цветове?

Цветовета на одеждите на духовниците и литургичното пространство се променят в зависимост от църковни празници и тържества. В латинския обред тези цветове символизират причината за нашето събрание в този миг (виж Туит 3.26).

* Бялото е цветът на светлината, чистота и славата. Той е използван на празнични дни (Рождество Христово, Великден, както и в дните на някои светни). Понякога вместо или заедно с бялото се използват златният и сребърният цвят, символ съответно на триумфа и радостта.

* Червеното символизира огъня на Светия Дух (Петдесетница), кръвта (Велики петък) и Божията любов. Червено се носи и на празниците на мъчениците, убити заради вярата си в Христа.

* Виолетовото е цветът на покаянието и на подготовка през Адвента и Великия пост (виж Туит 3.28 – Туит 3.29). (В неделите в средата на тези периоди може да бъде носено розово, което е смес от бяло и виолетово) Виолетовото също често е използвано и при погребения и в дена на Възпоминание на покойните.

* Черното, знак за траур, може да бъде носено на погребения и на Задушница (виж Туит 3.27).

* Зеленото, символ на живота и израстването в Господа, е използвано при всички останали богослужения през годината (виж Туит 3.27).