3.24. Какво е Литургията?

Общуваме не само с думи, но и с телата си. Когато срещнем някого, не само казваме „здравей”, но и протягаме ръка за поздрав. Когато някой има проблеми, потупваме го окуражително по гърба или го прегръщаме. Езикът на тялото изразява много от това, което искаме да кажем.

# Божиите ръце

Познавайки нашата природа (виж Туит 1.2), Бог ни е насочил към такъв начин на преклонение, който да включва цялото ни тяло. Може да се каже, че жестовете, които извършваме по време на богослужението, са езикът на тялото, с помощта на който говорим с Бог. Литургията се отнася към публичните молитви на Църквата. Чрез тях ние се съединяваме с останалите католици, за да се доближим заедно до Бог. Съществува литургия за всяко едно от седемте тайнства (виж Туит 3.35), за опело на мъртвите, за обожаване на Евхаристията (виж Туит 3.14), както и за всекидневните молитви на Църквата (виж Туит 3.13). Думата литургия произхожда от гръцката дума за „общностно служение” (виж Туит 3.44). Всеки може да види и изживее Литургията на Църквата. Церемониите и думите се основават на Писанието и Преданието (виж Туит 1.11). Литургията изисква участието на всички наши сетива чрез изпяването на химните, слушането на музиката, миризмата на тамян, колениченето и т.н. Затова се казва, че Литургията е „съвкупност от символи, химни и действия, чрез кои то Църквата изявява и изразява своето преклонение пред Бог”. (Дом Геранже) В Литургията изразяваме това, в което вярваме, и получаваме Божията благодат (виж Туит 4.12).

# Единен текст

Може би сте забелязали, че Литургията на Римокатолическата църква е една и съща навсякъде. Например може да присъствате на Света литургия в Африка или Китай и пак ще разберете какво се случва, дори без да знаете езика. Навсякъде се използват едни и същи богослужебни книги. Различен е само езикът, но всички жестове и действия са еднакви. Това единство из целия свят показва много ясно, че всички ние принадлежим на една Църква. Следвайки един и същи текст, показваме, че в Литургията има нещо, което е по-голямо от самите нас. Нито свещеникът, нито вярващите са тези, които извършват действието. Не, Бог е Този, Който го прави. Литургията не е наша. Затова не трябва да променяме действията или думите на Литургията така, че да ни бъдат удобни на нас.

# Действие!

Литургията изисква действие. На първо място такова действие е отслужването на тайнствата на нашата вяра като общност. Сетне, действие е изразът на тези тайнства в начина ни на живот (виж Туит 3.50). Служението на Бог (Литургията) и служението на нашия ближен (милосърдието) са взаимно свързани. Ние не сме християни за един час в неделя, а 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата! Най-добре знаят това просяците и затова в големите градове те често стоят пред вратите на църквите или се присъединяват към кафето или поничките след Месата.

Литургията е публична молитва, която следва ритуал, определен от Църквата. Чрез нея ние даваме израз на нашата вяра в Бог и Го срещаме.

За какво са целият този огън и вода?

В Литургията има множество символи, които имат специално съдържание. Исус казва, че Той е светлината на света (Йоан. 8:12). Горящите свещи по време на Литургията са знак, че Той е светлината на нашия живот. Когато тамянът е запален, ароматният дим от него се издига и изпълва църквата със сладко ухание. Димът е символ на нашите насочени към Бог молитви; запалените въглени символизират приношението на нашия живот, посветен на Него; а приятното ухание е символ на сладостта от живота с Бога.

На Великденското бдение се запалва огън, от който тържествено се пали пасхалната свещ, която символизира Възкръсналия Христос (виж Туит 3.32). С тази свещ е осветявана водата за кръщението на тези, които са приемани в Църквата (виж Туит 3.36). По време на Великденския период вярващите са поръсвани със светена вода по време на Месата, а на влизане в църквата католиците се освещаваме със светена вода, докато правим кръстния знак (виж Туит 3.15). Чрез тези жестове ние се връщаме към нашето кръщение.