туит 3.24

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.24. Какво е Литургията?

Общуваме не само с думи, но и с телата си. Когато срещнем някого, не само казваме „здравей”, но и протягаме ръка за поздрав. Когато някой има проблеми, потупваме го окуражително по гърба или го прегръщаме. Езикът на тялото изразява много от това, което искаме да кажем.

# Божиите ръце

Познавайки нашата природа (виж Туит 1.2), Бог ни е насочил към такъв начин на преклонение, който да включва цялото ни тяло. Може да се каже, че жестовете, които извършваме по време на богослужението, са езикът на тялото, с помощта на който говорим с Бог. Литургията се отнася към публичните молитви на Църквата. Чрез тях ние се съединяваме с останалите католици, за да се доближим заедно до Бог. Съществува литургия за всяко едно от седемте тайнства (виж Туит 3.35), за опело на мъртвите, за обожаване на Евхаристията (виж Туит 3.14), както и за всекидневните молитви на Църквата (виж Туит 3.13). Думата литургия произхожда от гръцката дума за „общностно служение” (виж Туит 3.44). Всеки може да види и изживее Литургията на Църквата. Церемониите и думите се основават на Писанието и Преданието (виж Туит 1.11). Литургията изисква участието на всички наши сетива чрез изпяването на химните, слушането на музиката, миризмата на тамян, колениченето и т.н. Затова се казва, че Литургията е „съвкупност от символи, химни и действия, чрез кои то Църквата изявява и изразява своето преклонение пред Бог”. (Дом Геранже) В Литургията изразяваме това, в което вярваме, и получаваме Божията благодат (виж Туит 4.12).

# Единен текст

Може би сте забелязали, че Литургията на Римокатолическата църква е една и съща навсякъде. Например може да присъствате на Света литургия в Африка или Китай и пак ще разберете какво се случва, дори без да знаете езика. Навсякъде се използват едни и същи богослужебни книги. Различен е само езикът, но всички жестове и действия са еднакви. Това единство из целия свят показва много ясно, че всички ние принадлежим на една Църква. Следвайки един и същи текст, показваме, че в Литургията има нещо, което е по-голямо от самите нас. Нито свещеникът, нито вярващите са тези, които извършват действието. Не, Бог е Този, Който го прави. Литургията не е наша. Затова не трябва да променяме действията или думите на Литургията така, че да ни бъдат удобни на нас.

# Действие!

Литургията изисква действие. На първо място такова действие е отслужването на тайнствата на нашата вяра като общност. Сетне, действие е изразът на тези тайнства в начина ни на живот (виж Туит 3.50). Служението на Бог (Литургията) и служението на нашия ближен (милосърдието) са взаимно свързани. Ние не сме християни за един час в неделя, а 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата! Най-добре знаят това просяците и затова в големите градове те често стоят пред вратите на църквите или се присъединяват към кафето или поничките след Месата.

Литургията е публична молитва, която следва ритуал, определен от Църквата. Чрез нея ние даваме израз на нашата вяра в Бог и Го срещаме.

 

За какво са целият този огън и вода?

В Литургията има множество символи, които имат специално съдържание. Исус казва, че Той е светлината на света (Йоан. 8:12). Горящите свещи по време на Литургията са знак, че Той е светлината на нашия живот. Когато тамянът е запален, ароматният дим от него се издига и изпълва църквата със сладко ухание. Димът е символ на нашите насочени към Бог молитви; запалените въглени символизират приношението на нашия живот, посветен на Него; а приятното ухание е символ на сладостта от живота с Бога.

На Великденското бдение се запалва огън, от който тържествено се пали пасхалната свещ, която символизира Възкръсналия Христос (виж Туит 3.32). С тази свещ е осветявана водата за кръщението на тези, които са приемани в Църквата (виж Туит 3.36). По време на Великденския период вярващите са поръсвани със светена вода по време на Месата, а на влизане в църквата католиците се освещаваме със светена вода, докато правим кръстния знак (виж Туит 3.15). Чрез тези жестове ние се връщаме към нашето кръщение.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.