3.23. Какъв е произходът на различните видове църковна архитектура?

Църковната сграда е замислена като място, в което християните, поотделно или като общност, почитат Бог (виж Туит 3.24). Първите християни са посещавали синагогата, молитвения дом на юдеите (виж Туит 1.16), за да четат Писанията. През тази епоха те отслужвали Евхаристията в дома на някои ОТ вярващите (Деян. 2:46). Малко по-късно стаите в тези домове била запазвана само за четене на Писанията и за служение на Евхаристията (виж Туит 3.20) И тогава християните престават да посещават синагогата.

# Архитектурни стилове

Най-старата такава домашна църква, чиито останки се намират в съвременна Сирия, е датирана около 235 г. През IV век са построени първите големи църкви (римските базилики) от император Кон­стантин, а прекрасен пример за тази архитектура е храмът, посветен на св. Йоан Латерански в Рим (виж Туит 2.20). През VI в. в Константинопол е изградена византийската църква „Света София” (Премъдрост). През VIII в. възниква романският стил, за който са характерни закръглените арки, в известен смисъл той се основава върху римската и византийската архитектура. Известните готически катедрали, които започват да се строят след XIII в., позволят навлизането на повече светлина в храма, като към стените са добавени допълнителни и по-големи прозорци (виж Туит 2.29), повечето от които са украсени с витражи. Високите готически кули и островръхи арки сочат към небето. Прекрасни примери за такава архитектура са катедралите „Шаргр” и „Нотр Дам” във Франция, както и катедралата „Солсбъри” в Англия. Ренесансовата архитектура, вдъхновена от класическата древност, е последвана от пищно украсената барокова архитектура: пример за такъв стил е „Църквата на йезуитите” в Рим (виж Туит 2.40).

# Към третото хилядолетие

През деветнайсети век се наблюдава завръщане към архитектурни стилове, доказали успеха си в предходните епохи. Ренесансовата архитектура открива пътя към неокласическата църкви (виж Туит 2.42). Готическото възраждане от своя страна е особено популярно в страните, където е било необходимо да се изградят много нови църкви, например в Англия и Холандия, където е разрешено възстановяването на католическата йерархия, както и в Съединените щати, където се наблюдава бързо нарастване на броя на имигран­тите католици (виж Туит 2.44 и Туит 2.45). Архитекти като англичанина Аугуст Пугин (+ 1852) оказват голямо влияние върху църквите от този период. В Съединените щати друг популярен стил през деветнайсети век е романското възраждане. Модерните църковни сгради ползват с различен успех множеството достъпни архитектурни форми и стилове. Модерното светилище на Божието милосърдие в Краков, Полша, създава чувство за свещено място, въпреки големите си размери и множеството хора, които привлича. Но има и други съвременни църкви, които не са посрещани толкова топло от вярващите.

# Места в църквата

Най-важното място в църквата е олтарът (виж Туит 3.21), отделен понякога с парапет, където вярващите коленичат, за да получат Причастие. Основната и най-голяма част от храма, наосът, е мястото, където се събират вярващите. Името му идва от латинската дума за кораб, navis, защото Църквата е като ковчега, спасил Ной и семейството му от Потопа (1Петр. 3:20; виж Туит 1.22). Влизайки в църквата, нашият път от кръщелния купел към олтара символизира пътя на кръстения човек: той напуска живота в тъмнина без Бог и заедно с Него навлиза в светлината. Изповедалните обикновено се намират в задната част или до стените на църквата. Някои църкви имат специални стаи, отредени за тайнството на Покаянието и помирението. Както и с кръщелния купел (виж Туит з.22), местоположението им е символично: от мястото в задната част на църквата, застанал като грешник, след като получи тайнството на Помирението (виж Туит 3.39), католикът се насочва към олтара, тъй като вече е готов да срещне Бог.

Въпреки че църковна архитектура се променя с времето, основната форма на църквата остава една и съща.

Молитва на изток

Ранните християни са се молили, обърнати на изток, защото в Библията се казва, че Исус ще дойде оттам. (Иез. 43:2; Мат. 24:27; виж Туит 1.50). В много от старите църкви главният олтар е разположен на изток (на латински, ad orientem). Архитектурата помага на свещеника да служи Светата литургия, обърнат към идването на Господа, и така свещеникът и вярващите се молят обърнати в една посока. След Втория ватикански събор (виж Туит 2.48) в латинския обред става общоприета практика Литургията да бъде отслужвана с лице към хората. Но отслужването на Месата (виж Туит 3.44) с лице на изток, продължава да ни напомня за същност на Литургията, чиято цел е не толкова общуването на свещеника и общност, колкото връзката между Бог и Неговия народ.