туит 3.21

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.21. Кои са най-важните места в църквата?

Пристъпвайки в потънала в сумрак католическа църква, вниманието ни е веднага е привлечено от пламъка, който гори ден и нощ в (най-често) червено кандило. Запалено е в чест на Исус, Който присъства физически в Светото Причастие (виж Туит 3.14 и Туит 3.48). След отслужването на Евхаристията останалите хостии се съхраняват в красива украсена кутия, наричана Дарохранителница. В една празна църква това е най-важното място. Това е причината за съществуването на практиката хората да коленичат, когато минават покрай Дарохранителницата. По време на служението на Евхаристията три места имат толкова важна роля, че за тях е отредено специално пространство в църквата.

# Олтар

Свещеникът отслужва Евхаристията вътре в храма, централно място в който заема олтарът. Олтарът не е просто маса: това е мястото, където ние осезаемо се свързваме с жертвата на Исус, която Той прави на Велики петък (виж Туит 1.28 и Туит 3.31). Олтарът обикновено е здраво закрепен за земята и така символизира Исус, Който е живият камък, върху който е изградена нашата Църква. (1 Петр. 2:4). Затова когато преминаваме покрай олтара, винаги се покланяме (освен ако зад него не е Дарохранителницата и тогава коленичим [виж Туит 2.20]). За да може цялата възможна чест да бъде отдадена на Исус, олтарът стои гол, дори и по време на Месата. Върху олтара не трябва да бъдат поставяни цветя и друга украса. Това дава възможност олтарът да бъде опазен за една-единствена цел: Светата Евхаристия (виж Туит 3.44). В някои по-стари църкви може да видите няколко олтара, разположени до стените на храма. Те датират от времето, когато няколко свещеници са отслужвали поотделно Меса. Когато няколко свещеници отслужват Месата заедно, събрани около един олтар, говорим за съслужение. В израз на уважение към жертвата на Исус, свещеникът целува олтара в началото и края на Месата. Той също прекадява олтара на няколко пъти в израз на преклонение пред Исус.

# Амвон

Библията, или Божието слово, се чете по време на Месата от катедрата. В някои по-стари църкви тя е четена от амвона. По време на Литургията книгата с библейските четива стои на амвона. Понякога отделна книга съдържа четенията от Евангелията. Тя често е красиво украсена в чест на Исус, Който е Словото (виж Туит 1.29). Връзката между присъствието на Исус в Божието слово и Неговото присъствие на олтара е много конкретна. Както олтарът е отреден за Него, това се отнася и за амвона, от който изслушваме четивата, проповедта и молитвите на вярващите. Затова понякога амвонът е наричана маса на Словото. Подобно на олтара по време на четенето на Евангелието от двете страни на катедрата са поставяни свещи и тамян.

# Трон

Месата е отслужвана от епископ или свещеник. Той изрича молитвите към Бог е нас и заради нас и служи от името и лицето на Исус. Затова за него е отредено специално място, а в определени моменти от Литургията той сяда на трона. Ако в центъра на храма зад олтара няма Дарохранителница, там е мястото, където се поставя тронът на свещеника. В противен случай тронът обикновено стои вдясно от олтара (където се вижда от асамблеята).

Мястото на вярващите също е важно, за да могат те активно да участват в Литургията. Те са Божият народ заедно със свещеника и другите служители (Lumen Gentium 13). Символичен израз на това е прекадяването на служещия и на вярващите.

Христос присъства както в свещеника, така и във всеки вярващ. (1 Кор. 6:19). Той присъства по различни начини в Литургията: в Словото, възвестено от амвона, в Тялото и Кръвта на олтара и у нас, след като приемем Евхаристията.

Исус присъства физически в Дарохранителницата. Олтарът, амвонът и тронът на епископа или свещеника са знаци за Христовото присъствие.

 

Амвон

Може да забележите, че по-старите църкви имат амвон, издигната площадка в църквата. Когато не е имал микрофон, свещеникът е трябвало да говори високо. За да е сигурен, че ще бъде чут от всички, той се е качвал на амвона. Покривът над амвона помага звукът от неговия глас да се насочи надолу към общността. Често върху амвона е изобразяван Св. Дух, Който (вярваме) вдъхновява свещеника, когато той възвестява Словото Божие.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.