3.21. Кои са най-важните места в църквата?

Пристъпвайки в потънала в сумрак католическа църква, вниманието ни е веднага е привлечено от пламъка, който гори ден и нощ в (най-често) червено кандило. Запалено е в чест на Исус, Който присъства физически в Светото Причастие (виж Туит 3.14 и Туит 3.48). След отслужването на Евхаристията останалите хостии се съхраняват в красива украсена кутия, наричана Дарохранителница. В една празна църква това е най-важното място. Това е причината за съществуването на практиката хората да коленичат, когато минават покрай Дарохранителницата. По време на служението на Евхаристията три места имат толкова важна роля, че за тях е отредено специално пространство в църквата.

# Олтар

Свещеникът отслужва Евхаристията вътре в храма, централно място в който заема олтарът. Олтарът не е просто маса: това е мястото, където ние осезаемо се свързваме с жертвата на Исус, която Той прави на Велики петък (виж Туит 1.28 и Туит 3.31). Олтарът обикновено е здраво закрепен за земята и така символизира Исус, Който е живият камък, върху който е изградена нашата Църква. (1 Петр. 2:4). Затова когато преминаваме покрай олтара, винаги се покланяме (освен ако зад него не е Дарохранителницата и тогава коленичим [виж Туит 2.20]). За да може цялата възможна чест да бъде отдадена на Исус, олтарът стои гол, дори и по време на Месата. Върху олтара не трябва да бъдат поставяни цветя и друга украса. Това дава възможност олтарът да бъде опазен за една-единствена цел: Светата Евхаристия (виж Туит 3.44). В някои по-стари църкви може да видите няколко олтара, разположени до стените на храма. Те датират от времето, когато няколко свещеници са отслужвали поотделно Меса. Когато няколко свещеници отслужват Месата заедно, събрани около един олтар, говорим за съслужение. В израз на уважение към жертвата на Исус, свещеникът целува олтара в началото и края на Месата. Той също прекадява олтара на няколко пъти в израз на преклонение пред Исус.

# Амвон

Библията, или Божието слово, се чете по време на Месата от катедрата. В някои по-стари църкви тя е четена от амвона. По време на Литургията книгата с библейските четива стои на амвона. Понякога отделна книга съдържа четенията от Евангелията. Тя често е красиво украсена в чест на Исус, Който е Словото (виж Туит 1.29). Връзката между присъствието на Исус в Божието слово и Неговото присъствие на олтара е много конкретна. Както олтарът е отреден за Него, това се отнася и за амвона, от който изслушваме четивата, проповедта и молитвите на вярващите. Затова понякога амвонът е наричана маса на Словото. Подобно на олтара по време на четенето на Евангелието от двете страни на катедрата са поставяни свещи и тамян.

# Трон

Месата е отслужвана от епископ или свещеник. Той изрича молитвите към Бог е нас и заради нас и служи от името и лицето на Исус. Затова за него е отредено специално място, а в определени моменти от Литургията той сяда на трона. Ако в центъра на храма зад олтара няма Дарохранителница, там е мястото, където се поставя тронът на свещеника. В противен случай тронът обикновено стои вдясно от олтара (където се вижда от асамблеята).

Мястото на вярващите също е важно, за да могат те активно да участват в Литургията. Те са Божият народ заедно със свещеника и другите служители (Lumen Gentium 13). Символичен израз на това е прекадяването на служещия и на вярващите.

Христос присъства както в свещеника, така и във всеки вярващ. (1 Кор. 6:19). Той присъства по различни начини в Литургията: в Словото, възвестено от амвона, в Тялото и Кръвта на олтара и у нас, след като приемем Евхаристията.

Исус присъства физически в Дарохранителницата. Олтарът, амвонът и тронът на епископа или свещеника са знаци за Христовото присъствие.

Амвон

Може да забележите, че по-старите църкви имат амвон, издигната площадка в църквата. Когато не е имал микрофон, свещеникът е трябвало да говори високо. За да е сигурен, че ще бъде чут от всички, той се е качвал на амвона. Покривът над амвона помага звукът от неговия глас да се насочи надолу към общността. Често върху амвона е изобразяван Св. Дух, Който (вярваме) вдъхновява свещеника, когато той възвестява Словото Божие.