3.20. Защо църквата е дом Божи?

Исус често посещава храма в Йерусалим. Когато е на дванайсет години, Той вече го приема за дом на своя Бог Отец. (Лук. 2:49) Години по-късно, когато вижда, че хората търгуват в храма, той се ядосва и прогонва търговците от него. Той казва, че Божият дом трябва да бъде „дом за молитва”, а не „разбойнишки вертеп” (Марк. 11:17) и да не бъде място за светски дела.

# Църквата е ненужна?

Като християни ние вече не се нуждаем от Храма в Йерусалим (виж Туит 1.16). С помощта на Исус вече няма само едно място на света (Храма), където можем да срещнем Бог. Самият Исус е нашият храм (Йоан. 2:21), а самите ние сме храм на Светия Дух (I Кор. 6:19). Всички, които искат да следват Исус и са кръстени, съставляват Църквата (виж Туит 2.1). Ето защо св. Петър казва: „като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом”. (1 Петр. 2:5)

Бог присъства навсякъде, където се намирате – в дома, в колата или на планината (Пс. 139(138):8-10). Не е необходима църква, за да се молите, но заради общата молитва и особено заради присъствието на Исус в Евхаристията всяка църква е Божи дом и по тази причина е място, специално отредено за молитва: тук Бог ви очаква. По същия начин и Месата може да бъде отслужвана на всяко място, където има хляб, вино и свещеник. Но все пак църквата е отредена като специално място за публични събрания и общи молитви. Затова и сградата на църквата е важна за връзката ни с Бог.

# Отреждане на специално място

Първите християни често се събирали, за да се молят заедно. Ако ги посетял апостол, отслужвали и Евхаристията. Това се случвало в стаята на нечий дом, тъй като тогава все още е нямало църкви (Деян. 2:46). Постепенно се утвърждава обичаят една такава стая да бъде отредена за молитва и да не бъде ползвана за нищо друго. Служението в нея я превръщало в толкова свещено място, че самата стая ставала свещена. Така се появили първите църкви, които са били стаи или части от къщи, отредени за молитва към Бог и приемане на тайнствата.

Във всекидневния си живот често отделяме определени неща за специална употреба: най-красивите ни дрехи отделяме за официални случаи, пай-добрата посуда – за официални вечери. По същия начин отделяме конкретни неща и за религиозни цели. Броеница е благословена и затова тя вече не е просто наниз от зърна, а нещо свещено, тоест, посветено на преклонението на Бога (виж Туит 3.12 и Туит 3.15). По същия начин и църквата е освещавана, преди да бъде използвана. Така една конкретна сграда, съградена от камък, стомана и стъкло, както всички останали сгради, е отредена за място за срещи между Бог и Неговия народ.

# Кафе?

През вековете хората почитали Бог, като започнали да строят църквите си като по-красивите и добри сгради от всички останали. Затова и е важно да се отнасяме към тези сгради с уважение. Когато влезем в една католическа църква, коленичим към Дарохранителницата, където Исус присъства физически. Ако Дарохранителницата не е поставена на централно място и не се вижда, когато влезем в църквата се покланяме към олтара (виж Туит 3.21). Ако се налага да говорим вътре в църквата, шепнем, за да не нарушаваме тишината, необходима за молитвата (виж Туит 3.44). Организираме социални събития, като пиене на кафе, кухни или енорийски фестивали, извън осветеното пространство. Католици, които живеят в определен регион, в една енория, се прекланят на Бог заедно като общност в близката църква (виж Туит 2.2). По този начин църковната сграда ни доближава не само до Бог, но и един до друг.

Можем да се молим на Бог навсякъде, но Той присъства особено видимо в местата, отредени за общностна молитва: в църквите и параклисите.

Най-добрите и най-красивите

Църквата е домът на Бог, където може да Го срещнете. Затова и не е изненада, че през вековете хората започнали да обръщат голямо внимание на архитектурата на църковните сгради. Във функционално отношение задължителните неща за една църква не са много: тя трябва да бъде достатъчно голяма, за да събере в молитва цялата общност. А това дава възможност да се обърне голямо внимание на красотата на сградата. Ако строите болница, има множество практически изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, затова и красотата не стои на първо място. Следователно има връзка между функционалността и формата. Тъй като функцията на църквата е да почитаме Бог, има смисъл сградата да бъде колкото се може по-красива. Архитектурата и украсата на църквите са се променяли през вековете (виж Туит 3.23). Различните епоха имат свои специфични архитектурни и художествени стилове. Но във всяка епоха хората са полагали усилия църквата да бъде най-добрият и най-красив пример за стила на времето им. Само най-добрите и най-красивите сгради са достойни да бъдат отредени за дом на Бог.