туит 3.20

към предишен туит

към следващ туит

към меню

3.20. Защо църквата е дом Божи?

Исус често посещава храма в Йерусалим. Когато е на дванайсет години, Той вече го приема за дом на своя Бог Отец. (Лук. 2:49) Години по-късно, когато вижда, че хората търгуват в храма, той се ядосва и прогонва търговците от него. Той казва, че Божият дом трябва да бъде „дом за молитва”, а не „разбойнишки вертеп” (Марк. 11:17) и да не бъде място за светски дела.

# Църквата е ненужна?

Като християни ние вече не се нуждаем от Храма в Йерусалим (виж Туит 1.16). С помощта на Исус вече няма само едно място на света (Храма), където можем да срещнем Бог. Самият Исус е нашият храм (Йоан. 2:21), а самите ние сме храм на Светия Дух (I Кор. 6:19). Всички, които искат да следват Исус и са кръстени, съставляват Църквата (виж Туит 2.1). Ето защо св. Петър казва: „като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом”. (1 Петр. 2:5)

Бог присъства навсякъде, където се намирате – в дома, в колата или на планината (Пс. 139(138):8-10). Не е необходима църква, за да се молите, но заради общата молитва и особено заради присъствието на Исус в Евхаристията всяка църква е Божи дом и по тази причина е място, специално отредено за молитва: тук Бог ви очаква. По същия начин и Месата може да бъде отслужвана на всяко място, където има хляб, вино и свещеник. Но все пак църквата е отредена като специално място за публични събрания и общи молитви. Затова и сградата на църквата е важна за връзката ни с Бог.

# Отреждане на специално място

Първите християни често се събирали, за да се молят заедно. Ако ги посетял апостол, отслужвали и Евхаристията. Това се случвало в стаята на нечий дом, тъй като тогава все още е нямало църкви (Деян. 2:46). Постепенно се утвърждава обичаят една такава стая да бъде отредена за молитва и да не бъде ползвана за нищо друго. Служението в нея я превръщало в толкова свещено място, че самата стая ставала свещена. Така се появили първите църкви, които са били стаи или части от къщи, отредени за молитва към Бог и приемане на тайнствата.

Във всекидневния си живот често отделяме определени неща за специална употреба: най-красивите ни дрехи отделяме за официални случаи, пай-добрата посуда – за официални вечери. По същия начин отделяме конкретни неща и за религиозни цели. Броеница е благословена и затова тя вече не е просто наниз от зърна, а нещо свещено, тоест, посветено на преклонението на Бога (виж Туит 3.12 и Туит 3.15). По същия начин и църквата е освещавана, преди да бъде използвана. Така една конкретна сграда, съградена от камък, стомана и стъкло, както всички останали сгради, е отредена за място за срещи между Бог и Неговия народ.

# Кафе?

През вековете хората почитали Бог, като започнали да строят църквите си като по-красивите и добри сгради от всички останали. Затова и е важно да се отнасяме към тези сгради с уважение. Когато влезем в една католическа църква, коленичим към Дарохранителницата, където Исус присъства физически. Ако Дарохранителницата не е поставена на централно място и не се вижда, когато влезем в църквата се покланяме към олтара (виж Туит 3.21). Ако се налага да говорим вътре в църквата, шепнем, за да не нарушаваме тишината, необходима за молитвата (виж Туит 3.44). Организираме социални събития, като пиене на кафе, кухни или енорийски фестивали, извън осветеното пространство. Католици, които живеят в определен регион, в една енория, се прекланят на Бог заедно като общност в близката църква (виж Туит 2.2). По този начин църковната сграда ни доближава не само до Бог, но и един до друг.

Можем да се молим на Бог навсякъде, но Той присъства особено видимо в местата, отредени за общностна молитва: в църквите и параклисите.

 

Най-добрите и най-красивите

Църквата е домът на Бог, където може да Го срещнете. Затова и не е изненада, че през вековете хората започнали да обръщат голямо внимание на архитектурата на църковните сгради. Във функционално отношение задължителните неща за една църква не са много: тя трябва да бъде достатъчно голяма, за да събере в молитва цялата общност. А това дава възможност да се обърне голямо внимание на красотата на сградата. Ако строите болница, има множество практически изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, затова и красотата не стои на първо място. Следователно има връзка между функционалността и формата. Тъй като функцията на църквата е да почитаме Бог, има смисъл сградата да бъде колкото се може по-красива. Архитектурата и украсата на църквите са се променяли през вековете (виж Туит 3.23). Различните епоха имат свои специфични архитектурни и художествени стилове. Но във всяка епоха хората са полагали усилия църквата да бъде най-добрият и най-красив пример за стила на времето им. Само най-добрите и най-красивите сгради са достойни да бъдат отредени за дом на Бог.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.