3,16, Какво представляват реликвите?

Реликвата е осезаем спомен за светеца (виж Туит 4.15). Повечето от реликвите са части от тялото или дрехите на светеца. Това не е толкова странно, колкото изглежда: помислете колко много хора пазят част от бижу, кичур от косата или дори прахта на любимия човек, който е починал. Близостта ни до реликвата на светеца може да ни бъде от полза във вярата: също като светеца и ние се опитваме да живеем като приятели на Бога,

# Стар обичай

Още първите християни са познавали и ползвали реликвите. Бог извършва велики чудеса чрез предметите, докоснати от св. Павел: „донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях” (Деян. 19:11-12). Телата на първите, загинали заради вярата си в Христа, на мъчениците, са били много почитани. Също както и Исус, мъчениците са били готови да дадат живота си от любов към Бог. За да бъдат близо до реликвата на човек, споделил по този начин страданията на Христос и следователно способен да бъде могъщ застъпник, ранните християни често се събирали около гроба на мъченика, където отслужвали Евхаристията. Исус пожелава да пожертва живота Си заради нас и по този начин да ни покаже пътя към вечния живот (виж Туит 1.26), а мъчениците се присъединяват към Него в тази жертва, с която се единяваме особено осезаемо по време на служението на Евхаристията (виж Туит 3.48). Така се появява традицията реликва от мъченика да бъде поставена под всеки олтар, върху който се отслужва Месата. Дори и днес е особено вълнуващо преживяване, когато Месата е отслужвана близо до гроба на мъченик, както например в катакомбите извън стените на Рим.

# Истински ли са реликвите?

Поради важността им за вярата реликвите са придружавани от сертификат, който доказва тяхната истинност. Истината трябва да бъде изследвана, колкото се може по-задълбочено. Но много реликви са толкова стари, че учените невинаги могат да докажат тяхната автентичност. Това не ги прави безполезни. Дори произходът им да не е сигурен, ако вярващите християни са се молели близо до тази реликва в продължение на векове, това е вече най-малкото средоточие за молитвен живот и като такова то може да ни помогне да се докоснем до Исус или до даден светец.

# Силата на допира

Само Бог може да бъде почитан и обожаван (виж Туит 4.15). През четвърти век св. Иероним пише: „Почитаме мощите на мъчениците, за да обожаваме по-добре Бог, в името на Когото те са загинали мъченически” (Послание към Рипарий, 1). Почитането на реликвата чрез допир или целувка носи физическа връзка със светеца. Ако някой докосне снимката на любим човек, който е починал, той не мисли за снимката, а за любимия човек. Същото се отнася и за почитта към реликвите. Мислим за светците и се надяваме те да се помолят за нас (виж Туит 3.9). Защото те са заедно с Бог на небето! Можем да изнасяме мощите на шествия (виж Туит 3.17). Реликвите на светците могат да ни помогнат да се доближим до Исус, но благодатта идва винаги от самия Исус. Коленичим пред реликвата на Светия кръст. Не коленичим пред парче дърво, а пред Исус, Който ни спасява на Кръста. По този начин отдаваме на Исус почитта, която заслужава. Библията показва, че всички човешки сетива спомагат за доближаването до Исус, включително и допирът. Жената, която е боледувала в продължение на 12 години, мълчаливо се допира до дрехата на Исус с мисълта, че това може да й помогне, както и се случва! (Марк. 5:28). Изцелена е не от дрехата, а от вярата си в Исус, която допуска Неговата сила да сътвори чудо.

Реликвите са осезаеми спомен за светците, които ни помагат да мислим за тях и да се молим за тяхното застъпничество.

Видове реликви

Има различни степени или видове реликви:

* Реликвите от първа степен са останки или предмети, пряко свързани с живота на Исус (кръста, яслите, и т.н.) или части от тялото на светец (кости, коси и т.н.).

* Реликвите от втора степен са парчета от дрехи или предмети, които са принадлежали на светеца.

* Реликвите от трета степен са предмети, които са се докосвали до реликвите от първа и втора степен.

Добър пример за реликви от първа степен са обектите, свързани със страстите и смъртта на Исус: кръстът, тръненият венец, пироните, забити през ръцете и краката Му, погребалните одежди (например Торинската плащаница), и т.н. Наред с това съществуват реликви от много светци. Под базиликата „Свети Петър” в Рим например са положени мощите на свети Петър. А във френския град Невер се намира тялото на св. Бернадета Субиру, пред която в Лурд се явява Дева Мария: тялото й е нетленно и тя е все така красива, както когато е починала (виж Туит 1.36). Каноничното право забранява продажбата на реликви, (ккп 1190).