2.8. С какво се занимава нунцият?

Върховен представител на папата във всяка страна по света е нунцият. Той е на практика представител на централната администрация на Църквата Светия престол (виж Туит 2.3). Nuncio буквално означава „пратеник”. Тъй като е представител на папата, който е наследник на Апостолите, той се нарича Апостолически нунций. Обикновено нунцият е архиепископ. Домът му, както и мястото, където се намира неговата канцелария, се нарича нунциатура.

# Църквата

Главната задача на нунция е да поддържа връзките между поместната църква и папските служби в Рим (конгрегациите и съветите [виж Туит 2.5]):Гой информира Рим какво се случва в поместната църква и предава посланията от Рим към местните епископи. Важна задача на нунция е да съветва папата при назначаването на нови епископи в страната, в която той е изпратен. Нунцият познава добре положението в тази страна, защото живее в нея и поддържа контакти с много хора както от Църквата, така и извън нея.

# Светът

На второ място, нунцият е посланик на Светия престол в страната, където е изпратен. Той поддържа връзките между папата и държавния глава или правителството на съответната страна. Днес Светият престол поддържа официални дипломатически отношения с около 180 страни.

Възможно е нунцият да бъде поканен от местното правителство да разясни или коментира определени решения или отсъждания на Църквата. Понякога Църквата се обръща със същото искане и към посланика на съответната страна при Светия престол, който обикновено пребивава в Рим.

Макар и да не са нунции, дипломати па Светия престол представляват папата и във важни международни организации като Организацията на обединените нации, Световната здравна организация и Арабската лига.

# Как се става нунций?

Институцията, в която се обучават църковните дипломати, е Папската църковна академия в Рим. Почти винаги те са мирски свещеници, изпратени в Рим от техните епископи да се обучават на канонично право и международна дипломация. След няколкогодишно обучение свещеникът получава назначение в някоя от нунциатурите по света. След като работи в различни държави като втори човек в йерархията, накрая гой самият е назначаван за нунций.

Нунцият е лицето за връзка между папата и Църквата в съответната страна. Той е и посланик на Светия престол към тази страна.

Как се става епископ?

Една от важните задачи на нунция е да съветва папата при назначаването на нови епископи в страната, където той е изпратен. Той трябва да е добре запознат с всички възможни кандидати. Ако е необходимо да бъде ръкоположен нов епископ, папата моли нунция да изготви списък с трима възможни кандидати, който се нарича terna. Основни критерии за избора са личната вяра и светият живот на кандидата, но личните му човешки качества също се взимат под внимание. Първо, нунцият изисква от епископите в страната да изготвят terna от трима кандидати. В някои страни право да изготвя този списък има предстоятелят на катедрала (виж Туит 2.2). Въз основа на тези предложения след това нунцият изготвя своята terna. Сетне я препраща на Конгрегацията на епископите (виж Туит 2.5), която дава на папата своето мнение за най-добрия кандидат. Папата има свободата да отклони предложението на конгрегацията, ако познава по-добър кандидат.

Разлика между мирските свещеници и свещеномонасите

Едната група свещеници в определена епархия са мирски или диоцезни свещеници, наричани така, защото живеят в света. Техен началник е епископът. В деня на тяхното ръкоположение диоцезните свещеници полагат обет за безбрачие и послушание на своя епископ. Повечето мирски свещеници остават до края на живота си част от диоцеза, в който са били ръкоположени. Те живеят сами или с други свещеници и обикновено обслужват една енория.

Свещениците, които са част от орден или конгрегация, се наричат още свещеномонаси, защото следват правилото на своя орден. Те дават обет за безбрачие и послушание на своя настоятел. Полагат и обет за бедност: обещават да нямат собственост и да споделят всичко, което притежават, с останалите членове на техния орден. Обикновено живеят в монашеско общежитие с други свещеници и братя. А след името им се изписва абревиатурата на техния орден, като OSB, OFM, CP или SDB (Виж Туит 2.9).