2.7. Не е ли нехристиянско Църквата да бъде толкова богата?

Съществуват мнения, че Църквата трябва да продаде собствеността си и да раздаде средствата на бедните. Това е една красива мисъл. Но можем ли да оценим с пари богатствата на Църквата? Най-голямото съкровище, притежавано от Църквата, е вярата. Желанието на Исус е всеки да повярва в Него (виж Туит 1.44). Църквата прави всичко по силите си да превърне това в реалност и за тази цел ползва всички налични средства.

# Непродаваеми богатства

Във Ватикана може да видите някои от най-известните произведения на изкуство в света. „Свети Петър”, Сикстинската капела, Пиета на Микеланджело, стенописите на Рафаело и другите шедьоври в музеите на Ватикана – те са толкова много, че не могат да бъдат изброени! Библиотеката на Ватикана съхранява редки и древни ръкописи с изключително ценна историческа информация. Ватиканът притежава някои от най-забележителните колекции сред културното наследство на Западния свят. Подобно на Лувъра в Париж или Националния музей в Лондон, Ватиканът е задължен да пази това наследство за следващите поколения и да осигурява достъп до него.

Всички тези съкровища са безценни, в смисъл, че стойността им не може да бъде пресметната в пари; следователно е и немислимо те да бъдат продадени.

Немислимо е папата някога да продаде „Свети Петър” или музеите на Ватикана, които между другото са вписани в счетоводния баланс на Ватикана с цена от един цент. Папата е пазител на това съкровище за нас и за следващите поколения. Същото се отнася и за епископите, които отговорят за църковните имоти по света, по-голямата част от които днес се използват като църкви, училища, болници и така нататък. В повечето случаи църков­ната собственост е крайно необходима за функцио­нирането на тези институции. Това не са активи, които могат да носят пари, всъщност под дръжката на тази собственост изисква всяка година изразходването на големи средства.

# Два бюджета

Понякога се твърди, че Ватиканът е извънредно богат, но годишният бюджет от 300 милиона евро на държавата Ватикан говори за нещо по-различно. Само за сравнение годишният бюджет на Харвардския университет например е около 10 пъти по-голям. От бюджета на Ватикана се изплащат заплатите на около 2000 служители, част от него се ползва за поддръжката и реставрацията на красивите сгради и други произведения на изкуството.

Основните приходи на Ватикана идват от продажбата на пощенски марки и монети, както и от входни те такси за ватиканските музеи. Известна възвращаемост има и от инвестициите в недвижими имоти. Светия т престол има свой собствен бюджет. Въпреки че има много разходи за заплати на служителите и поддържането на мрежата от дипломатически представителства, източниците па финансови приходи са ограничени. Скромната печалба на Ватикана частично успява да покрие годишната загуба в бюджета на Светия престол.

# Приходи на папата

Епархии те и отделни вярващи подкрепят финансово папата чрез „Дарението за св. Петър”. То е създадено въз основа на традиция, установена от първите християни. Както посочва папа Бенедикт XVI: „Дарението за Петър” е най-видимият израз на споделеното участие на всички вярващи в проектите на Римския епископ за благото на Вселенската църква. Дарението е жест, който има не само практическа стойност, но и голямо символично значение като знак за общение с папата и на внимание към нуждите на ближните” (25 ФЕВРУАРИ 2006г.).

Бюджетът на Светия престол и Ватикана е по-малък от този на много други държави.

Занимава ли се папата с проекти за развитие?

Папата притежава собствена благотворителна служба, Апостолическата елемонизерия (Elemosineria Apostolica). Наред с това сестрите на св. Майка Тереза (+ 1997) – Мисионерите на милосърдието, всеки ден отворят една врата в стените на Ватикана, откъдето раздават храна на гладните, бездомните и други хора в нужда.

Сетне, папата предоставя помощ при бедствия. Благодарение на дарения от вярващите папата има възможност да помага на хората, които преживяват най-големи страдания. Благотворителността на папата поощрява хората да размишляват върху необходимостта от християнско милосърдие.

Не само папата има този ангажимент: редица благотворителни организации по света са като­лически. Това не е случайно, а е изпълнение от призива на Исус да се посветим на доброто на нашите ближни (Лук. 10:29-37).