туит 2.49
към предишен туит
към следващ туит
към меню
2.49. Какво се случва след Втория ватикански събор?
Промените, одобрени от Втория ватикански събор (виж Туит 2.48), като цяло са приети добре, а много хора с ентусиазъм се опитват да открият най-добрите начини за тяхното практическо приложение. Но в някои случаи те отиват твърде далеч. Започват да се правят необмислени експерименти с Литургията и с архитектурата на църквите, особено в западните общества. По места има случаи на ново иконоборство, когато стените на църквите са варосани, олтарите са разрушени, премахват се изображения, статуи и витражи. Това е погрешното разбиране и приложение на „благородната простота” (виж Туит 2.48).
Забележително е, че към края на XX век възниква ново движение, което се стреми да балансира последиците от това иконоборството и да възстанови първоначалните красиви интериори на църковните сгради като в знак на славата, която верните искат да отдадат на Бог.
# Напускане на Църквата
В хода на тези процеси много свещеници изоставят свещенството, а посветени мъже и жени напускат своите общности. Нима у тях – в сърцето, тялото и душата – е угаснал огънят на тяхното посвещение на Исус? Или това е акт на протест срещу Църквата? Нима църковният живот е бил прекалено фокусиран много върху светските неща, а не върху духовния живот с Господа? Нима религиозните общности, от които се очаква да се осъвременят, са изгубили хоризонта за своето съществуване и ревност? Въпросите са повече от отговорите, но е очевидно, че увеличаването на броя на хората, напускащи своите звания, съвпада със спадането на обществения престиж на Църквата.
# Нов дух
Същевременно сред католиците, които искат да посветят живота си на Бог, възникват нови движения, асоциации и общности (виж Туит 2.1). Появяват се и нови религиозни ордени, които си поставят за цел обновлението на Църквата. Някои от тези групи се състоят и от свещеници, и от миряни.
Интересен пример за такова движение е френската общност „Нов път” (Chemin Neuf), която съчетава елементи от няколко други движения. Тя е основана през 1973 г. в Лион, Франция, от йезуита Лоран Фебро. Характерна особеност на общността „Нов път” е, че семействата и безбрачните посветени зрели хора живеят съвместно в една общност. Свещениците са тясно свързани с групата. Втора особеност е фокусирането им върху духовността на св. Игнатий, основателя на йезуитския орден, и на личната връзка с Исус (виж Туит 3.8). На трето място, те се посвещават на общо дело и молитва за единството на Църквата: те са настроени икуменически. И накрая, „Нов път” се вдъхновява от харизматич- ното обновление, движение, което търси даровете на Св. Дух, описани в Новия завет.
# Исус като приятел
Из целия свят се появяват и разпространяват изпълнени с ентусиазъм нови католически движения. Въпреки различните си харизми тях ги обединява едно: в центъра на своята духовност те поставят личната връзка с Исус. Това трябва да бъде целта на всеки, защото то е основата на християнския живот и на новата евангелизация (виж Туит 4.50), част от която са тези движения.
След събора Църквата търси ново равновесие между обществото и вярата, фокусирайки се върху центъра на вярата: близостта с Исус.
Католиците в Източна Европа
Докато Вторият ватикански събор утвърждава принципите за външно обновление на много аспекти от църковния живот, действието на Светия Дух е по-слабо видимо в Източна Европа. Страните под комунистическо управление са отделени от останалата част на Европа от желязната завеса. Макар да има известни разлики в репресивните системи, всички комунистическите управници се опитват да ограничат влиянието на Църквата и на вярата. Най-важната задача на католиците в тези страни е да се борят с комунизма, за да си върнат свободата. От една страна, броят на вярващите спада драстично, но останалите укрепват в своята вяра. Положението напомня за многобройните гонения, на които са били подлагани християните през вековете (виж Туит 2.19, Туит 2.38 и Туит 2.43).
В Унгария кардинал Йожеф Миндсенти (+ 1975) прекарва дълги години в затвора, след като открито критикува комунистическия режим и потискането на религиозната свобода. Подобна роля изиграва и полският кардинал Стефан Вишински (+ 1981). Дипломатическите усилия на папа Йоан Павел II изиграват особено важна роля за падането на комунизма в родната му Полша, което поставя началото на сриването на режимите в цяла Източна Европа.