туит 2.49

към предишен туит

към следващ туит

към меню

2.49. Какво се случва след Втория ватикански събор?

Промените, одобрени от Втория ватикански събор (виж Туит 2.48), като цяло са приети добре, а много хора с ентусиазъм се опитват да открият най-добрите начини за тяхното практиче­ско приложение. Но в някои случаи те отиват твърде далеч. Започват да се правят необмислени експерименти с Литургията и с архитектурата на църквите, особено в западните общества. По места има случаи на ново иконоборство, когато стените на църквите са варосани, олтарите са разрушени, премахват се изображения, статуи и витражи. Това е погрешното разбиране и прило­жение на „благородната простота” (виж Туит 2.48).

Забележително е, че към края на XX век възниква ново движение, което се стреми да балансира последиците от това иконоборството и да възстанови първоначалните красиви интериори на църковните сгради като в знак на славата, която верните искат да отдадат на Бог.

# Напускане на Църквата

В хода на тези процеси много свещеници изоставят свещенството, а посветени мъже и жени напускат своите общности. Нима у тях – в сърцето, тялото и душата – е угаснал огънят на тяхното посвещение на Исус? Или това е акт на протест срещу Църквата? Нима църковният живот е бил прекалено фокусиран много върху светските неща, а не върху духовния живот с Господа? Нима религиозните общности, от които се очаква да се осъвременят, са изгубили хоризонта за своето съществуване и ревност? Въпросите са повече от отговорите, но е очевид­но, че увеличаването на броя на хората, напускащи своите звания, съвпада със спадането на обществения престиж на Църквата.

# Нов дух

Същевременно сред католиците, които искат да посветят живота си на Бог, възникват нови движе­ния, асоциации и общности (виж Туит 2.1). Появяват се и нови религиозни ордени, които си поставят за цел обновлението на Църквата. Някои от тези групи се състоят и от свещеници, и от миряни.

Интересен пример за такова движение е френската общност „Нов път” (Chemin Neuf), която съчетава елементи от няколко други движения. Тя е основана през 1973 г. в Лион, Франция, от йезуита Лоран Фебро. Характерна особеност на общността „Нов път” е, че семействата и безбрачните посветени зрели хора живеят съвместно в една общност. Свещениците са тясно свързани с групата. Втора особеност е фокусира­нето им върху духовността на св. Игнатий, основателя на йезуитския орден, и на личната връзка с Исус (виж Туит 3.8). На трето място, те се посвещават на общо дело и молитва за единството на Църквата: те са настроени икуменически. И накрая, „Нов път” се вдъхновява от харизматич- ното обновление, движение, което търси даровете на Св. Дух, описани в Новия завет.

# Исус като приятел

Из целия свят се появяват и разпространяват изпълнени с ентусиазъм нови католически движения. Въпреки различните си харизми тях ги обединява едно: в центъра на своята духовност те поставят личната връзка с Исус. Това трябва да бъде целта на всеки, защото то е основата на християнския живот и на новата евангелизация (виж Туит 4.50), част от която са тези движения.

След събора Църквата търси ново равновесие между обществото и вярата, фокусирайки се върху центъра на вярата: близостта с Исус.

 

Католиците в Източна Европа

Докато Вторият ватикански събор утвърждава принципите за външно обновление на много аспекти от църковния живот, действието на Светия Дух е по-слабо видимо в Източна Европа. Страните под комунистическо управление са отделени от останалата част на Европа от желязната завеса. Макар да има известни разлики в репресивните системи, всички комунистическите управници се опитват да ограничат влиянието на Църквата и на вярата. Най-важната задача на католиците в тези страни е да се борят с комунизма, за да си върнат свободата. От една страна, броят на вярващите спада драстично, но останалите укрепват в своята вяра. Положението напомня за многобройните гонения, на които са били подлагани християните през вековете (виж Туит 2.19, Туит 2.38 и Туит 2.43).

В Унгария кардинал Йожеф Миндсенти (+ 1975) прекарва дълги години в затвора, след като открито критикува комунистическия режим и потис­кането на религиозната свобода. Подобна роля изиграва и полският кардинал Стефан Вишински (+ 1981). Дипломатическите усилия на папа Йоан Павел II изиграват особено важна роля за падането на комунизма в родната му Полша, което поставя началото на сриването на режимите в цяла Източ­на Европа.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.